Решение № 10934 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9178/2016 г.

Решение № 10934 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9178/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Финансово стопански дейности" при О. Е. П. срещу решение № 547 от 30.05.2016 г. по адм. д. № 920/2015 г. на Административен съд С.- област, в частта, с която е отменен по жалба на "М. 92" ООД акт за установяване на публично вземане с peг. № П-02-25649 от 30.06.2015 г., издаден от старши инспектор "Местни данъци и такси" при община Е. П., мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Директора на Дирекция "Финансово-стопански дейности" при О. Е. П., за сумата над 7987,57 лв. /с прилежащите лихви/ до 19534,83 лв. Сочи като касационни основания неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване съдът неправилно приел, че задължението е определено незаконосъобразно по реда на чл. 67, ал. 2 АПК, тъй като не са доказани предпоставите по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ - размерът на таксата да се определя според количеството битови отпадъци и едва когато не може да се установи - пропорционално върху основа определена от общинския съвет. Неправилно съдът приел, че не са представени доказателства за невъзможността таксата да се определя според количеството отпадъци. Представено е удостоверение от концесионера, че техниката, с която дружеството изпълнява възложените услуги по сметосъбиране и сметоизвозване не позволяват отчитането на битовите отпадъци на база генерирано количество спрямо потребителя. В представения договор не съществува клауза задължаваща дружеството- концесионер да разполага с техника, която измерва количеството битови отпадъци генерирано от всеки потребител, не съществува законова норма, която задължава общината да го измерва. При положение, че общинският съвет е определил основа за определяне на ТБО с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, която не е отменена, е задължителна за всички. Претендира разноски по делото. "М. 92" ООД е представило писмен отговор. Счита, че правилно съдът е приел, че не доказана обективна невъзможност за приложението на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Административният орган сочи, че невъзможността за определяне на количеството битови отпадъци е продиктувана от липсата на техника от страна на концесионера, изпълняващо услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на О. Е. П., невъзможността се базира на договор с дружество, което да извършва съответните услуги и липсата на изрична клауза, задължаваща дружеството да осигури необходимата техника, което не обосновава невъзможност да се извърши изчислението по принципа, заложен в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ и доказва незаконосъобразното определяне на размера на такса битови отпадъци. Условията на чл. 71 от ЗМДТ се прилагат независимо от изискването за изчисление на размера на таксата по реда на чл. 67 от ЗМДТ. В този смисъл, за да се приложи принципът на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ не е необходимо и не се изисква доказване липсата на генерирани отпадъци или тяхното количество, като остава задължение на местните власти да определят законосъобразно размера на дължимата такса. Правилно е прието от съда, че представеното удостоверение от управителя на дружеството- концесионер не доказва основание за приложение на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, тъй като не доказва обективна невъзможност за определяне на количеството отпадъци от всеки собственик. Други доказателства не са представени въпреки дадените указания. Подадена е касационна жалба и от "М. 92" ООД срещу решение № 547 от 30.05.2016 г. по адм. д. № 920/2015 г. на Административен съд С.- област, в частта, с която е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу акт за установяване на публично вземане с peг. № П-02-25649 от 30.06.2015 г., издаден от старши инспектор Местни данъци и такси при община Е. П., мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Директора на Дирекция "Финансово-стопански дейности" при О. Е. П., в останалата й част /до 7987,57 лв./ Счита, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон -ЗМДТ. Съдът приел, че не е дължима таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 и 2013 г., тъй като не са доказани условията за приложение на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, вместо основния принцип установен в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ размерът на таксата да се определя според количеството битови отпадъци, но не приложил същия подход за същата услуга за 2014 г., не разгледал твърденията за незаконосъобразното определяне на размера на ТБО по реда на чл. 16 и чл. 17 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Е. П.. Неправилно съдът ограничил приложението на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ спрямо един вид услуга. Съдът неправилно приел за доказано извършването на услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа, като не възприел заключението на вещото лице. Повечето от месечните констативни протоколи са подписани едностранно от представител на общината, което подкрепя извода на вещото лице, че са извършвани дейности по снегопочистване и събиране на едрогабаритни отпадъци, но не и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Счита, че решението е необосновано. Неправилно съдът приел наличието на сключени договори за съответните услуги за достатъчни доказателства за фактическото извършване на съответните услуги. Съдът от една страна кредитирал изцяло представените от административния орган писмени доказателства, част от които едностранно подписани от представител на общината, а от друга не приел заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Съдът не взел предвид доводите, изложени в писмените бележки на дружеството