Решение № 12156 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13299/2012 г.

Решение № 12156 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13299/2012 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Златко Спасов Здравков от гр. Свиленград, чрез пълномощник - адвокат Христо Георгиев срещу решение № 5044 от 18.09.2012 г., допълнено с решение № 8349 от 27.12.2013 г., постановено по адм. д. № 328/2010 г. на Административен съд - София-град /АССГ/ в частта, с която не е уважен предявения иск. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск. В съдебно заседание, чрез адвокат Христо Георгиев поддържа жалбата, не представя нови писмени доказателства. Ответникът - Агенция "Митници", чрез юрисконсулт Георгиева в съдебно заседание, оспорва жалбата, иска от съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата. Намира, че неправилно решаващият съд е уважил искането за прихващане на обезщетението по чл. 106, ал. 4 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, като предлага в тази част решението да се отмени, а в останалата част, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно в частта, с която съдът е извършил прихващане с изплатеното на ищцата обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, поради противоречие с материалния закон. С обжалваното решение Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Златко Здравков сумата от 5992,70 лева, представляваща неизплатения размер на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за времето, през което не е бил на служба, поради прекратяване на служебното му правоотношение за периода от 18.11.2009 г. до 18.09.2010 г., като до предявения размер от 8561 лв. съдът не е уважил исковата претенция на Здравков и я е отхвърлил. Съдът е установил, че заповед № 8595 от 18.11.2009 г., с която е било прекратено служебното правоотношение на Здравков е отменена с влязло в сила съдебно решение № 11916 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13475/2010 г. Приел е, че е възникнало право на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, но не и в пълния претендиран от ищеца размер от 8561 лева, като своевременно направеното възражение на Агенция "Митници" за прихващане със сумите, изплатени на ищеца в размер на 2568.30 лева на основание чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл е преценил като основателно, тъй като и двата вида обезщетения компенсират служителя при прекратяване на служебното му правоотношение. Съдът е приел, че е отпаднало основанието за плащане на обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл, след като е признато и изплатено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСЛ, което обезщетява реално претърпените от държавния служител вреди, поради прекратяване на правоотношението му и за оставане без работа. Обстоятелствата по делото, както и съответния размер на платените и претендирани суми не са спорни между страните. Единственият спорен въпрос е дали основателно е уважено прихващане от сумата, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСЛ на сумите по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от същия закон. Обезщетенията по чл. 104, ал. 1 и по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл възникват от едно и също фактическо основание - прекратяване на служебното правоотношение и оставане на служителя без работа, за времето, през което е без работа. В случая с влязло в сила съдебно решение е установено, че уволнението на държавния служител е незаконосъобразно и точно поради тази причина му се дължи едно обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, от което следва да се прихване вече изплатеното по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Смисълът и на двете норми е, да се обезщети служителя за вредите, които е претърпял вследствие на незаконосъобразното уволнение. Следователно, изплащането и на двете обезщетения би довело до репатриране на една и съща вреда два пъти, поради което правилно съдът е уважил възражението за прихващане от органа по назначението на изплатената сума на правно основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. По отношение искането за отмяна на прихващането с изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 856.10 лв. за неспазен срок на предизвестие, настоящия съдебен състав намира, че в тази част първостепенното решение е неправилно. При неспазено предизвестие се заплаща на освободения служител месечното възнаграждение, което той би получил, ако беше спазено предизвестието и би получил съответното му възнаграждение по служебното правоотношение. Фактическото основание за обезщетението е - неспазен срок на предизвестие, което е различно от това по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл - прекратено служебно правоотношение. Не може да се извърши прихващане между две насрещни парични задължения, когато се дължат на различни основания. По отношение прихващането на обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, решението на административния съд е неправилно, нарушен е материалния закон и следва да се отмени в тази част. Размерът на сумите е установен и по делото, не е спорен. Решение следва да се отмени в частта, с която е допуснато прихващане между дължимото на Здравков обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл с обезщетението по чл. 106, ал. 4 от същия закон, което е в размер на 856.10 лева, като Агенция "Митници" следва да заплати на Здравков обезщетение в размер на 6848.80 лв., а в останалата част, решението следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение