Решение № 4876 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3586/2010 г.

Решение № 4876 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3586/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕСТ" АД - гр. София, представлявано от председателя на съвета на директорите Явор Тодоров Джиджев, чрез пълномощника адв. Георги Колев, против решението от 30.09.2009 г., постановено по адм. дело № 01131/2006 г. по описа на Софийски градски съд, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 482/16.05.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - София област. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В допълнение към жалбата се излагат съображения, че е нарушен Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи поради това, че с отказа на данъчен кредит в случая бюджетът получава по две плащания на ДДС за една и съща доставка. В тази връзка се позовава на решението на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, постановено по делото "Булвес" АД срещу България. Касаторът излага също, че с обжалваното решение необосновано е направен извод за нереалност на доставките, поради това че не били представени нарочни устройствени схеми, чертежи, карти, технически задания и други подобни във връзка с изискванията на Закона за кадастъра. Поради това че процесните дейности са извършени в урегулирани територии в гр. София, не е било необходимо представянето на подобни документи. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ДРА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отхвърлил жалбата като е приел, че по процесните фактури не е доказано осъществяването на реални доставки, както и начисляването на ДДС от доставчика. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отхвърлена жалбата на "ЕСТ" АД - гр. София, против данъчен ревизионен акт № 482/16.05.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - София област, в частта потвърдена с решение № 3198/06.12.2005 г. на регионалния данъчен директор гр. София. За да постанови това решение съдът е приел, че с ДРА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Джули 2000" ЕООД, "Колинс груп" ЕООД, ЕТ "Магнит - Иван Йонков", "Айкон Секюритиз" ЕООД и "Артстрой инженеринг" ООД, поради това че не е установено реалното осъществяване на доставки, както и по фактурите, издадени от ЕТ "Напредък - Тотка Станкова" и "Е-2" ЕООД, поради това че същите не са открити на декларираните данъчни адреси и не са представили поисканите им документи и обяснения. Съдът е изложил подробно какви са законовите изисквания по ЗДДС (отм.) за признаване право на приспадане на данъчен кредит, сред които е и изискването за наличие на реално осъществена доставка, посочил е, че ревизираното лице, което претендира право на данъчен кредит носи доказателствената тежест за установяване на всички факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати при ревизията съществени нарушения на процесуални правила, като е посочил, че дори при наличието на такива нарушения ДРА не може да бъде отменен само на процесуално основание, а съдът следва да реши спора по същество. Относно фактурите, издадени от "Джули 2000" ЕООД, "Колинс груп" ЕООД, ЕТ "Магнит - Иван Йонков", "Айкон Секюритиз" ЕООД и "Артстрой инженеринг" ООД съдът е приел, че не е доказано наличието на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Предмет на доставките по тези фактури са услуги по изкопни и пробивни работи, изкопаване на окоп и шахти за полагане на ПВЦ тръби, изтегляне на кабел, подзиждане, изкърпване, измазване, заривни работи, извършени в различни квартали на територията на гр. София и околностите. Естеството на тези дейности предполага предварителна подготовка, планиране и използване на специализирани карти, регистри и допълнителни кадастрални данни от Закона за кадастъра, но по делото не са представени нарочни устройствени схеми, чертежи, карти, задания във връзка с полагането на обектите и във връзка с изграждането на мрежата от кабели и тръби. Представени са само приемо-предавателни протоколи, подписани между страните, които според съда не доказват фактическото извършване на доставките. Наред с това липсват доказателства за извършване на разходи във връзка с доставките, за кадрова, техническа и технологична обезпеченост на доставчиците за извършване на процесните доставки. Съдът е приел заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, според което не може да се установи дали ДДС е начислен в счетоводствата на доставчиците, тъй като нито един от тях не е открит на декларирания адрес. Според съда не е налице основание за признаване право на данъчен кредит, въпреки че по част от фактурите данъкът е платен по "ДДС-сметка" на съответния доставчик, тъй като разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) се прилага само при наличието на реални доставки, каквито в случая не е доказано да са осъществени. Относно фактурите, издадени от ЕТ "Напредък - Тотка Станкова" и "Е-2" ЕООД, правото на данъчен кредит законосъобразно е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), поради това че тези доставчици не са открити на декларираните данъчни адреси и данъчните органи не са имали възможност да извършат проверка в счетоводствата им относно счетоводното начисляване на ДДС, както и относно фактическото извършване на доставките. В съдебното производство тези доставчици също не са открити от вещото лице и не са представени доказателства за деклариране на нови адреси. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: Данъчен ревизионен акт № 482/16.05.2005 г., издаден от данъчен орган в ДП "Своге" при ТДД София - област, с който са определени данъчни задължения на "ЕСТ" АД по ЗДДС за периода от 01.06.2003 г. до 29.02.2004 г. и който е предмет на обжалването пред първоинстанционния съд, е постановен при повторна ревизия, след като с решение № 2729/29.12.2004 г. на директора на РДД гр. София е отменен ДРА № 245/23.07.2004 г., издаден от данъчен орган в ТДД София - област. От диспозитива на посоченото решение на директора на РДД е видно, че с него се отменя ДРА № 245/23.07.2004 г. в обжалваната част и преписката е върната на ТДД София - област за извършване на нова ревизия. Въз основа на това решение е издаден акт за възлагане на данъчна ревизия /АВДР/ № 36/10.01.2005 г. за извършване на данъчна ревизия на "ЕСТ"АД по ЗДДС за периода от 01.06.2003 г. до 29.02.2004 г. По делото не е приложен ДРА № 245/23.07.2004 г., поради което не може да се установи какви данъчни задължения са били определени с него, съответно по кои фактури, за кои периоди и в какъв размер. Тези обстоятелства са от съществено значение за преценката относно законосъобразността на обжалвания в настоящото производство ДРА № 482/16.05.2005 г., и по-конкретно относно валидността му в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури № № 1024/29.09.03 г., 1027/06.10.03 г., 1033/20.11.03 г. и 1041/16.01.04 г., издадени от "Колинс груп" ЕООД, както и по фактура № 3/17.02.2004 г., издадена от "Арт Строй инженеринг" ООД. От мотивите на решение № 2729/29.12.2004 г. на директора на РДД гр. София, с което е отменен ДРА № 245/23.07.2004 г. е видно, че относно доставки от "Колинс груп" ЕООД дружеството е обжалвало ДРА само в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6000 лв. за м. 10/2003 г. Същото се установява и от съдържанието на жалбата против този ДРА по административен ред, като в нея е посочено, че се обжалва ДРА № 245/23.07.2004 г. в частта, с която не е признато право на данъчен кредит в размер на 6000 лв. по фактура № 1029/30.10.2003 г., издадена от "Колинс груп" ЕООД. Следва да се направи изричното уточнение, че копието от жалбата на "ЕСТ" АД против ДРА 245/23.07.2004 г. е представено в първоинстанционното производство от самото дружество, без данни за това дали копието е идентично с действително подадената жалба. От горното се налага извода, че ДРА № 245/23.07.2004 г. не е бил отменен относно непризнато право на данъчен кредит за други периоди и/или по други фактури, издадени от "Колинс груп" ЕООД, освен за данъчен кредит в размер на 6000 лв. по фактура № 1029/30.10.2003 г. При положение че по останалите 4 фактури, издадени от "Колинс груп" ЕООД, по които с процесния ДРА е отказано право на данъчен кредит, вече е било признато право на данъчен кредит /или не са коригирани резултатите по справките - декларации, при положение, че тези фактури са били включени в дневниците за продажби и съответно - в справките-декларации/ с първия ДРА - № 245/23.07.2004 г., то това би означавало, че същият е влязъл в сила в тази част и последващото изменение на определените данъчни задължения би могло да бъде осъществено само по реда на чл. 115 - 116 ДПК (отм.), съответно по реда на чл. 133 и сл. ДОПК. За да се направи такава преценка е необходимо да бъде събран като доказателство ДРА № 245/23.07.2004 г. Ако от съдържанието му се установи, че по фактури № № 1024/29.09.03 г., 1027/06.10.03 г., 1033/20.11.03 г. и 1041/16.01.04 г., издадени от "Колинс груп" ЕООД, е било признато декларираното от ревизираното лице право на данъчен кредит и ДРА в тази част е влязъл в сила, то следва да бъде направен съответен извод за издаване на процесния ДРА в нарушение на изискванията за възлагане от компетентен орган по чл. 116, ал. 1 ДПК (отм.). Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила по чл. 160, ал. 2 ДОПК като е обсъдил материалната законосъобразност на ДРА без да извърши проверка относно това дали актът е издаден от компетентен орган. Такова проверка съдът е задължен да направи дори и без да има оплаквания или доводи, а в конкретния случай такива са направени още при обжалването по административен ред. Поради това в тази част решението следва дата бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да бъде събран като доказателство ДРА № 245/23.07.2004 г. и жалбата на "ЕСТ" АД, по която е постановено /посочена с вх. № 14-23/0153/16.08.2004 г. и вх. № 0115-0965/09.08.2004 г./, и въз основа на съдържанието им, съпоставено с решение № 2729/29.12.2004 г. на директора на РДД, както и предметния и времевия обхват на ревизията, по която е издаден процесния ДРА, да бъде направен обоснован извод относно валидността на процесния ДРА в частта, с която са определени данъчни задължения по фактури № № 1024/29.09.03 г., 1027/06.10.03 г., 1033/20.11.03 г. и 1041/16.01.04 г., издадени от "Колинс груп" ЕООД. По аналогичен начин следва да бъде подходено и при преценката на законосъобразността на ДРА в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5881 лв. по фактура № 3/17.02.04 г., издадена от доставчика "Арт строй инженеринг" ООД. Видно от съдържанието на решение № 2729/29.12.2004 г. на директора на РДД /и на жалбата по административен ред, въз основа на която е постановено това решение, като се има предвид направеното по-горе уточнение/, правото на данъчен кредит по тази фактура не е било предмет на обжалването по административен ред и съответно - ДРА № 245/23.07.04 г. не е бил върнат за нова ревизия в тази част. От друга страна, данъчен период м. 02/2004 г. следва да е бил включен в обхвата на първата ревизия, след като според съдържанието на решението на РДД е било отказано право на данъчен кредит по други фактури от този период. Поради това, ако с ДРА № 245/23.07.04 г. е било признато право на данъчен кредит по фактура № 3/17.02.04 г., издадена от "Арт строй инженеринг" ООД, то ДРА в тази част е влязъл в сила и за изменението на вече определените данъчни задължения са относими изложените по-горе съображения. Обратно, ако с ДРА № 245/23.07.04 г. не е било признато право на данъчен кредит по тази фактура, но ревизираното дружество не е обжалвало ДРА в тази част, то същият е влязъл в сила и последващото определяне на данъчни задължения по фактурата също е недопустимо. В този случай вече определените данъчни задължения на лицето могат да бъдат включени при определяне на резултата за данъчния период, но ревизираното лице няма право да ги обжалва. Затова и в тази част решението следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане, при които след представяне на ДРА № 245/23.07.04 г. следва да бъдат направени обосновани изводи по посочени факти и обстоятелства, имащи значение за законосъобразността на ДРА и по-конкретно за неговата валидност, или евентуално - за недопустимост на жалбата в тази част. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на "ЕСТ" АД против ДРА № 482/16.05.05 г. относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури: № 1029/30.10.03 г., издадена от "Колинс груп" ЕООД с ДДС в размер на 6440 лв. /за която ДРА № 245/23.07.04 г. е отменен и върнат за нова ревизия с решение № 2729/29.12.04 г. на директора на РДД/; фактури № № 46/30.07.03 г., 75/28.10.03 г., 84/21.11.03 г. и 88/26.11.03 г. с ДДС общо в размер на 18869,80 лв., издадени от "Джули 2000" ЕООД; № 42/12.10.03 г. с ДДС 50000 лв. и № 326/26.02.04 г. с ДДС 49600 лв., издадени от ЕТ "Магнит - Иван Йонков" /или "...Йоников"/; № № 1012/13.10.03 г., 1014/27.10.03 г., 1016/22.10.03 г., 1022/15.11.03 г., 1029/20.01.04 г. и 1069/24.01.04 г. с ДДС общо в размер на 22798 лв., издадени от "Айкон Секюритиз" ЕООД. Според констатациите и направените изводи в ДРА правото на данъчен кредит по посочените фактури е отказано поради това, че не е доказано осъществяването на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Посочено, че по тези фактурите не е доказана кадрова, техническа и технологична обезпеченост за извършване на доставките на строително-монтажни работи, поради което е направен извода, че не е възникнало данъчно събитие и няма основание за начисляване на данъка, а за ревизираното лице като получател по доставките не е възникнало право на данъчен кредит. В решение № 3198/06.12.05 г. на директора на РДД, с което процесния ДРА е потвърден, е прието, че от анализа на събраните доказателства не се установява реалното осъществяване на доставките. Посочено е, че предметът на доставките е извършване на услуги по изкопни и пробивни работи, изкопаване на окоп и шахти за полагане на ПВЦ тръби, изтегляне на кабел, подзиждане, изкърпване, измазване, заривни работи. В решението е прието също, че за извършване на услугите, предмет на съответния договор, респективно - на фактурите, са необходими нарочни устройствени схеми, чертежи, карти, технически задания във връзка с полагането на обектите и във връзка с изграждането на мрежата от кабели и тръби; видно от естеството на тези дейности, извършването им е свързано с предварителна подготовка, планиране и използване на специализирани карти, регистри и допълнителни кадастрални данни по Закона за кадастъра. В решението са цитирани разпоредбите на чл. 116, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ във връзка с установеното задължение на лицата, които осъществяват строителни работи, засягащи съдържанието на кадастралните планове да представят на общинската администрация пълни и точни данни за извършеното ново строителство или преустройство, след завършването им; да оказват съдействие на изпълнителите на специализираните карти на подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и т. н. Отбелязано е също, че във връзка с изпълнението на посочените специфични дейности, извършвани на територията на гр. София и околността, не са представени никакви инвестиционни проекти, разрешения и други необходими документи и книжа от общинската или областната администрация или централни ведомства, поради което е направен извода, че жалбоподателят не е представил достатъчно доказателства дали са налице реално осъществени доставки или просто е налице формално фактуриране и префактуриране на услуги. По тези фактури начисляването на ДДС от доставчика не е било спорно и липсата на такова начисляване изобщо не е посочено като основание за непризнаване на право на данъчен кредит. В ДРА са изложени факти и съображение за всеки от доставчиците, че данъкът е начислен и платен, в по-голямата част от случаите по "ДДС-сметка". Поради това в обжалваното съдебно решение съдът необосновано е включил това основание за отказ на данъчен кредит. По въпроса относно реалността на процесните доставки съдът е постановил решението при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, което от своя страна препятства проверката на касационната инстанция относно правилното приложение на материалния закон. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, каквото е развилото се пред окръжния съд първоинстанционно съдебно производство по обжалване на ДРА, намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 ДР ДОПК. Съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм., приложим процесуален закон съгласно § 2, ал. 2 ПЗР ГПК/, съдът постановява решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. Според чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.) съдът излага към решението и мотиви, въз основа на които то е постановено. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение в обсъжданите части не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. От съдържанието на решението се установява, че съдът е възприел напълно изводите, направени в решение № 3198/06.12.2005 г. на директора на РДД, с което е потвърден обжалвания ДРА № 482/16.05.2005 г. В съдебното решение не са изложени конкретни фактически или правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните. Съдът е изложил декларативни мотиви за липса на доказателства за реалността на доставките - посочил е, че са представени само приемо-предавателни протоколи, които не доказвали реалното осъществяване на доставките. Това твърдение в решението не отговаря на обективната действителност, тъй като по делото са събрани значително количество доказателства все свързани с реалността на доставките - договори, платежни документи, протоколи, граждански договори, фактури и други документи за предходни доставки, счетоводни документи и т. н., които изобщо не са обсъдени от съда, като дори не е споменато, че такива са представени. Наред с това съдът е възприел напълно безкритично становището на директора на РДД, изразено за първи път в решението му, във връзка с изискванията по чл. 116, ал. 1 и ал. 1 ЗУТ, без изобщо да обсъди и обоснове значението на тези документи за правния спор. Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните. Липсата на формирани фактически и правни изводи по вътрешно убеждение на съда опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. Въпреки сравнително големия обем на мотивите в тази част, същите не съдържат обсъждане по същество, а само общи правни съждения относно изискванията за признаване право на данъчен кредит, за реалност на доставките, за доказателствената тежест и т. н. Тези съждения са правилни по принцип, но те не са достатъчни, тъй като мотивите следва да се отнасят до конкретния правен спор и да съдържат обсъждане на конкретните доказателства, които са представени по делото /в случая се касае за доказателства от неколкостотин страници/, на доводите и възраженията на страните. Затова решението в тази част - относно непризнато право на данъчен кредит по фактурите, издадени "Джули 2000" ЕООД, ЕТ "Магнит - Иван Йонков", "Айкон Секюритиз" ЕООД и по фактура № 1029/30.10.03 г., издадена от "Колинс груп" ЕООД, следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК делото бъде върнато за ново разглеждане, при което съдът следва да обсъди събраните доказателства във връзка с осъществяване на доставките от посочените лица и да изложи обосновано изводите си във връзка с реалността на процесните доставки. При това произнасяне съдът следва да вземе предвид конкретното основание, поради което не е признато право на данъчен кредит за съответните доставки. В тази връзка следва да се има предвид, че по фактура № 42/12.10.2003 г., издадена от ЕТ "Магнит - Иван Йонков" правото на данъчен кредит е отказано поради това, че доставчикът не е бил регистриран по ЗДДС към датата на издаването на фактурата. Също така съдът следва да обсъди и да даде обоснован отговор на въпроса дали за изпълнението на процесните СМР /посочени в съответните договори към фактурите/ е необходимо съставянето или издаването на документите по чл. 116, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, или евентуално - необходими ли са други технически документи, скици, планове и т. н. и съответно - какви документи, като при необходимост назначени съдебно-техническа експертиза за изясняване на тези въпроси. Посоченото обсъждане следва да бъде направено и по останалите фактури, издадени от "Колинс груп" ЕООД и по фактурата, издадена от "Арт строй инженеринг" ООД, при положение, че при новото разглеждане, в съответствие с дадените по-горе указания, първоинстанционният съд достигне до обоснован извод, че процесния ДРА е валиден в частта, отнасяща се до тези фактури. Във връзка с наведените доводи в касационната жалба за приложение на решението по делото "Булвес" АД срещу България, постановено от ЕСПЧ, следва да се има предвид, че според мотивите на това решение въпросът относно реалното осъществяване на доставката изобщо не е бил спорен, тъкмо обратното - безспорно е било, че доставката е осъществена, данъчната основа и ДДС са платени, а данъкът е начислен в счетоводството на доставчика в по-късен данъчен период; получателят по фактурата е приет за добросъвестен получател, който не е могъл да знае за късното начисляване на ДДС от страна на своя доставчик, поради което и не следва да понася неблагоприятни последици от това. Затова, решението по делото "Булвес" АД в конкретния случай би могло да бъде приложено при тълкуването и прилагането на материалния закон, само при положение, че при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд направи обоснован извод, че по процесните фактури са осъществени реални доставки. Ако съдът приеме, че по процесните фактури не са осъществени реални доставки, изобщо не може да става въпрос за защита на право на собственост, тъй като правото на данъчен кредит възниква само за реални доставки, а не за издаване на фактури, без същите да удостоверяват реални доставки. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против ДРА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 40302 лв. по фактури, издадени от ЕТ"Напредък - Тотка Станкова" през данъчни периоди м. м. 06, 07, 08 и 09/2003 г. и в размер на 42680,60 лв. по фактури, издадени от "Е-2" ЕООД през данъчни периоди м. 10, 11 и 12/2003 г. и м. 02/2004 г. По фактурите издадени от тези доставчици правото на данъчен кредит не е признато на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), поради това че доставчиците не са представили поисканите им документи и писмени обяснения, съгласно връчените им искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/. Исканията са връчени при условията и по реда на чл. 50 ДПК (отм.), поради това че доставчиците не са намерени на декларираните данъчни адреси. За удостоверяване на извършените действия от данъчните органи са съставени съответни протоколи, които отговарят на процесуалните изисквания за съдържание и форма и се ползват с доказателствена сила по чл. 104 ДПК (отм.). От съдържанието на двете ИПДПОЗЛ е видно, че поисканите документи и обяснения са такива по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като имат значение за извършените доставки, за начисляване на данъка, за счетоводната отчетност във връзка с доставките и за предходните доставчици. Безспорно е, че поисканите документи и обяснения не са представени както по време на ревизията, кака и в производствата по обжалване на ДРА по административен и съдебен ред. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушано по делото не са установени никакви релевантни факти и обстоятелства по тази част от предмета на спора, тъй като вещото лице не е открило представители на доставчиците и не е имало възможност да извърши проверка в счетоводствата на доставчиците. В действителност по делото не съществуват никакви доказателства във връзка с осъществяването на доставките по процесните фактури, издадени от ЕТ "Напредък - Тотка Станкова" и "Е-2" ЕООД. Предвид тези обстоятелства, правилен е извода на данъчните органи, възприет и от съда, че не е доказано реалното осъществяване на доставки по фактурите и е налице основание по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Решението в тези части е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпросът относно възлагането на разноски по висящата част от спора следва да бъде разрешен при новото разглеждане съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение