Решение № 3717 от 27.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11007/2023 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "МР Енержи" ЕООД, със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат К. Гунева, срещу решение 4415/04.07.2023 г., постановено по адм. дело 10720/2022 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 26/311/00324/3/01/04/02, изх. 01-6500/1115/30.08.2021 г. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, и жалбоподателят е осъден да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. По съображения за неправилност на оспореното решение като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон се претендира отмяната му, както и тази на акта за налагане на финансовата корекция, ведно с присъждане на разноски по представен списък за двете съдебни инстанции. Ответникът - заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. Митев, оспорва касационната жалба и прави искане за постановяване на решение с което да бъде оставено в сила атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна, съдът установил, че жалбоподателят е кандидатствал за безвъзмездна финансова помощ/БФП/ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програма за развитие на селските райони 2007-201Зг. с бизнес план за разнообразяване на дейността Доставка на материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на следяща фотоволтаична централа с мощност102,375 kWp /т.1, л. 10-45/. В т. 2.1 устойчива заетост за периода на бизнес плана е предвидено, че стартирането на работата на фотоволтаичната система, изградена от дружеството, ще създаде 2 работни места в Свиленград, които трябвало да се запазят за целия период на плана, т.е. поне 10 години. Кандидатът за финансиране бил одобрен, като на 19.09.2011г. е бил сключен договорът за отпускане на финансова помощ, с който му била предоставена БФП в размер на 391 160 лева. В чл. 4.12 от договора е предвидено задължение на дружеството да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения бизнес план и таблиците за одобрените инвестиционни разходи. Уговорен е срок на договора 24 месеца от подписването му чл. 3.1., т. е. от 19.09.2011г. На 06.06.2013г. е отправено писмо за оторизация на плащането 6103, а към 17.06.2013 по сметка на дружеството била преведена сумата 390701,83лв. При извършената на основание заповед 308384/20.04.2016 г. проверка на място издадена от Началник отдел Регионален технически инспекторат /РТИ/ е установено, че в обекта не са назначени лица на трудов договор, а се полага труд чрез сключване на граждански договори за извършване на работа чрез личен труд по два едногодишни договора от 05.01.2015 г. и от 04.01.2016 г., както и че не са представени договори за 2011-2014 г. С уведомително писмо 01-262-2600/177/19.05.2016 г. на дружеството е бил предоставен контролния лист с резултатите от проверката и е било уведомено за възможността да направи възражения. Със заповед 308384/14.06.2016 г. за извършване на проверка на място на Началник сектор Контролни проверки била разпоредена контролна проверка за изпълнение на договора, която установила, че заключенията на РТИ са коректни, което е отразено в контролния лист от проверката. С писмо УИН26/311/00324/301/2201 дружеството било уведомено за започване на процедура по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ/името на закона е променено с ДВ, БР. 51 от 2022 Г., в сила от 01.07.2022 Г., старо име - ЗУСЕСИФ/ и са описани обстоятелствата във връзка, с които се приема, че е налице нередност констатираното неизпълнение на чл. 4.12. от договора, изразяващо се в неизпълнение на заложения бизнес план относно разкриване на 2 работни места за производствен персонал, което не съответствало на целите и дейностите на мярка 311 и била определена финансова корекция в размер на 10% от получената субсидия или 39070,19лв. След подадено възражение от страна на дружеството /т.2, л. 394-399/, при идентичност на фактите било издадено решение 26/311/00324/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с което на основание т. 8.1 от договора, вр. с неизпълнение на т. 4.12 от същия, вр. чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/11.08.2008г. на МЗХ и чл. 70, ал. 1, т. 4 и 7, вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, била определена финансова корекция в размер на 39070,19 лева 10% от отпуснатата БФП. Съставен бил доклад за нередност 26/11/00324/3/01/17/01/21.03.2017г. до Разплащателната агенция България, ЦУ, Дирекция Финансова, отдел Нередности и лиши вземания, в която се сочи дата на откриване на нередността 18.05.2016г. и дата на извършването 04.04.2013г. По жалбата на дружеството било образувано административно дело 7336/2017г. на АССГ, по което с решение 3146/11.05.2018г. била отхвърлена жалбата и е потвърдено решението за налагане на финансова корекция в размер на 10% от отпуснатата БФП. По жалба на дружеството, с решение 5039/28.04.2020/28.04.2020г. по адм.д. 8519/2018 г. на ВАС е частично отменено решението на АССГ в частта, в която е отхвърлена жалбата на МР Енерджи ООД срещу размера на финансовата корекцията, както и частично е отменено обжалваното решение 26/311/00324/3/01/04/01/16.03.2017 г. на ИД на ДФЗ в частта на определения размер на финансовата корекция и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне само в тази част. Решението на АССГ било потвърдено в останалата част. Причина за отмяна на решението е, че междувременно с решение 15652/14.12.2018г. на ВАС по адм.д. 11440/2017г. ВАС, оставено в сила от 5-членен състав на ВАС с решение 8020/29.05.2019г. по адм.д. 1757/2019г., методиката по която е определена корекцията е обявена за нищожна, поради което административният орган е бил длъжен да уреди последиците от отмяната на акта. След връщане преписката на административния орган била направена проверка в регистрите на НАП, с която се установило, че дружеството и до момента на проверката - 08.07.2021 г. не е наело лица в изпълнение на одобрения проект и бизнес план. С писмо УИН номер 26/311/00324/3/01/22/02, дружеството е уведомено, че във връзка със съдебното решение, предвид установеното пълно неизпълнение на задължението за поддържане на 2 работни места и при идентичност на другите обстоятелствата, както и предвид мотивите, че нередността засяга критерий за допустимост на съответната мярка, същата ще се определи, съгласно чл. 35, § 1 от делегиран регламент 640/2014г. в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора -390701,93лв. При тези факти и на основание чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка ЗП Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 и предвид указанията в т. 1.18, предложение второ от Приложение към раздел 1 Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.-, във връзка с неизпълнението на чл. 2, т. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008г., на основание на чл. 8.1 от договор 26/31100324 от 19.09.2011г., във вр. с т. 4.12 от договор 26/311/00324 от 19.09.2011г. и чл. 73, ал. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ е издадено обжалваното решение 26/311/00324/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ, а именно за сумата от 390701,93лв. Дружеството подало жалба срещу тази финансова корекция и с решение по адм.