Решение № 1738 от 16.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на К. Касим от [населено място], община Хасково, чрез пълномощника адв. Челебиев, срещу Решение 445/30.06.2022 г., постановено по адм. дело 374/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1012-26-161-1/05.04.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-198/17.02.2022 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Хасково. Наведените от касатора твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед игнориране доказателствената стойност на записите в трудовата книжка и непротиворечивите свидетелски показания, като по този начин са изведени неправилни правни изводи, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения се иска отмяна на съдебния акт като неправилен и отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково, както и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на ТП на НОИ Хасково, чрез пълномощника ст. юрк Стойчева, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което се иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1012-26-161-1/05.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата на К. Касим срещу разпореждане [номер]-2140-26-198/17.02.2022 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Хасково относно отказ на основание чл. 69б, ал. 2, ал. 5 и чл. 68, ал. 1-3 КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. К. Касим е подал заявление с вх. 2113-26-2024/18.10.2021 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с документи, удостоверяващи осигурителен стаж. С разпореждане [номер]-2140-26-198/17.02.2022 г. ръководителят на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Хасково е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради това, че към датата на подаване на заявлението за пенсия - 18.10.2021 г., К. Касим има навършена възраст - [възраст], и осигурителен стаж, положен за периода от 14.09.1973 г. до 25.10.1989 г. с прекъсване, както следва 01 г., 04 м. и 03 дни от втора категория труд, 12 г., 11 м. и 12 дни от трета категория труд, от които осигурителен стаж на наборна военна служба 02 г., 01 м. и 18 дни, т.е. общ осигурителен стаж по чл. 104 КСО превърнат към трета категория - 14 г., 07 м. и 16 дни. Посочено е, че действителният осигурителен стаж е 12 г., 01 м. и 27 дни, тъй като зачетеният стаж за времето на наборна военна служба от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 ДР от КСО. Разпореждането е оспорено по административен ред пред Директора на ТП на НОИ Хасково, с жалба вх. 1012-26-161/25.03.2022 г. по описа на ТП на НОИ Хасково. С Решение 1012-26-161-1/05.04.2022 г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково, е отхвърлил жалбата на К. Касим срещу разпореждане [номер]-2140-26-198/17.02.2022 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ -Хасково. В решението и разпореждането е посочено, че лицето не отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението за пенсия няма осигурителен стаж от 39 г., а има - общ осигурителен стаж по чл. 104 КСО 14 г., 07 м. и 16 дни. Изложени са подробни съображения, че времето с продължителност от 02 г., 01 м. и 18 дни /наборна военна служба от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г./ не е действителен осигурителен стаж по смисъла на 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО. Формиран е извод, че Касим няма право на пенсия и по условията на чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има - 12 г., 01 м. и 27 дни. Прието е, че К. Касим не отговаря и на условията за придобиване на право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО за 2021 г., тъй като няма 15 години при условията на втора категория труд, а има 01 година, 04 месеца и 03 дни и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 81. Съдът е разгледал по същество жалбата, като е приел, че Касим е отслужил редовна /наборна военна служба през периода от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г., който период следва да му бъде зачетен за действителен осигурителен стаж от трета категория по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО и като такъв да бъде включен в общия сбор при преценката на правото за лична пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, но дори и тогава действителния осигурителен стаж на лицето не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. Констатирано е също така, че в приложените Удостоверение обр. УП-13, изготвено от технически изпълнител в сектор ОА при ТП на НОИ - Хасково, и отказ за издаване на Удостоверение от Началник на сектор ОА при ТП на НОИ Хасково липсва отразяване на трудовия стаж, съответно информация в предадените по чл. 5, ал. 10 КСО от осигурителя ТКЗС ведомости за заплати и документи, относно К. Касим за периода от януари 1977 г., от октомври 1977 г. до март 1979 г. Посочено е, че съдът е обвързан с отразените в трудовата книжка обстоятелства, но само в частта, която тя е оформена съгласно действащата нормативна уредба - вписването на данни за работника да бъде отразено с подпис от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като бъде поставен и печат на предприятието. Съдът е преценил, че видно от представената по делото трудова книжка, стр. 10-11, е отразено записването на длъжност тракторист - до 17.01.1978 г. и домакин от 18.01.1978 г. до 05.04.1979 г., но не е поставен печат на предприятието, а в правоъгълния печат липсват един от изискуемите подписи и печат на предприятието, който да засегне и двете страници. След 31.12.1980 г., посочено като дата на прекратяване на договора, и поставяне на правоъгълния печат, е направено ново отбелязване, за длъжност полевъд, бригадир - ПУ, [населено място], считано от 01.01.1981 г. с отбелязване преназначен , което препятства преценката кога в действителност е прекратено трудовото правоотношение. При това положение административният съд е приел, че за процесния период трудовата книжка на жалбоподателя не е оформена съгласно изискванията на действалия към момента нормативен акт. Според съда дори и да се приеме, че трудовата книжка е оформена съгласно действащата уредба, е налице разминаване между отразяването в нея за периода 1978 г. и представените в НОИ документи при прекратяване на дейността на осигурител, който няма правоприемник /чл. 5, ал. 10 във връзка с ал. 7, т. 1 КСО/, сред които документи липсва информация за лицето за спорния период. Предвид липсата на писмени доказателства за периода 1978 г. съдът не е кредитирал дадените свидетелските показания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че периода на редовна военна служба 14.09.1973 г. - 01.11.1975 г. следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ПЗР от КСО във вр. с чл. 68, ал. 3 от КСО. Допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г., и в относимата ѝ редакция съдържа легална дефиниция на понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Според чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, който стаж в разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се определя като такъв от трета категория. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. Съгласно действащата през този период разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), в различните ѝ редакции, времето прекарано на редовна военна служба, респ. изслужената наборна военна служба(в по-късната ѝ редакция), се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. В периода от 1958 г. до 27.02.1996 г. военната служба се регулира от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Нормата на чл. 9 от същия закон, установява, че военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса, като на действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския и войнишкия състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса - запасни. Съгласно чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.) на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски. Съгласно приложимата редакция на чл. 24 от ЗВВСНРБ (отм.) срокът на редовната военна служба за времето от 24.07.1959 г. - 24.08.1990 г. във всички родове войски е 24 месеца (2 години), а във военноморските сили - 36 месеца (3 години). Редовната (наборната) военна служба през процесния период е била действителна и задължителна за всички младежи от подлежащия на повикване набор. Тоест същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. В същия смисъл е сложилата се последователна съдебна практика на ВАС, обективирана в решение 6611 от 02.06.2021 г. на ВАС по адм. д. 4442/2021 г., VI о., решение 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. 6444/2020 г., VI о., решение 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. 6255/2020 г., VI о., решение 8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. 11473/2018 г., VI о., решение 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. 2856/2018 г., VI о., решение 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 6749/2018 г., VI о., решение 15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 13944/2017 г. и др. Поради това следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж от трета категория периода на редовната военна служба и същият да участва в общия сбор при преценката на правото за лична пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Въпреки това, действителният осигурителен стаж на К. Касим е недостатъчен за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, защото лицето няма минимум 15 години действителен осигурителен стаж. Спорен е въпросът, относно признаването на стажа на Касим през 1978 г. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС изисква осигурителният стаж да се установи с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3 документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, разпоредбата на ал. 5 допуска по изключение осигурителите или техните правоприемници да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. За посочения период липсват вписвания в изплащателните ведомости, които да обосноват тезата на оспорващия, както и липсват други от визираните в чл. 40, ал. 3 от НПОС документи, които са първични такива, удостоверяващи осигурителния стаж, за разлика от трудовите и осигурителни книжки, имащи вторичен характер и отразяващи данните, съдържащи се в първичните документи. Съгласно приложените откази за издаване на удостоверение УП-13 от ТП на НОИ Хасково за този период в предадените ведомости за заплати и трудовоправни документи липсва информация за лицето. Същият период липсва и в издаденото удостоверение УП-13 от 05.01.2022 г. Правилно съдът е приел, че при преценката на доказателствената сила на трудовата книжка следва да се приеме, че същата не е оформена съобразно изискванията на т. 6 от Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (обн. ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 1975), издадена във връзка с Наредбата за трудовите книжки от 1953 г. (отм.).Съгласно т. 8 от Наредбата за трудовите книжки, одобрена с ПМС 149 от 20.03.1953 г., всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило, заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. В т. 6 от Инструкцията е посочено, че при издаване на трудова книжка в горното поле на първите две страници, определени за вписване на датата на постъпване и прекратяване на трудовия договор, се вписват трите имена, рождената дата и месторождението на работника или служителя, а на следващите страници, предназначени за вписване на същите данни - трите имена на работника или служителя. Върху същите страници долу се поставя печатът на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. В т. 6, б. "в" от Инструкция 2492 се посочва, че продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по реда на т. 7 от същата инструкция, се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и се подписва и се подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. В т. 8 от същата инструкция е въведено и допълнително изискване за оформяне на трудовия стаж, според което удостоверенията обр. УП-З0, УП-2 и трудовите книжки следва да се подпечатват от ръководителя и отговорния счетоводител и да се подпечатват с печата на предприятието, учреждението или организация. Част от посочените изисквания не са спазени, както правилно е установил първоинстанционният съд. Визираните норми императивно изискват съблюдаване на описаните правила при оформяне на стаж в трудовата книжка. Последицата от неспазването им е липсата на обвързваща доказателствена сила на документа. В съдебната практика трайно се приема, че след като липсва подпис на главния счетоводител и печатът не е изпълнен върху двете страници, формалната доказателствена сила на документа е неналична /така решение 14601 от 29.11.2017 г. по адм. д. 9130/2016 г., VІ отд. на ВАС, решение 14154 от 12.11.2012 г. по адм. д. 7164/2012 г., VІ отд. на ВАС/. Освен това, трудовата книжка не е оформена съгласно изискването на чл. 6 от инструкцията, като на двете страници, на които е отразен придобитият трудов стаж долу не е поставен печатът на предприятието по начин да засегне двете страници. Неоснователни са развитите от касатора доводи, че фактите по процесния спор се установяват с гласни доказателства. В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са изброени изчерпателно документите, чрез които се установява осигурителният стаж по чл. 9 от КСО и липсата на други годни доказателства, удостоверяващи съществуването на процесния осигурителен стаж за 1978 г., сочи обоснованост на изводите за неговото незачитане. Засилените технически гаранции при попълване на трудовата книжка имат за цел удостоверяване на фактите от значение за установяване на трудовия /осигурителния стаж и при опорочаване на тази форма, документът няма придадената му от закона удостоверителна сила на официален документ. Този дефект не може да бъде поправен в административното производство с гласни доказателства, както правилно е приел и административният съд /в този смисъл решение 14601 от 29.11.2017 г. по адм. д. 9130/2016 г. на VІ отд. на ВАС и решение 2734 от 26.02.2021 г. по адм. д. 12218/2020 г. на VІ отд. на ВАС /. Представеното след хода по същество, с молба от 10.02.2023 г., решение 74/09.02.2023г. по гр. дело 20225640101822 по описа за 2022 г. на Районен съд Хасково, което не е влязло в сила, е неотносимо към предмета на спора, тъй като съгласно нормата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. По силата на чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Новите факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически и доказателствени факти и са от значение за решаване на делото. Разпоредбата на ал. 2 се прилага спрямо онези нови факти, които имат значение за преценка законосъобразността на акта към момента на издаването му, т. е. онези факти, на които законодателят е придал обратно действие - които с обратна сила рефлектират върху законосъобразността на акта към датата на издаването му. След влизане в сила на съдебно решение, с което се признава за установен трудов и осигурителен стаж по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, на основание чл. 99, ал.1, т.1, б. а КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера, когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 КСО, от датата на представяне на доказателствата. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба се установява, че за касатора не са налице и предпоставките за пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 1 - 2 и чл. 69б, ал. 2 от КСО. С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, К. Касим следва да бъде осъден да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Хасково съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,