относно анализ на разходите за контейнер за отпадъци през всеки от периодите, констатацията на вещото лице, че за 2012 г. на територията на с. Р. поле са били разположени 796 бр. съдове за смет и среден разход 67,93 лв. за 1 съд, които нарастват до 862 съда през 2014 г. при среден разход от 112,93 лв. за съд. Начислените по АУПВ № П-02-25649 от 30.06.2015 г. са в размер на 2505,42 лв. за 2012 г. и по 2530,23 за 2013 г. и за 2014 г., очевидно значително завишен и не държи сметка за реалното генериране на отпадъци. При определяне на дължимостта на ТБО съдът не е отчел и представения от дружеството сертификат за управление на околната среда от 18.10.2012 г., който установява въведена организация за намаляване на генерираните битови отпадъци от предприятието, както и рециклиране на голяма част от генерираните отпадъци. Счита, че представените от административния орган документи са неотносими към спора и че не доказват фактическото извършване на услугите. Представените документи се отнасят към извършени за определен период от време услуги, свързани със сметоизвозване, сметосъбиране и снегопочистване на територията на О. Е. П., но не доказват осъществяването на тези услуги за конкретния имот и осъществяването им за друга конкретна територия. Повечето представени документи са подписани едностранно само от представител на О. Е. П., но не и от концесионера, предоставящо съответната услуга. Предоставянето на услугата по принцип, не означава предоставянето й фактически, което е потвърдено от констатацията на вещото лице за общо отчитане на разходите в общината за поддържане на чистота и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа. В обжалваното решение не се сочи кои доказателства са кредитирани за установяване реалното извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и по обезвреждането на отпадъци от района, в който попада конкретния имот в посоченото депо. Размерът на присъдените разноски неправилно е изчислен тъй като от 1270 лв. са присъдени общо 541 лв., което не е пропорционално на отменената част от АУПВ. От страна на директора на Дирекция "Финансово стопански дейности" при О. Е. П. е представен писмен отговор. Определянето и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на общинския съвет, като съгласно чл. 9 ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща разходите посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМДТ. Претендира разноски по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Обоснован е изводът на съда, че размерът на задължението за ТБО е незаконосъобразно определен по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Според чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ местните такси се определят в левове според количеството на битовите отпадъци. При невъзможност да се определи това количество, в ал. 2 е посочено, че размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от ОбС. П. Удостоверение от дружеството, изпълняващо услугите по сметосъбиране, не доказва невъзможност за определяне на количеството за битовите отпадъци за всеки собственик. В него е повторено твърдението на административния орган без да са представени съпътстващи документи, в подкрепа на изложеното. При липса на предпоставки за приложението на цитирания текст от закона, законосъобразен е изводът на съда за отмяна на оспорения акт в тази част. Касационните жалби са процесуално допустими, подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Относно задължението за ТБО за периода 2012-2013 г. съдът е установил, че с. Р. поле II община Е. П., където се намира имотът на дружеството е включено в заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, издадени съответно през 2011 г. и 2012 г., в които са определени районите за извършване на дейност чистота (събиране на битови отпадъци и транспорт, депониране на битови отпадъци, почистване на улици и площади, поддръжка на зелени площи и паркове, почистване на нерегламентирани сметища, осигуряване на съдове за отпадъци), като в посочените райони честотата на сметоизвозване и сметосъбиране е определена за с. Р. поле - един път седмично, независимо от типа на кофите. Въз основа на това съдът е приел, че са налице са правните предпоставки за предоставяне на посочените услуги. Административният орган е доказал фактическото предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, както и наличието на депо, с оглед на което установените задължения са дължими. Съдът е описал представените доказателства за изпълнение на услугата поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места в община Е. П., вкл. и с. Р. поле и не взел предвид заключението на вещото лице, в което е посочено, че "в района не са извършвани дейности по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като общите части не били общинска собственост". Приел, че този извод на вещото лице не се подкрепя от събраните по делото доказателства, месечни констативни протоколи за дейност сметоизвозване, ръчно снегопочистване, ръчно метене и поддържане на общински терени на територията на О. Е. П., и в частност в с. Р. поле за 2012-2013 г. Относно таксата за услугата обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци е посочено, че кметът на общината е включил в заповедите си по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо. Представено е споразумение от 3.10.2005 г. и допълнително от 11.12.2008 г. между О. Е. П. и О. Г. М., по силата на което О. Е. П. използва за депониране на неопасни битови отпадъци Регионално депо за неопасни битови отпадъци в землището на с. Г. М., представени са фактури и платежни нареждания за извършени плащания от общината по месечни актове за депонирани битови отпадъци в депо в Г. М. за процесния период. Посочено, че не са налице хипотезите на чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ за недължимост на ТБО за услугите поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци По отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, съдът приел за основателен доводът на жалбоподателя, че размерът на задължението е незаконосъобразно определен по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДМТ, с оглед на което ТБО за тази услуга не е дължима. Способът за определяне размера на ТБО, използван от органа по приходите за периода, е пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Приел, че не е доказано за О. Е. П. обективно да е било невъзможно определянето на размера на задължението според количеството на всеки потребител в нарушение на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, който повелява размерът на таксата да се определя според количеството на битовите отпадъци, и едва когато не може да се установи същото, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет - чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ (ред. ДВ. бр. 119/2002 г.)Твърдението на административния орган, изложено в Удостоверението от 11.11.2015 г., че в О. Е. П. няма определени длъжностни лица, които да определят количеството битови отпадъци на потребител или да отговарят за отчитане на количеството, не доказва основание за определяне на ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Представеното по делото Удостоверение изх. № 1112 от 12.11.2015 г. от управителя на "АЕС-Х" ООД, че техниката, с която дружеството изпълнява възложените услуги по сметосъбиране и сметоизвозване не позволяват отчитането на битовите отпадъци на база генерирано количество спрямо потребител, а като цяло за територията, за която се предоставя услугата, възпроизвежда твърдението на ответника и също не установява горния факт по безспорен начин. С оглед това е прието, че са дължими с сумите за установените задължения за услугите поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, съгласно заключението на вещото лице: за 2012 - 3 386,04 лв. и за 2013 - 2 914,72 лв.) и обезвреждането в депа или други съоръжения - за 2012 - 620,15 лв. и за 2013 - 1066,66 лв.) и лихвите върху тях, а АУПВ. в частта му относно установеното задължение за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2012-2013 г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Относно установеното задължение за ТБО за 2014 г. е установено, че видно от заповед № 838 от 2.10.2013 г. на кмета на О. Е. П. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, е определил районите, в които ще се предоставят и трите услуги по чл. 62 от с. з., вкл. и за с. Р. поле, както и е определил в посочените райони честотата на сметоизвозване и сметосъбиране, като процесният имот на жалбоподателя попада в рамките на границите на района, определен от кмета на общината, поради което са налице правните предпоставки за предоставяне на горните услуги. Съдът приел, че в случая е доказано и фактическото предоставяне на услугите. По отношение услугата поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, както и наличието на депо, се позовал на съображенията, изложени за периода 2012-2013 г. за същите услуги. По отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2014 г. е прието, че органът по приходите правилно е изчислил задължението за услугата сметосъбиране и сметоизвозване пропорционално. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на ТБО по реда на чл. 17, ал. 1, т. 1 предприятията подават декларация в срок от 01 октомври до 30 ноември за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци в два екземпляра чрез кмета до дирекция "ФСДТ'. При липса по делото на доказателства за подадена по реда на чл. 17, ал. 2 от Наредбата декларация ТБО е законосъобразно определена при условията на чл. 67, ал. 2 от ЗДМТ, редакция към процесния период. Прието е за доказано и и реалното предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Решението е правилно. По жалбата на директора на Дирекция "Финансово стопански дейности" при О. Е. П.. Относно задължението за сметосъбиране и сметоизвозване, правилно като краен резултат съдът е приел, че неправилно е определено. Този извод следва от това, че разпоредбата в наредбата на общинския съвет въз основа на която е таксата е начислена пропорционално върху определена основа е отменена с влязло в сила съдебно решение. Както е посочил съдът с решение № 472 от 13.06.2012 г., по адм. дело № 800/2011 г. на Административен съд С. област, оставено в сила от Върховния административен съд с решение № 463 от 11.01.2013 г. по адм. дело № 11251/2012 г., разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Е. П., приета с решение № 1246 по протокол № 47 от заседанието на Общински съвет - Е. П., проведено на 16.12.2010 г., влязла в сила от 1.01.2011 г., е отменена. Според отменената норма размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия се определя пропорционално в промили върху данъчната оценка на имота, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ. Разпоредбата на наредбата е отменена с влизането в сила на съдебния акт и обнародването й. Независимо от това отменянето й от съда като незаконосъобразна, означава, че е била незаконосъобразна за процесния период. В Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Е. П. не е била предвидена възможност за определянето на ТБО съгласно количеството на битовите отпадъци през 2012 г. и 2013 г. При установеното противоречие на разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата (в редакцията й до изменението прието с решение № 744/25.07.2013 г. на Общински съвет Е. П.) на чл. 67 от ЗМДТ, предвид чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 3 от ЗНА, следва да се приеме, че неправилно е приложен чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. От друга страна не са представени доказателства за невъзможността да се спази разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ изискваща размерът на таксата да се определя според количеството битови отпадъци. Правилно е прието от съда, че представеното удостоверение и договор от концесионера извършващ услугите не доказва обективна невъзможност за приложение на принципа за определяне на таксата за битови отпадъци, а сочи субективната невъзможност на концесионера. Освен това в него е повторено твърдението на административния орган без да са представени съпътстващи документи, в подкрепа на изложеното. Могат да се възприемат и доводите на "М. 92" ООД, че пропорционалната такса за 2012 г. и 2013 г. е несъразмерна на разходите за извършване на услугата, изследвани в заключението на вещото лице, поради което определената такса е незаконосъобразна. Действително за периода са извършвани услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, но след като за този период не е дадена нормативна възможност в наредбата на общинския съвет таксата да се определи според количеството отпадъци с оглед на ползваните съдове правилно е прието от съда, че е незаконосъобразно определена и не може да се замести с такса в по- малък размер, която не е нормативно предвидена. По жалбата на "М. 92" ООД Жалбата на дружеството също е неоснователна. Услугите за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането депа или други съоражения на битовите отпадъци за процесния период и надлежното начисляване на ТБО за услугата събиране и сметоизвозване за 2014 г. са правилно определени. От писмените доказателства по делото е установено фактическото предоставяне на посочената услуга за разглеждания период - заповеди, договори, протоколи, КСС, за установяване количеството на извършена работа, фактури, длъжностна характеристика. Частично съдът не е кредитирал заключението на СТЕ, тъй като не кореспондира с писмените доказателства, които не са оспорени от страните. За 2014 г. правилно е изчислено задължението за ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. На 29.07.2013 г. на страницата на Общински съвет - Е. П. е публикувана Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Е. П., с нанесени изменения съгласно решение № 744/25.07.2013 г. на Общински съвет Е. П.. В чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в посочената редакция, е предвидено, че размерът на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия се определя според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхранението им и обявената от общината честота на сметоизвозване. В ал. 2 от същия чл. е регламентирано, че за определяне размера на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия по реда на чл. 17, ал. 1, т. 1, предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година чрез кмета на О. Е. П. до дирекция "ФСД", декларация по образец в два екземпляра за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината. Предвид посочения в разпоредбата срок за подаване на декларация (до 30 ноември предходната година), следва да се приеме, че същата е приложима при определяне на размера на таксата за битови отпадъци за 2014 г. За 2014 г. в чл. 17, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата е предвидена възможност за дружеството да декларира, че желае размерът на таксата за битови отпадъци притежавания от него имот да се определя според количеството на битовите отпадъци. Дружеството не се е възползвало от предвидената в Наредбата възможност и не е подало декларация по чл. 17, ал. 2 от Наредбата. След като предвиденият ред за определяне на размера на ТБО е изменен с Решение № 744 на Общински съвет от 25.07.2013 г. и предвижда предприятията да подават декларация за определяне размера на ТБО за нежилищни имоти в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година, правилно съдът е приел, че за да бъде изчислена таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за имота за 2014 г. съобразно вида и броя на съдовете за съхранението и обявената от общината честота на сметоизвозване, жалбоподателят е следвало да представи декларация за 2014 г./ в срок до 30.11.2013 г./, каквато не оспорва, че не е подал. Дружеството не е представило изискуемата декларация по чл. 17, ал. 2 от Наредба на ОбС от 2010 г., в която да посочи вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци. При неизползвана възможност от страна на дружеството, приходният орган правилно е определил размера на задължението пропорционално. За 2014 г. дружеството не може да се позовава на несъразмерност на размера на таксата, тъй като не се е възползвало от нормативно предвидената възможност да декларира броя на съдовете за събиране на отпадъци, които ще ползва. Правилно съдът не е възприел заключението на вещото лице, като е приел, че са представени писмени доказателства за фактическо извършване на услугата почистване на територията за обществено ползване. Противно на твърденията в жалбата дейностите по снегопочистване и събиране на едрогабаритни отпадъци са по почистване на територията за обществено ползване. Правилно е прието, че поддържането на чистотата на територията за обществено ползване не касае конкретния имот, а съответната територия. Не е спорно, че общината е ползвала депо, поради което не са налице предпоставките по чл. 71 от ЗМДТ за освобождаване от заплащане на такса за поддържане на депо. В производството пред административния съд разноските са определени неправилно. АУПВ е отменен за 60 % от сумата, поради което от претендираните разноски в размер на 1270 лв. на дружеството е следвало да се присъдят 762 лв., а са присъдени по-малко -541 лв. С оглед на оспореното решение в частта за разноските следва да измени, като се присъди на "М. 92" ООД разликата от 221 лв. В касационното производство се претендират разноски от страна на административния орган в размер на 800 лв. и от страна на дружеството в размер на 1250 лв., които не се присъждат, тъй като и двете касационни жалби са неоснователни. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение