Решение № 9014 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11189/2021 г.

Решение № 9014 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11189/2021 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Агро 2013" ЕООД, представено от адв. Г. Гълъбова, срещу решение № 4181/24.06.2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 11332/2020 г. Оспорването е ограничено до частта от съдебния акт, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221018001900-091-001/30.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, относно определените задължения за ДДС и за лихви за забава в привръзка с отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 4 521.28 лева, упражнено по фактури на "Порше лизинг БГ" ЕООД. Доводите на касатора са за противоречие на съдебния акт с материалния закон и за допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди пропуск на съда да изпълни указанията от касационното решение, отменящо предходното първоинстанционно решение, тъй като не били обсъдени сочени от касационната съдебна инстанция писмени доказателствени средства. Изразява несъгласие с изводите на съда за осъществяване на предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС на ограничението в правото на приспадане на данъчен кредит. Настоява на правното значение на отсъствието на транслативен ефект на договора за лизинг, както и на уговарянето в сключения от него договор за лизинг само на опция за прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ. В същото време с представеното удостоверение от лизингодателя се установявало, че договорът е за финансов лизинг. Иска отмяна на обжалваната част от решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските сторени в касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Оспореното решение на АССГ е постановено в ново първоинстанционно производство – след разпоредена с решение № 13891/10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2020 г. отмяна на предходни решения № 7624/5.12.2019 г. и № 940/14.02.2020 г. на АССГ по адм. д. № 4079/2019 г. Пред АССГ е обжалвана частта от ревизионен акт, която не е отменена при оспорването по административен ред, относно установените допълнителни задължения за ДДС и за лихви за забава в тежест на "Агро 2013" ЕООД в корелация с основан на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС отказ на органите по приходите да признаят правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 4 521.28 лева по 10 бр. фактури, издадени от "Порше лизинг БГ" ЕООД във връзка със сключен между дружествата договор за лизинг, както и лихви за преждевременно упражнено право на данъчен кредит. Предмет на доставките е "авансово плащане", "месечни вноски шаси" и др. Липсват касационни оплаквания срещу частта от съдебния акт, с която е разрешен спора за съществуването и размера на задължението за лихви за преждевременно реализирано данъчно предимство, поради което и с арг. от чл. 212, ал. 1, т. т. 3 и 4 и чл. 218, ал. 1 АПК тази част от решението е извън обхвата на инстанционния контрол. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на администрацията спорът за съществуването на установените с РА публични задължения. Извън обсега на доказването като безспорен е останал фактът на придобиването от жалбоподателя в първоинстанционното производство на лизингованата вещ – лекия автомобил марка "Ауди А8" по договор за лизинг с лизингова цена 35 790.43 евро, разпределена на вноски по погасителен план. Лизинговата вещ била предадена на 8.06.2017 г. Договорът за лизинг препращал към т. 26. 1 от Общите условия на лизингодателя, а те предвиждали прехвърляне на собствеността върху вещта. Решаващият правен извод на съда е, че опцията за прехвърляне на собствеността върху лекия автомобил определя доставката по договора за лизинг като доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС, за получателя по която с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС е изключено възникването на правото на приспадане. Решението е правилно. Спорът е относно режима на получената от касатора доставка по ползвания от него по договор за лизинг лек автомобил марка "Ауди А8". С разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДДС е въведено ограничение в правото на приспадане на данъчен кредит, като, дори да са изпълнени условията на чл. 69 ЗДДС, правото не възниква при придобиването, вноса или наемането на мотоциклет или лек автомобил. След изменението на разпоредбата с ДВ бр. 94/2012 г., в сила от 1.01.2013 г., от обхвата на ограничението отпада наемането на тези превозни средства, което представлява привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Съюза, доколкото в чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) такова ограничение не е съществувало, за да преживее в съответствие с чл. 176, § 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета след присъединяването на България към Съюза. По договора за лизинг, сключен с "Порше лизинг БГ" ЕООД, лизингодателят е осъществил доставка на стока по смисъла на чл. 14, § 1 от Директивата за ДДС и чл. 6, ал. 2, т. 3, пр. 2 ЗДДС, а не на услуга, доколкото е уговорена опция за придобиване на собствеността и погасителният план разпределя лизинговите вноски така, че да съответстват на пазарната стойност на автомобила /така т. 40 от решението на Съда по дело С-118/11/. Аргумент за това разбиране е и разпоредбата на чл. 343 от Търговския закон, според който рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя. С препращането от договора за лизинг към общите условия на лизингодателя те стават задължителни за лизингополучателя /вж. чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ/. По общите условия съществува опцията на лизингополучателя да придобие собствеността. Тази уговорка е съществена за квалифицирането на доставката като такава с предмет стока, а получаването на стоката по нея като придобиване за целите на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Затова и не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила пропускът на съда да включи в преценката на доказателствата удостоверението на лизингодателя от 9.10.2019 г. Квалифицирането от едната от страните по договора като такъв за оперативен лизинг може да допринесе за познавателната дейност на съда при тълкуването на договора по чл. 20 ЗЗД, но не и да промени съдържанието му, за което е необходимо съгласието на страните /чл. 20а, ал. 2 ЗЗД/. Пътната книжка не е относимо и необходимо доказателство и недължимото й включване в доказателствената съвкупност в противоречие с правилото на чл. 159, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК се изправя с отказа на съда да обсъди това доказателство за констатации, които са без значение за предмета на доказване /вж. чл. 153 ГПК/. За придобиването на лекия автомобил от касатора е приложимо ограничението на правото на приспадане по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. То не се преодолява от изключение по чл. 70, ал. 2 ЗДДС, тъй като не се твърди и не се установява такова. Отричането на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Порше лизинг БГ" ЕООД е с ефект върху резултата за данъчния период, поради което извършената с РА корекция на декларираните от касатора резултати по данъчни периоди и определянето на допълнителни публични задължения е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу тази част от РА – правилно. Изложеното мотивира оставяне в сила на решението на АССГ в обжалваната част. При този изход на спора на Националната агенция за приходите се дължат деловодни разноски в размер 546 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение