Решение № 1692 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3530/2013 г.

Решение № 1692 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3530/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от областния управител на област София, подадена чрез процесуалния му представител Павлина Стаменова, срещу решение № 417 от 18.01.2013 г., постановено по адм. дело № 7838/2011 г. от Административен съд - София град. С касационната жалба се твърди и в съдебно заседание се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Тодорка Николова Василева, от гр. София, в писмен отговор по жалбата и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Г. Попова, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил мълчалив отказ на областния управител на област София по заявление вх. № 94-ТТ/18 от 02.06.2011 г. като вместо него е признал право на обезщетение с отделяне и реално връщане в полза на Тодорка Николова Василева на част от одържавен имот пл. № 1047 от кв. 123 по плана на гр. Банкя (понастоящем ПИ с идентификатор 02659.2194.984) с площ от 1115 кв. м, графично очертан с букви А, Б, В и Г и площ от 451,5 кв. м от скица № 1 към заключението на вещото лице, неразделна част от решението, както и право на обезщетение с жилищни компенсаторни записи на Тодорка Николова Василева за одържавен имот - вила от 64 кв. м, заедно с 663,5 кв. м от дворно място, съставляващо имот пл. № 1047 от кв. 123 по плана на гр. Банкя (понастоящем ПИ с идентификатор 02659.2194.984), цялото с площ от 1115 кв. м. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на областния управител на област София по заявление вх. № 94-ТТ/18 от 02.06.2011 г. с искане за обезщетение за имоти, одържавени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (ЗОЕГПНС). От фактическа страна съдът е приел следното: С нотариални актове № 179/29 г. и 146/1930 г. Божана д-р Никола Василева е придобила правото на собственост на празно място (ливада) в землището на с. Банкя, м. "Големата ливада", с площ от 1091 кв. м. С ПМС № 2247/Пр. 58 от 09.08.1950 г., издадено на основание чл. 9 от ЗОЕГПНС и опис № 16/19.07.1950 г. от Божана Николова Василева, е отчуждена в полза на държавата вилна сграда заедно с дворно място, находяща се в с. Банкя, Софийско. За одържавения имот е съставен АДС № 1919/20.10.1950 г. По делото е представена декларация от жалбоподателката, че за одържавения имот не е получено парично или имотно обезщетение. От представеното по делото удостоверение за наследници № 1459/27.05.2011 г. било видно, че наследник на Божана Христова Василева е жалбоподателката Тодорка Николова Василева. От представените по делото доказателства съдът е установил, че Божана Николова Василева (по мъж) и Божана Христова Василева (по баща) са едно и също лице. С договор от 12.01.1989 г., сключен въз основа на заповед № ДИ-05-08 от 26.10.1988 г. на председателя на ИК на ОбНС Банкя е била извършена замяна, по силата на която ОбНС Банкя е прехвърлил на Карамфила Недева-Дечева одържавената сграда, заедно с правото на строеж върху одържавеното място, върху което е построена, тогава съставляващо имот пл. № 1047 от кв. 123 по плана на гр. Банкя с площ от 1115 кв. м. Предявеният от жалбоподателката иск по чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавените недвижими имоти (ЗВСОНИ) е бил отхвърлен с влязло в сила решение № 51/10 от 03.05.2011 г. по гр. дело № 2301/2008 г. на Върховния касационен съд. Със заявление вх. № 94-ТТ/18 от 02.06.2011 г. до областния управител на област София-град на основание чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ жалбоподателката е поискала обезщетение по реда на ЗОСОИ за процесния имот чрез отделяне и реално връщане на част от одържавената земя, тъй като незастроената част от имота можела да се обособи в самостоятелен парцел, алтернативно е поискала обезщетяване с жилищни компенсаторни записи за целия одържавен имот, а като следваща алтернатива - с обикновени компенсаторни записи. От правна страна съдът е приел, че Тодорка Николова Василева е лице от кръга на лицата по чл. 5, ал. 1 от ЗОСОИ - правоприемник на собственик на отчуждено жилище, собствеността върху което не е възстановена по реда на ЗВСОНИ. Налице били материалноправните предпоставки на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ. В случая трети добросъвестни лица били придобили отчуждена от наследодателя на жалбоподателката сграда заедно с отстъпено право на строеж върху отчужденото място. Не било налице започнало строителство обаче до влизането в сила на ЗОСОИ, поради което в конкретния случай не намирала приложение нормата на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ. От