Решение № 14893 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13407/2009 г.

Решение № 14893 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13407/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Никола Григоров Сирищнишки, Смарагда Тихомирова Сирищнишка, Григор Георгиев Сирищнишки, Вида Георгиева Алексиева, Васил Емануилов Сирищнишки, Зорка Емануилова Трифонова, Васил Николов Гурев, Атанас Василев Гурев, Петър Йорданов Банкин, Виолета Йорданова Маркова, Катерина Петрова Янева, Николинка Димитрова Маджарова, Константин Димитров Маджаров, Георги Александров Банкин, Иван Цанев Додуров, Цани Иванов Додуров, Александър Иванов Додуров, със съдебен адрес: гр. София, ж. к. "Света Троица" бл. 106, вх. А, ап. 5, чрез Васил Емануилов Сирищнишки, срещу решение № 42 от 6.07.2009 г., постановено по адм. д. № 2347/2008 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-09-136/31.03.2008 г. на кмета на район Люлин. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК. Ответникът - Кметът на район Люлин, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателите, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. Пред АССГ касаторите са оспорили заповед № РД-09-136/31.03.2008 г. на кмета на район Люлин, с която на основание чл. 62, ал. 3, изр. 3-то от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и регистри (Наредбата) е отказано попълването на кадастралната основа на имоти с проектоплан № 2648 в кв. 19, местност "Люлин - 5 м. р." по плана на град София. Съдът е приел, че при издаването на заповедта е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Законосъобразен е извода на решаващия съд относно липсата на фактически основания за удовлетворяване на искането на заявителите в качеството им на собственици на възстановена по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ земя в съществуващи стари реални граници в кв. 19, м. "Люлин - 5 м. р.", за попълване на кадастралната основа на имоти с проектоплан № 2648 по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във връзка с § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР в действащия план на град София. Съставеният на 5.06.2007 г. констативен акт, който следва да отразява непълнотите и грешките в кадастралния план, не е подписан от представители на Етажната собственост на блокове 531, 532 и 533 в качеството им на заинтересовани страни. Този акт, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. В текста на чл. 62, ал. 3 от Наредбата също изрично е отразено, че съставения акт за непълноти и грешки се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици, като е посочена и последицата от неподписването му от всички заинтересовани лица - издава се отказ за отразяване на непълнотата или грешката. С подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересовани лице се установява факта, че по отношение на имота липсва спор за материално право. В случая се съдържат данни за спор за материално право, а наличието му е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, предвидено в чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Неоснователно е възражението на касаторите, че не е било необходимо подписването на акта за непълноти и грешки от заинтересованите лица, т. к. с оглед липсата на висящо съдебно производство между тях като възстановени собственици и живущите в блокове 531, 532 и 533, не е налице спор за материално право. Наличието на спор за материално право се презумира при неподписване на акта, предвид изричната разпоредба на чл. 62, ал. 3, изр. 3-то от Наредбата, и следователно не се установява единствено с факта на висящ съдебен процес. Несъмнено с искането на касаторите се засягат права на заинтересуваните съсобственици - Етажна собственост на блокове 531, 532 и 533 в ж. к. "Люлин - 5 м. р. ", които не само че не са подписали констативния акт, но и са депозирали изрични възражения, индициращи бъдещ съдебен спор. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Съображенията му относно приложението на чл. 134, ал. 2 от ЗУТ се отнасят за изменение на ПУП, а не за попълване на кадастралния такъв, поради което са неотносими към спора, но доколкото не рефлектират върху правилността на възприетия правен резултат, не следва да се обсъждат. С оглед изложеното и при липса на релевираното касационно основание, оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,