Решение № 7303 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13016/2019 г.

Решение № 7303 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13016/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Градски транспорт - Пловдив" АД против решение № 1926 от 04.10.2019 г., постановено по адм. дело № 298/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът – кметът на район "Тракия", Община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив, отхвърля жалбата на "Градски транспорт – Пловдив" АД против заповед № 6-Z18-2333/19.12.2018 г. на кмета на район "Тракия" – Община Пловдив, с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, е наредено на дружеството да премахне цялата въздушна контактна мрежа на тролейбусния транспорт на територията на район "Тракия" – Община Пловдив, като я демонтира от носещите стълбове. Заповедта е поправена със заповед № 6-Z19-35/22.01.2019 г. на кмета на район "Тракия", поради допуснати очевидни фактически грешки. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същият е в съответствие с материалния закон. Приема, че са налице всички предпоставки на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, а разпоредената за премахване въздушно-контактна тролейбусна мрежа представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Излага съображения, че състоянието на разпоредената за премахване въздушно-контактна мрежа (ВКМ) е опасна за здравето и живота на гражданите и е застрашена от самосрутване, тъй като има скъсани и отстранени проводници, износени пластмасови носачи, корозирали стоманени връзки и скъсани обтяжки, което се потвърждава и от направените констатации на комисията, изготвила констативните протоколи, които не са оборени от дружеството. Приема, че е налице и втората кумулативна предпоставка на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, а именно, че строежът не може да се поправи или заздрави. Посочва, че на "Градски транспорт – Пловдив" АД многократно е давана възможност за поправяне и заздравяване на мрежата, което се доказва с приложените по делото констативни протоколи и влязла в сила заповед № 6-Z16-501/14.10.2016 г. на кмета на район "Тракия" – Община Пловдив, с която на дружеството е наредено да извърши ремонтни и възстановителни дейности за заздравяване на ВКМ. Посочва, че по делото липсват доказателства тази заповед да е изпълнена, но поредната авария на 17.12.2018 г. със скъсани проводници е наложила издаването на оспорваната заповед за да се защити живота и здравето на хората. Обжалваното решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Не е спорно по делото, че ВКМ на тролейбусния транспорт представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Незаконосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. В случая в нарушение на цитираната норма комисията не изслушва представител на заинтересуваното дружество. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването на заинтересованите лица следва да предхожда констатациите в съставения на 23.10.2018 г. протокол. До заинтересуваното дружество не е отправена покана, а адресатът на заповедта е уведомен едва след изготвяне на констативния протокол като същият е направил възражение по него едва след съставянето му, когато е бил уведомен с писмо. При тези данни неправилно съдът приема, че е спазена регламентираната в чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура. Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица. Следователно при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за нейната отмяна. Въпреки изложеното следва да се отбележи, че е незаконосъобразен и изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в съответствие на материалния закон. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът неправилно некредитира е установено, че състоянието на ВКМ е различно от посочените факти в констативния протокол и оспорената заповед и същите са опровергани. Освен това е установено, че въздушната контактна тролейбусна мрежа, предмет на обжалвания административен акт, не създава опасност за пътно-транспортни произшествия, застрашаващи здравето и живота на участниците в движението и същата не е застрашена от самосрутване, освен ако няма външни въздействия, т. е. не е налице опасност от самосрутване. Вещото лице е посочило, че като цяло ВКМ на тролейбусния транспорт на територията на район "Тракия" – Община Пловдив не създава предпоставки за ПТП като всякакви проблеми и недостатъци могат да бъдат поправени и заздравени. Неправилно съдът не кредитира заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, независимо, че същата е оспорена само бланкетно от процесуалния представител на кмета на Община Пловдив. Заключението на експерта е обективно и в съответствие с всички събрани по делото доказателства, а такива които да го опровергават не са ангажирани. При тези данни незаконосъобразно и необосновано първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, съгласно която кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. В административното производство не е изследвана възможността за поправянето или заздравяването на строежа. Първоинстанционният съд неправилно приема, че на "Градски транспорт – Пловдив" АД многократно е давана възможност за поправяне и заздравяване на ВКМ, което се доказва с приложените по делото констативни протоколи и влязла в сила заповед № 6-Z16-501/14.10.2016 г. на кмета на район "Тракия" – Община Пловдив, с която на дружеството е наредено да извърши ремонтни и възстановителни дейности за заздравяване на ВКМ. Както е посочено в обжалваното решение по делото липсват доказателства тази заповед (л. 82-83) да е изпълнена, но също така в нея се посочват други участъци различни от тези в обжалваната заповед. За да е осъществено правното основание на чл. 195, ал. 6 ЗУТ следва да са налице кумулативно предвидените в него предпоставки - строежите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са негодни за ползване и да не могат да се поправят или заздравят. След като е налице само една от предвидената в закона предпоставки, заповедта за премахване на процесната ВКМ на тролейбусния транспорт на територията на район "Тракия" – Община Пловдив е материално незаконосъобразна. Ето защо изводите на съда в този смисъл са незаконосъобразни и необосновани. С оглед на изложеното следва, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,