заключението на приетата и оспорена от страните експертиза, която съдът е кредитирал, се установявало, че няма пречка за реално връщане на одържавения имот по чл. 2, ал. 5, изр. 1 от закона. Според вещото лице физическите и планировъчни характеристики на имота давали възможност незастроената част от него да се отдели и обособи като самостоятелен УПИ по границите на полигона, определен с точки А, Б, В и Г на скица № 1 към СТЕ, в изпълнение на разпоредбата на ал. 5, чл. 2 от ЗОСОИ, съобразно определеното за новообразувани УПИ в чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 и 4 от ЗУТ и т. 7 на приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, като останалата част от имота, където е построена вилата с отстъпено право на строеж, бъде обслужена от самостоятелна задънена улична алея с ширина 3 м, съгласно нормативните изисквания. Така обособеният незастроен имот щял да бъде с площ от 451,5 кв. м. По отношение на останалата част от одържавения имот - сграда (вила за живеене) и остатъка от дворно място в размер на 663,5 кв. м на жалбоподателката следвало да бъде присъдено обезщетение с жилищни компенсаторни записи в съответствие с направеното искане. В тази връзка съдът е приел, че одържавеният имот отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1 от ЗОСОИ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. Правилно съдът е приел, че Тодорка Николова Василева е от кръга на правоимащите лица по чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, според който право да бъдат обезщетени имат собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. В случая от данните по делото е установено и не се спори между страните, че Тодорка Василева, в качеството си на единствен наследник на Божана Василева, от която е бил отчужден процесният имот, се явява неин правоприемник. Същата е предявила иск по реда на чл. 7 от ЗВСОНИ, като с влязло в сила решение искът е бил отхвърлен, поради невъзможност собствеността върху имота да бъде реално възстановена, тъй като същият е бил придобит добросъвестно от трети лица. По силата на разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ, собствениците имат право да изберат начина на обезщетение с изключение на случаите, когато земите са станали публична собственост на държавата или на общините до 25 февруари 1992 г., придобити са до тази дата от добросъвестни лица, или на такива лица е отстъпено законно право на строеж и строежът е бил започнал при влизането на този закон в сила. Доказано е по делото, че по силата на договор от 12.01.1989 г., сключен въз основа на заповед на председателя на ИК на ОбНС Банкя, е била извършена замяна, по силата на която общинският съвет е прехвърлил на трето добросъвестно лице одържавената сграда, заедно с правото на строеж върху процесното одържавено място, върху което същата е била построена, като към 25 февруари 1992 г. строеж не е бил започнал. Съгласно ал. 5, изр. 1 на същия законов текст, във всички случаи собствениците имат право да искат отделяне и реално връщане на земята им или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания. От назначената и неоспорена от страните експертиза е установено, че може да се отдели самостоятелен парцел, който да отговаря на нормативните изисквания, като се обезпечи и самостоятелността на останалата част от имота, чрез създаването на задънена улична алея с ширина 3 м. Законът изрично урежда правото на собствениците или техните правоприемници във всички случаи да искат реално връщане на замята или на част от нея, ако това отделяне отговаря на нормативните изисквания. В производството по чл. 2, ал. 5, изр. първо от ЗОСОИ е от значение дали е възможно обособяване в самостоятелен парцел на част от одържавен имот. След като приетата по делото техническа експертиза е дала положителен отговор на този въпрос, а именно, че съществува възможност за обособяване на самостоятелен парцел, то съдът правилно е възприел тази възможност и е признал право на обезщетение с отделяне и реално връщане в полза на Тодорка Николова Василева на част от одържавен имот. В този смисъл неоснователно се явява възражението в касационната жалба, че Тодорка Василева е следвало да бъде обезщетена само с жилищни компенсаторни записи. Правилно е решението и в частта, с която съдът е признал и право на обезщетение с жилищни компенсаторни записи на Тодорка Николова Василева за одържавен имот - вила от 64 кв. м, заедно с 663,5 кв. м от дворно място, съставляващо имот пл. № 1047 от кв. 123 по плана на гр. Банкя, понастоящем ПИ с идентификатор 02659.2194.984, като в тази част решението не е оспорено. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение