Решение № 11762 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13929/2015 г.

Решение № 11762 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13929/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 6111 от 15.10.2015 г. по адм. дело № 8294/2013 г. на Административен съд С.-град, с което е отменена заповед № 3343/22.05.2013 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на В. И. П. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е мотивирана, издадена е след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на П. против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира също присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С.-град е постановено в съответствие с материалния закон. Крайният извод на съдебния състав за отмяна на оспорената заповед се споделя от настоящата инстанция, но по съображения, които не съвпадат изцяло с изложените в решението. Изводът на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт следва да бъде споделен. Правилно съдът приема, че в заповедта не са посочени конкретни действия на служителя, предприети в противоречие със служебните задължения, както и че липсват съображения относно формата на вината. По т. I от заповедта е направен извод, че главен инспектор П. е "преотстъпвал за ползване на други лица издаденото му удостоверение за електронен подпис", без в обстоятелствената част на заповедта да са посочени факти, които да очертават подобно поведение от страна на служителя. В т. II от заповедта изискванията за форма не са изпълнени, тъй като фактическите основания за налагане на наказание не кореспондират с правните. П. е наказан за това, че на 29.12.2012 г. е въвел неистински данни в БИМИС за две моторни превозни средства и е допуснал въвеждането на територията на ЕС стока от държава, която не е чл. на съюза, без да получи митническо направление и без да бъде обезпечено или заплатено съответното митническо задължение. Същевременно почти всички изброени задължения от длъжностната характеристика, на които е прието, че поведението на служителя противоречи, засягат извършването на митнически надзор и контрол върху стоки, лица и превозни средства. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 1 от ЗМ също се отнася за извършването на митнически надзор и контрол, а деянията, описани в обстоятелствената част на заповедта не засягат провеждането на такъв. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл също не могат да квалифицират нарушението, тъй като са общи правила за поведение и не вменяват конкретни задължения. Освен това в заповедта е посочено, че неизпълнените задължения от длъжностната характеристика и нарушените законови разпоредби се отнасят за нарушенията по т. I и по т. II от административния акт, като по този начин остава неизяснено на кои правила и норми описаното в т. II от заповедта поведение на служителя противоречи. Изводите на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта следва да бъдат допълнени и със съображения за допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително процедурата по налагане на наказание формално е изпълнена. С. П., който заема длъжността "главен инспектор" в Агенция "Митници", митнически пункт Г., митница Югозападна, е наказан след като са приети писмените му обяснения и след като е изслушан от дисциплинарно наказващия орган. Проведено е и производство пред дисциплинарния съвет съгласно изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Въпреки това, в нарушение на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл от дисциплинарния съвет и в нарушение на чл. 35 от АПК от дисциплинарно наказващия орган не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. По т. I от заповедта не е изяснена практиката за работа с удостоверения за електронен подпис и с печати в митническия пункт и не е изяснено кога, как и на кого П. е преотстъпвал за ползване собственото си удостоверение за електронен подпис. П. т. II от заповедта не е изяснено дали действително П., както твърди в обясненията си, е ползвал почивка и през какъв период, кой го е замествал, за колко време и каква е практиката в тези случаи при работа с удостоверения за електронен подпис. В тази насока не са събрани доказателства и не са взети обяснения от служителя В., въпреки твърденията на П., че именно последният е работил на трасе "вход" през посочения в заповедта период. Изброените нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като засягат правилността на изводите на административния орган за наличието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Същите са достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и подкрепят извода на първоинстанционния съд в този смисъл. Както административният съд правилно приема административният акт е постановен и в противоречие с материалния закон, тъй като дисциплинарното наказание е наложено при отсъствие на материалноправните предпоставки за това. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретната хипотеза с оглед мотивите на издадената заповед, наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от закона. В случая дисциплинарното наказание е наложено, без да е установено първото описано в заповедта нарушение. Липсват доказателства на 5.03.2013 г. П., който на посочената дата изпълнява задълженията си на трасе "вход", да е преотстъпвал личното си удостоверение за електронен подпис на друг служител. Събраните доказателства от записите от камерите не разкриват подобни действия, а същевременно липсват други доказателства, които да сочат, че на посочената дата друг служител е получил от П. личния му електронен подпис за ползване. Освен това констатираните при работа в системата БИМИС технически проблеми, разкриват възможност при неприключило ползване на системата, достъп до нея да се осъществи от друго работно място, без другият служител да се регистрира с личен електронен подпис. В този смисъл е докладът на директора на дирекция "Информационни системи" от 25.04.2013 г., становището на директора на митница Югозападна от 4.04.2013 г., както и заключенията на вещото лице по изслушаната техническа експертиза. Преценени съвкупно изброените доказателства налагат извода, че служителят не е предоставил виновно личното си удостоверение за електронен подпис на друг служител и следователно не е допуснал първото, описано в заповедта нарушение. Правилно административният съд приема, че нарушенията по т. II от заповедта също не са осъществени. Изводите, че на посочените в заповедта дата и час описаните в акта два товарни автомобила са въведени на територията на Р. Б. от служителя П., се основават само на регистрацията на личния електронен подпис на последния в системата БИМИС. Т. обаче не е достатъчно да обоснове неизпълнение на служебните задължения, тъй като поради описаната по- горе техническата неизправност на системата, регистрацията с електронен подпис не установява без всякакво съмнение, че действията по допускане на автомобилите на територията на страната са предприети именно от служителя, на когото е този подпис. Н., поради техническите особености на системата е възможно обработката на товарните автомобили да е извършена от друг служител, без електронни данни за това. Поради всичко изложено следва да се приеме, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като не е установено същият да е допуснал описаните в заповедта нарушения. Ето защо като отменя оспорената заповед, съставът на Административен съд - С. град постановява решение в съответствие със закона. По тази причина възраженията на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационните доводи за необоснованост на съдебния акт също са неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства. Заключението за нарушения във формата на заповедта следва от съдържанието на административния акт и констатираните в него противоречия и непълноти, водещи до невъзможност да се преценят действително допуснатите от служителя нарушения на служебните задължения. Изводите на съдебния състав за отсъствие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя се обосновават от събраните доказателства. Липсата на такива, които да сочат, че служителят П. е преотстъпил за ползване от друг служител личното си удостоверение за електронен подпис, както и техническите несъвършенства на системата БИМИС през периода м. декември 2012 г. - м. април 2013 г., констатирани в доклад на директора на дирекция "Информационни системи" и потвърдени от заключенията на вещото лице по изслушаната експертиза, налагат заключението, че от страна на митническия инспектор не са допуснати описаните в заповедта нарушения. Ето защо доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебния акт са неоснователни. При постановяване на решението не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на издадената заповед на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК и на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на направените доводи. Съдебният акт е постановен след съвкупна преценка на представените доказателства, като са изложени конкретни съображения в подкрепа на направените изводи. Поради това и тъй като конкретни процесуални нарушения от страна на касационния жалбоподател не са посочени, следва да се приеме, че от при постановяване на решението такива не са допуснати. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд С.-град е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Агенция "Митници" следва да заплати на В. И. П. сумата 500.00 лв. разноски пред настоящата инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора и с оглед обстоятелството, че не надвишават значително минималния размер на възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо заплатените разноски не са прекомерни и не са налице основания за присъждането им в по-нисък размер съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, а направеното в този смисъл възражение от представителя на директора на Агенция "Митници" е неоснователно. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,