Решение № 642 от 19.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6132/2022 г.

(Митническия кодекс) и Регламент (ЕО) 2454/93 на Комисията (41). По предписанието на чл. 181, § 2 от Регламента е предвидено, че за да се гарантира ефикасността на системата, на Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Според чл. 75, § 1 от Делегирания регламент продуктите от секторите на плодовете и зеленчуците за целите на чл. 181, § 1 от Регламент (ЕС) 1308/2013 са тези от Приложение VII към Делегирания регламент. При действието на чл. 75, § 2, ал. 1 от Делегирания регламент, ако митническата стойност на продуктите от част А към Приложение VII се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 МКС и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8% от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. В тази хипотеза размерът на вносното мито, което би се дължало за продуктите се определя по фиксираната стойност при внос. В тежест на вносителя е да докаже в едномесечен срок от продажбата на продуктите и в четиримесечния срок от датата на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, § 2, б. в МКС (вж. чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент). Доказването на условията на освобождаване на партидата включва не само фактурата, а и всички документи, необходими за извършване на митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от партидата (чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегирания регламент). Условие за освобождаване на гаранцията е представяне на удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване. Иначе обезпечението се задържа чрез плащане на вносни мита (чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегирания регламент). В случая декларираната митническа стойност на продуктите, означени като стока 2 и стока 5 е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. Последващата реализация на стоката под себестойността ѝ определя като непълно проведеното доказване от настоящия ответник по касация на освобождаването на партидата според условията, потвърждаващи правилно определяне на митническата стойност по метода на чл. 70 МКС. Под условия по смисъла на чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегиран регламент 2017/891 следва да се разбират всички обстоятелства, настъпили след пускането на стоките в свободно обращение в ЕС, които могат да потвърдят или да опровергаят достоверността на декларираната договорна стойност (така т. 79 от решението на СЕС по дело С-770/21). По разясненията в т. 82 от същото решение продажбата на загуба може да се възприеме като сериозна индикация за изкуственото завишаване на декларираната договорна стойност от вносителя, за да се избегне плащане на вносно мито или да се намали размера му. Това е важимо в случая, доколкото внасяните продукти се облагат с адвалорно мито със ставка 12.8 % и променливо мито в евро, чийто размер нараства с намаляването на митническата стойност на продуктите. Трайните търговски отношения на вносителя и клиентите му, при които печалбата се постига в дългосрочен план, не представляват обстоятелство, потвърждаващо достоверността на декларираната договорна стойност. Обратната теза, поддържана от ответника по касация, е несподелима. Разглеждането на конкретния внос като част от многото и във връзка с последващите продажби по тях е в противоречие с чл. 75, § 2, ал. 1 от Делегирания регламент. Според посочената разпоредба декларираната договорна стойност се съотнася към фиксираната стойност при внос към момента на съставяне на декларацията. Затова и гаранцията, посочена в чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, обезпечава вноса по конкретната МД. Не се основава на позитивното право очакването на вносителя установяване на търговските отношения с клиенти, обуславящи продажби на занижена цена, да не е свързано с деклариране на митническа стойност, насочено към постигане на по-малки размери на митническите задължения. В контекста на тези отношения деклараторът може да регулира декларираната митническа стойност, така че да постигне печалба в произволно избран от него период. Рентабилната търговска практика не предполага продажба на загуба. При съмнения в способността си да докаже условията, потвърждаващи правилното определяне на цените по чл. 70 МКС и в срока за доказване, вносителят е разполагал с възможността да определи митническата стойност по дедуктивния метод на чл. 74, § 2, б. в МКС. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за дължима отлика с повече от 50 % между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при вноса, като основание за съмнение у митническия орган в достоверността на декларираната стойност. Този довод се основава на т. 90 от цитираното решение на СЕС по дело С-770/21 и решението по дело С-291/15, към което се препраща. Позицията на СЕС по тези дела е, че разликата с повече от 50% между декларираната стойност на партидата внесени стоки и СВС е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност . Този извод не изключва наличието на основания за съмнения и при по-малки разлики на декларираната и СВС в хипотезата на продажба на загуба, стига декларираната митническа стойност на продуктите да е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. Това отклонение е юридическият факт, пораждащ тежестта на вносителя да докаже ,че партидата от внесените стоки е била освободена съгласно условията, потвърждаващи достоверността на декларираната договорна стойност. (вж. т. 93 от решението на СЕС по дело С-770/21). С арг. от чл. 75, § 5, ал. 3, във вр. с ал. 1 in fine от Делегирания регламент задържането на обезпечението за плащане на вносни мита в размер, определен по фиксираната стойност при внос, е недопустимо, ако вносителят избере да определи митническата стойност по вторичния метод на чл. 74, § 2, б. в МКС, какъвто избор не е направен. Последното още в хода на съдебното производство правилно е било съобразено от първоинстанционния съд. При това прилагането на вторичните методи за първи път в съдебното производство по оспорване на митническия акт за определяне на публични задължения по фиксираната стойност при внос е недопустимо (така т. 1 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-770/21). Предвид изложеното, обратно на възприетото в обжалваното съдебно решение, законосъобразно с решението на митническия орган е задържано представеното обезпечение за плащане на вносно мито, определено по фиксирана стойност за внос на продуктите. Неотносимо е позоваването, което прави касационният жалбоподател на разпоредбата на чл. 3 от Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Разпоредбата е транспонирана в националното законодателство с новела от ДВ бр. 17 от 2021 г. на Закона за защита на конкуренцията (вж. чл. 37б и чл. 37в ЗЗК). Защитата на доставчиците се осъществява в производство пред КЗК (вж. чл. 38, ал. 1, т. 9 ЗЗК) чрез постановяване на преустановяване на нелоялните търговски практики. Наличието или отсъствието на нелоялна търговска практика не засяга доказването на правилното определяне на цените по чл. 70 МКС, а и е несъвместимо с дейността на митническите органи, която според чл. 3 МКС е да отговарят основно за надзора на външната търговия на Съюза. Към този надзор следва да са насочени мерките по б. а до г от чл. 3 МКС. Доводът на ответника по касация, основан на определението по чл. 73, б. а от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13.03.2017 г. е неоснователен. Казусът не разкрива изкуствено разделяне на партидата на две отделни такива, както твърди процесуалният представител на дружеството. Структурата на спорното митническо решение следва тази на подадената от ответника по касация МД, в която са декларирани няколко стоки с различна декларирана стойност. Последното свидетелства за обективно съединяване на МД в една обща такава, което прави несподелим довода за практикувано от митническата администрация нарочно разделяне на партида в ущърб на вносителя и в противоречие с посочената разпоредба от съюзното право. При така стореното деклариране в МД той не може да черпи изгодни правни последици, които да обоснове именно с този прийом. По всички изложени съображения първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отхвърли жалбата на настоящия ответник по касация срещу спорното решение на митническия орган. Предвид изхода на спора и с оглед на заявената претенция от процесуалния представител на касационния жалбоподател, на АМ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции - общо в размер на 200,00 лв. или по 100,00 лв. за всяка инстанция на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.