д. 10519/2021 г. на АССГ съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решението и е потвърдил решението на административния орган. Отново по негова жалба с решение по адм.д.7354/2022 г. на ВАС делото е върнато за ново разглеждане с указания към АССГ да се произнесе по направеното възражение за давност, съгласно чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95г.на Съвета. С настоящото обжалвано решение, съдът установил, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатирал, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, мотивирано, като съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Установил, че са събрани всички относими доказателства и са изяснение съществените факти за случая. Бенефициерът бил запознат с констатациите на ДФЗ относно установените нарушения и му е предоставена възможност за писмени възражения. Съдът приел, че в периода от въвеждането в експлоатация на фотоволтаичната система до извършването на първата проверка на място след плащане, конкретно за периода от 04.04.2013 г. до 18.05.2016 г. (когато е завършена проверката на място след плащане), както и до края на мониторинговия период, дружеството не е изпълнило ангажимента си по бизнес плана, да поддържа 2 работни места. Първостепенния съд направил извод, че в конкретния случай е налице многогодишна програма по която е допусната продължаваща нередност и във тази връзка е обсъдил дадени разяснение в решение по дело 436/2015 г. на СЕС. Приел, че давността е започнала да тече от датата на изтичане на мониторинговия период, а именно от 19.09.2016 г. Отчел и обстоятелствата, че давността е прекъсвана с издаването на двете решения и започва да тече нова давност. Предвид гореизложеното, съдът направил извод, че решението е издадено в предвидения в чл.3 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година давностен срок, тъй като и с откриване на производствата давността е прекъсвана. Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на решение 4415/04.07.2023 г., постановено по адм. дело 10720/2022 г. по описа на Административен съд - София - град. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, правилно е приложил материалния закон и решението е обосновано. С оглед на тъждествените оплакванията в жалбите и пред двете съдебни инстанции е налице основания касационната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, чл. 221, aл. 2, изр. второ от АПК. За пълнота на мотивите на касационната инстанция следва да се изложи, че са неоснователни и напълно погрешни развитите доводи в касационната жалба относно мониторинговия период и сроковете за иницииране на административно производство и издаване на актове от компетентния орган, ДФЗ, по отношение на изпълнението на сключения договор. С изтичането на периода на мониторинг се преклудира възможността за изначално установяване на допуснати от бенефициера нередности, но не и възможността да се образува производство за определяне на финансова корекция за нередности, които са били установени след проверка през съответния мониторингов период. Видно от доказателствата по делото, Договорът за безвъзмездна финансова помощ с 26/311/00324 е от 19.09.2011 г. С писмо УИН26/311/00324/301/2201 ДФЗ е открил производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. От направената проверка се установява констатирано неизпълнение на договор чл.4.12 относно разкриване на две работни места заложено в бизнес плана. В т. 2.1 устойчивата заетост за периода на бизнес плана е предвидено, че стартирането на работата на фотоволтаичната система, изградена от дружеството, ще създаде 2 работни места в Свиленград, които ще се запазят за целия период на плана, т.е. поне 10 години/л. 17 от адм. д. 10519/2021 на АССГ/. В периода от въвеждането в експлоатация на фотоволтаичната система до извършването на първата проверка на място след плащане, конкретно за периода от 04.04.2013г. до 18.05.2016г.(когато е завършена проверката на място след плащане), както и до края на мониторинговия период, дружеството не е изпълнило ангажимента си по бизнес плана, да поддържа 2 работни места , което е оценено като пълно неизпълнение на съществено задължение и е установено категорично с извършените проверки, вкл. и чрез проверката в регистрите на НАП, извършена на 08.07.2021г. Мониторинговия период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки, респективно период за издаване на решения за налагане на финансови корекции. При това, единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора му с ДФЗ в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция или установяването на публично държавно вземане, но не и нарушения, допуснати от ползвателя след изтичането му. В аналогичен смисъл е въведеното за първи път с § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г./, легално определение на понятието "период на мониторинг", като период от 5 години след последното плащане по интервенцията, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-, малки или средни предприятия, периодът е три години. С Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95), който определя общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като чрез него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по смисъла на чл. 1 от Регламент 2988/95. Разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 от горепосочения регламент въвежда общо правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е извършена, като категорично е посочено, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Визираният регламент определя, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С-436/2015 относно понятието "многогодишна програма", момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи. Съобразно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламент 2988/95, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Първостепенният съд точно е преценил, че в случая е налице "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95, изразяваща се в неизпълнение на дружеството по отношение на задължение в бизнес плана да поддържа 2 работни места за периода на плана. Следва да се съобрази и обстоятелството, че Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в държавите-членки на ЕС, чрез предоставянето на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби, съдържащи се в Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Ето защо при прилагането на чл. 3, § 1, ал. 2, изречение второ от Регламент 2988/95, доколкото не е била прекратена многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен процесния договор за отпускане на финансова помощ по Мярка 311, предвиденият давностен срок в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности не е изтекъл, поради което в случая не е погасено и правото на ДФЗ за извършване на проверки и за образуване на производство за администриране на нередности, както и за определяне на финансови корекции. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на 300 лева. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,