Решение № 9050 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11088/2021 г.

Решение № 9050 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11088/2021 г., II о., докладчик съдията Радостин Радков Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. С., чрез процесуалния си представител адв. С. Иванов, против решение № 1666/9.08.2021 г., постановено по адм. д. № 620/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 99 от 29.01.2021 г. на кмета на Община "Родопи", област Пловдив, с която, на осн. чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, му е разпоредено премахването на незаконен строеж "Дървен навес", находящ се в местност "св. Сряда" /"Студенец"/, ПИ 32408.68.53- държавна горска територия, в землището на [населено място], Община "Родопи", област Пловдив. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразност и процесуално недопустимо. Прави възражения, че процесния обект е преместваем такъв, а не незаконен строеж, както е приел първоинстанционния съд, съответно и оспорената пред него заповед е издадена при неотносими правни основания, както и, че административния орган не е изследвал дали сградата е съсобствена, както и дали жалбоподателя е извършител на строежа. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и на потвърдената с него заповед. Ответния административен орган е депозирал отговор по касационната жалба в законовия срок. Прави възражение за просрочие на касационната жалба. Счита първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно и споделя всички изводи на съда. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за редовност на жалбата, неоснователност на същата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Неоснователно е възражението на ответника за подаване на касационната жалба извън законовия четиринадесет дневен преклузивен срок. Първоинстанционното решение е връчено на процесуалния представител на касатора на 17.09.2021 г., а жалбата е подадена чрез офис на "Еконт" на 1.10.2021 г., т. е. в последния ден от срока. Жалбата, разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ц. С. против Заповед № 99 от 29.01.2021 г. на кмета на Община "Родопи", област Пловдив, с която, на осн. чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, му е разпоредено премахването на незаконен строеж "Дървен навес", находящ се в местност "св. Сряда" /"Студенец"/, ПИ 32408.68.53- държавна горска територия, в землището на [населено място], Община "Родопи", област Пловдив. Приел е, че процесната заповед е издадена в служебно производство по реда на чл. 225 от ЗУТ, от надлежен административен орган – кмет на съответната община и е административен акт подлежащ на оспорване. Адресатът му е жалбоподателя по делото, т. е. жалбата е подадена от лице с правен интерес. Приел, че процесния навес е строеж - паянтова постройка по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, че не е търпим, като изложил и подробни правни съображения защо приема, че не е преместваем обект и не възприема СТЕ в тази част. Отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, анализ на заключението на вещото лице по назначената, приета и неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено, че процесната постройка е "Дървен навес" построен в държавна горска територия, без одобрени строителни книжа. Неоснователно е възражението на касатора, че не е адресат на оспорената пред първоинстанционния съд заповед, тъй като не е собственик, възложител или изпълнител на процесния строеж. Същия, видно от Констативен протокол № 012398/8.08.2019 г. на Министерството на земеделието и храните за констатиране изградена преместваема постройка, Акт № 006681/8.08.2019 г., декларация /л. 58 от първоинстанционното дело/ и нотариално заверена в декларация изх. 17/12.04.2016 г. /л. 59 от първоинстанционното дело/, се установява като извършител и ползвател на процесния строеж. Както самия той декларира в посочените декларация и нотариално заверена в декларация изх. 17/12.04.2016 г., е открил преди повече от 20 години процесната постройка, безстопанствена и я отремонтирал във вид годен за ползване, тъй като била в изключително лошо и опасно състояние, като от тогава я ползва. Извършените от касатора основни ремонтни дейности по процесния дървен навес, без които същия не би могъл да продължи съществуването си, както и да бъде използван, го приравняват на извършител на незаконния строеж, съответно адресат на заповедта за принудително премахване по смисъла на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. Неоснователни са касационните доводи, че предмет на заповедта е преместваем обект. Воден от характеристиката на изграденото решаващият съд е изложил обоснован извод защо приема, че попада в хипотезата на правната норма на § 5, т. 38 от ЗУТ, и защо отхвърля тезата на жалбоподателя, че е преместваем обект, като правилно е тълкувал нормата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и не е възприел СТЕ в тази част. Въпросният строителен обект не е допустим както по отменените Закон за горите и Наредба № 19 от 1999 г. за строителство в горите и земите от горски фонд, така и по сега действащите норми, тъй като те изключват въобще изграждането на строежи за лично ползване, каквото е предназначението и реалното ползване на процесния навес. Изводите на първоинстанционния съд, относно нетърпимостта на строежа, по смисъла на § 16 от ДЛ на ЗУТ и § 127 от ЗИДЗУТ, са правилни. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане с отговора на касационната жалба, на Община "Родопи" следва да се присъдят направените пред тази инстанция съдебни разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав