Решение № 8345 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3478/2013 г.

ВАСIV отделение12.06.2013 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 332 от 14.01.2013 г. по адм. д. № 2092/2012 г. на Административен съд - София-град. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "АГРО ИН 2001" ЕООД сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8345 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3478/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощник юриск. Митев против решение № 332 от 14.01.2013 г. по адм. д. № 2092/2012 г. на Административен съд - София-град, с което е обявена нищожността на уведомително писмо изх. № 01-2600/9940 от 19.10.2011 г. за изплащане на финансова помощ издадено от Иван Капитанов, действал "за" изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" и е изпратено делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за ново произнасяне по заявление за плащане с УИН 01/110711/73572 подадено от "АГРО ИН 2001" ЕООД. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение с доводи, че съдът необосновано не е приел заповед № 01-РД/ 1286 от 8.04.2011 г. на изпълнителен директор на ДФЗ като основание за делегиране на компетентност на заместник директора на ДФЗ Иван Капитанов да изпълнява посочени в заповедта правомощия, включително да съгласува и подписва посочени в заповедта общи и специфични документи, изходящи от "Селскостопански пазарни механизми" сред които оторизационни писма за плащания, включително и да издава уведомителни писма като процесното. Претендира отмяна на решението като неправилно. Ответникът - "АГРО ИН 2001" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Нучев и с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за допустимост и правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК мотивира становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Смята, че правилно съдът е приел, че възможност за делегиране на правомощия не е предвидена в закона - чл. 20, т. 5 и чл. 20а, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗПЗП, които не предвиждат възможност законовите правомощия на изпълнителния директор на ДФЗ да бъдат делегирани на заместниците му или на други лица, поради което правилно съдът е приел, че оспорваното писмо е издадено от некомпетентен орган, поради което е нищожно в оспорената му част, поради което липсват касационни основания. Касационната жалба е подадена в установения от закона срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваният резултат съдът е приел, че оспореното Уведомително писмо е издадено от некомпетентен орган, комуто не са делегирани надлежно правомощия съгл. чл. 20, т. 5 и чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 11, Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (в редакцията им към момента на издаване на административния акт ). Решението е правилно. Съдът правилно е установил фактите и като ги е съпоставил с приложимото право, е изградил законосъобразни правни изводи. Спора е правен и е съсредоточен относно обстоятелството дали заместник-директора на ДФЗ Иван Капитанов към 19.10.2011 г. е имал времева и материална компетентност да издава уведомително писмо изх. № 01-2600/9940 от 19.10.2011 г. за изплащане на финансова помощ. В съответствие с чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява. Съгласно чл. 21 от ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Министерският съвет приема Устройствен правилник, с който се определят структурата и организацията на работа на фонда. В случая при издаване на оспорения административен акт е действал Устройствен правилник на Държавен фонд "Земеделие", приет с ПМС № 255 от 28.10.2009 г., обн., ДВ, бр. 87 от 3.11.2009 г., отм. с ПМС № 151 от 16.07.2012 г., бр. 55 от 20.07.2012 г., в сила от 20.07.2012 г. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник - управителният съвет на фонда взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че това е необходимо. Също така по чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник (в приложимата редакция за издаване на заповед № 01-РД/ 1286 от 8.04.2011 г.) е предоставена възможност на изпълнителния директор да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделски производители, на заместник-изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, но само след предварително решение на управителния съвет. Такова решение не се изисква, но едва след изменението на Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" с ПМС № 133/12.05.2011 г., обн. ДВ бр. 39/20.05.2011 г. При издаване на заповед № 01-РД/ 1286 от 8.04.2011 г., изпълнителният директор на ДФЗ се е позовал на решение по протокол № 16 от заседание УС на ДФЗ от 31.03.2011 г., но същото касае само избирането на Капитанов за зам. директор на ДФЗ, но не и решение за делегиране на правомощия от директора на този негов заместник. Други доказателства в протеклото производство и до момента относно компетентността на Капитанов като зам. директор на ДФЗ не са представени, като настоящата инстанция приема, че такива не съществуват. Следователно към момента на издаване на процесното УП, на зам. директора Капитанов не са надлежно делегирани правомощия (няма решение на УС на ДФЗ за това) и той не е притежавал материална компетентност да издава УП. С оглед изхода на спора, съобразно чл. 143, ал. 3 АПК е основателна претенцията на ответника за разноски за процесуално представителство, които са доказани като основание и размер. Като е стигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

5