Решение № 14383 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8484/2017 г.

Решение № 14383 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8484/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", гр. С., чрез процесуалния й представител ст. юрк. Кънчева срещу Решение № 212 от 07.06.2017 г., постановено по адм. дело № 178/2017 г. по описа на Административен съд С. с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – М. Кундева, от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Пакулева в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. е осъдил Агенция "Митници", гр. С. да заплати на М. Кундева, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 600 (шестстотин) лева, ведно със законната лихва върху сумата от 17.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи платените от нея разноски за процесуално представителство по АНД № 123/2016 г. по описа на Районен съд Ч. и по КАНД № 184/2016 г. по описа на Административен съд С., както и сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 576 от 16.08.2016 г., издадено от началника на М. П. на основание чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на М. Кундева е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева и на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС в полза на държавата са отнети акцизни стоки предмет на нарушението. С Решение № 125 от 15.11.2016 г., постановено по НАХД № 123/2016 г. по описа на Районен съд Ч. наказателното постановление е отменено. Съдебният акт е обжалван и потвърден, като правилен и законосъобразен с Решение № 31 от 31.01.2017 г., постановено по КНАХД № 184/2016 г. по описа на Административен съд С.. В съдебното производството по оспорване на НП ищцата е заплатила за адвокатска защита сумата от общо 600 (шестстотин) лева, от които 300 (триста) лева, платени в брой, съгласно представен по НАХД № 123/2016 г. по описа на Районен съд Ч., Договор за правна защита и съдействие № 21572 от 24.08.2016 г. (л. 22), както и 300 (триста) лева, платени в брой, съгласно представен по КНАХД № 184/2016 г. по описа на Административен съд С., Договор за правна защита и съдействие № 21841 от 16.12.2016 г. (л. 14). Въз основа на тази фактическа установеност решаващият съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. В този смисъл е постановеното Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция е направена своевременна, но не следва да бъде уважена, поради неспазване на задължението по чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно. Страната, която претендира присъждане на разноски е длъжна да представи на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. С оглед на тази норма, както ищецът, така и ответникът дължат изпълнение на разпоредбата, тъй като в противен случай се нарушава принципа на равенство на страните в процеса. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение