Решение № 93 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 185/2015 г.

Решение № 93 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 185/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ст. С. - ПАК, в качеството му на пълномощник на "Континент БГ" ЕООД, против Решение № 2342 от 31.10.2014 г., постановено по адм. дело № 497/2014 г. от Административен съд Пловдив с доводи за неправилност на съдебния акт, който е постановен в противоречие с Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОС на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. Претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Ответната страна - Комисията за защита на потребителите, РД Пловдив, не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Съобразно съвместното Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на общите събрания на съдиите от ВКС и ВАС, делата по искове за обезщетение за вреди от незаконосъобразна административна дейност, вкл. и такива, представляващи разноски в производство по обжалване на НП, са подсъдни на административните съдилища. Разноските, направени в производството по обжалване на НП обаче не са пряка и непосредствена вреда от издаването на НП, което изключва причинната връзка и съответно наличието на една от комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по специалния закон. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: За да отхвърли, като неоснователен предявеният от "Континент БГ" ЕООД иск срещу Комисията за защита на потребителите, РД Пловдив, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът от първата инстанция е приел, че в конкретния случай липсва административен акт, отменен като незаконосъобразен по реда на АПК, от който да са настъпили вреди за ищеца, тъй като НП представлява правораздавателен акт. Приел е още, че в конкретния случай липсва и имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от отмененото НП, тъй като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е вреда, а разноски в процеса по оспорването. Поради тези съображения искът е неоснователен. Решението е неправилно с оглед приетото съвместното Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на общите събрания на съдиите от ВКС и ВАС. Неправилно решаващият съд приема, че в случая е неприложим реда за обезщетяване по чл. 203 и сл. АПК, тъй като НП не представлява административен акт. Това е вярно, тъй като дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това обаче основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът - НП - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. На следващо място е неправилен извода на съда за отсъствие на причинно-следствена връзка между отменения, като незаконосъобразен акт на ответника и направените във връзка с оспорването разходи, претендирани от ищеца като имуществена вреда. Налице е пряка причинна връзка, тъй като разходите по оспорването на НП пред горестоящия административен орган или пред съда са направени именно във връзка с проверката за законосъобразност на издадения акт. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. При така изложените съображения искът се явява основателен. Същият, предвид представените по делото писмени доказателства, е и основателен в разм4ера на претендираната имуществена вреда - 220 лева, заплатени съгласно уговореното в договор за защита и съдействие № 002731 (л. 10 от АД № 8432/2012 г. по описа на РС - Пловдив). Ето защо решението ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество като се уважи предявеният иск. При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на направените в това производство разноски е основателна и следва да бъде уважена. Съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 16 от АД № 497/2014 г. на АС Пловдив) и списъкът по чл. 80 ГПК, представен на съда, в съдебното производство са доказани разноски в размер на 200 лв., дължими от ответника. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение