Решение № 9137 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2010 г.

Решение № 9137 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 14.12.2009 г. по адм. дело № 2894/2009 г. на АССГ, I-во адм. отделение, 2 състав, с което е отменен РА № 2300-800675/05.12.2008 г., издаден от ТД на НАП - София област, в частта, с която е доначислен ДДС за д. п. м. 12.2005 г. в размер на 1903,20 лв. и д. п. м. 12.2006 г. за разликата от 197,33 лв. до доначисления при ревизията ДДС в размер на 5595,24 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на АССГ и потвърден РА, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Италия експрес - Франческо Чифели" гр. Костинброд, чрез процесуалния си представител - адв. Стайков, моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отмени процесния РА, АССГ е установил следното: За процесните периоди - м. 12.2005 г. и м. 12.2006 г. жалбоподателят е изписал стоки по една отчетна стойност, а е отчел приходи от продажби на по-ниска стойност, като върху разликата между двете стойности е доначислен ДДС. Съдът е приел, че констатациите в РА относно продажбата на стоки под себестойността са опровергани чрез заключението на вещото лице по изслушаната в хода на съдебното производство ССЕ. Констатираните разлики в сумите по счетоводните записвания по сметки 702 "Приходи от продажби" и 304 "Стоки" не са в резултат от продажба на продукция под себестойност, а са в резултат от неправилна организация на счетоводството на жалбоподателя. Прието е също така, че в оспорения РА няма конкретни констатации за конкретна стока или конкретна себестойност, а фактическите констатации в същия представляват изчисления за съпоставяне на приходи и разходи поотделно за м. 12.2005 г. и м. 12.2006 г. и въз основа на тях е увеличена данъчната основа и размера на начисления ДДС по тях. Липсват посочени конкретни продажби с данъчна основа по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоките или себестойността по смисъла на ЗСч. АССГ е приел, че неправилно са пренесени предпоставките за облагане по ЗКПО към тези за целите на ЗДДС, защото са сравнени най-общо приходи и разходи на дружеството, вместо данъчни основи на конкретни доставки, както изисква разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.). С оглед изложеното, съдът е обосновал извода, че за д. п. 2005 г. РА следва да бъде отменен изцяло като издаден при неправилно приложение на материалния закон, а за 2006 г. следва да бъде изменен като вместо доначисления ДДС от 5 595,24 лв. следва да се доначисли ДДС върху разликата от 986,64 лв. или сума от 197,33 лв. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Основният спорен въпрос в случая е правен и касае приложението на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.), данъчната основа при облагаемите доставки на стоки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността по смисъла на Закона за счетоводството на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при внос. Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които се установява по категоричен начин, че ЕТ не е извършвал продажби на стоки под тяхната себестойност. Обосновано съдът е направил извода, че констатациите в ревизионния акт относно продажба на стоки под себестойността са опровергани чрез заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото. С оглед горното, следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски, а в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в доказания размер - 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.06.2010 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд - I А отделение,