Решение № 4625 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13968/2018 г.

Решение № 4625 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13968/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на М. Тодорова, чрез процесуален представител, против решение № 5588/04.10.2018 г., поставено по адм. д. № 6611/2018 г. по описа на Административен съд – София- град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 3282 з-1647/30.05.2018 г. на директора на ГД "Гранична полиция" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното й правоотношение. Иска отмяна на решението с доводи за неправилност поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и материална незаконосъобразност. Развива подробния съображения. Иска отмяна на решението и на оспорения административен акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна директорът на ГД "Гранична полиция", чрез процесуален представител, иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Твърди, че не са налице основания за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на исканите от касационния жалбоподател разноски.

Ответната страна директорът на ГД "ГП" оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 5588/04.10.2018 г. по адм. д. № 6611/2018 г. по описа на Административен съд –София -град е отхвърлена жалбата на М. Тодорова срещу заповед № 3282 з-1647/30.05.2018 г. на директора на ГД "Гранична полиция", с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение в МВР. Към датата на издаване на оспорения акт Тодорова е заемала длъжност командир на отделение в 04 група на Граничен контролно пропускателен пункт (ГКПП)- Аерогара София от ГПУ- София при РДГП-Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. В придружително писмо от ГД "Гранична полиция" с вх. № 18882/26.06.2018 г. до АССГ, обжалваната заповед е описана с № 3282 з-1677/30.05.2018 г. В първоначалната жалба до съда заповедта е описана под № 3282 з-1647/30.05.2018 г. и № 3282 з-1677/30.05.2018 г.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № 3282 з-1305/24.04.2018 г. на директора на ГД "Гранична полиция". Първоинстанционният съдът е установил, че на 20.03.2018 г. на трасе "Пристигане" Терминал 2 на Аерогара София, съгласно оперативния дневник за времето от 08. 00 до 20. 00 ч., са разпределени да изпълняват служебните си задължения служители на първа и втора линия. Младши експерт Ц. Ценев заедно с жалбоподателката са разпределени за работа "контрол на втора линия" и при необходимост да извършват гранични проверки на АРМ № 41. Видно от докладна записка от началника на група 04 при ГКПП Аерогара София, същият е бил уведомен от мл. експерти Ценев и Тодорова, че имат съмнение, че около 15, 30 ч. са преминали пътници на влизане в страната без същите да са преминали гранична проверка. Събрани са сведения от служители на ГКПП, включително от жалбоподателката и наставника Ценев. По делото е приложено сведение на М. Б. Тодорова от 30.03.2018 г. - л. 79, което доказва, че жалбоподателката е запозната с особеностите на работа в АРМ в началото на обучението. Ценев е напуснал АРМ 41, за да извърши контрол на втора линия. Веднага след него от АРМ е излязла и Тодорова, като е отишла в стаята на ОДЧ. След изпълнение на други задачи се е завърнала в АРМ 41, където е обработила един пътник. След това е отишла в стаята на охраната, а около 15. 30 ч. с Ценев са се върнали в АРМ.

В хода на извършваните проверки дисциплинарно-разследващия орган установил чрез записи от видеокамери, че на 20.03.2018 г. в периода от 15. 09 ч. до 15. 21 ч. жалбоподателката под наставничеството на инспектор Ценев е обработвала в АРМ 41 пътници, пристигнали с полет от гр. Прага. В 15. 21 ч. Ценев е напуснал АРМ 41, няколко секунди след него излиза и мл. експерт Тодорова без да затвори вратата на самото АРМ и стъклената врата на пътеката до АРМ, по която преминават проверените пътници. В 15. 26 ч. пристигат пътници с полет от Париж, които преминават през отворената стъклена врата на АРМ 41. От извършената проверка на АИС е установено, че от общо 97 пътници гранична проверка са преминала 53-ма. 23 лица са преминали през отворената врата на АРМ 41, а през друга отворена врата на АРМ 43 са преминали 21 пътника, без да спират за гранична проверка. Дисциплинарното производство е започнало със заповед № 3282 з-1305 от 24.04.2018 г. на директора на ГД "Гранична полиция.

На 11.05.2018 г. е изготвена обобщена справка, с която е прието, че:

1. служителката е оставила прохода необезопасен, защото не затваря стъклената врата, като е създала условия да не бъде извършена гранична проверка на пътници пристигнали с полет от Париж,

2. използва парола и акаунт на мл. експерт Ц. Ценев.

Направен е извод за неизпълнение на служебни задължения в длъжностна характеристика за създаване на оптимална организация за своевременна и качествена обработка на документи на преминаващи ГКПП, както и на вменените й със закон задължения по чл. 102, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - нарушения по чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за което по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР се налага наказание "порицание".

3. Направен извод, че като не е изпълнила задълженията си е злоупотребила с доверието, оказано й от ръководството на РДГП Аерогари, поради което е налице нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, за което се налага наказание "уволнение" по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.

4. Едновременно с това е прието, че с деянията си служителката е допуснала нарушения на т. 19, т. 20 и т. 24 от Етичния кодекс, поради което и на основание чл. 203, т. 13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение".

С обобщената справка служителката се запознала на 14.05.2018 г., поканена е да даде нови обяснения - л. 69. На 15.05.2018 г. е представила възражения. Писмени обяснения е дала и на 3.05.2018 г., преди обобщената справка.

Въз основа на обобщената справка със становище от 16.05.2018 г. на ДРО е предложено на наказващия орган служителката да бъде наказана с дисциплинарно наказание "уволнение" на основание неизпълнение на разпоредби на ЗМВР и неизпълнение на служебни задължения /по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР наказанието е "порицание"/, злоупотреба с доверие да осъществява охрана на обществения ред и контрол по спазване на пропускателния режим - чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и нарушение на етични правила по т. 19, т. 20 и т. 24 от ЕК - чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

С оспорената пред съда заповед е наложено наказание за нарушаване на служебната дисциплина, изразяващо се в незатваряне на стъклена врата на АРМ 41, с което не е спазена т. 2 от писмо рег. № 8177 р-29765/15.12.2017 г. на началника на ГПУ София. Това е определено като нарушаване на етични норми на поведение по ЕК за поведение на държавни служители в МВР в т. 15, т. 19 и т. 24. Посочено е, че поведението е станало достояние на обществото чрез средствата за масово осведомяване, което е довело до намаляване на доверието на обществото към полицейските служители, представлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, за което се налага задължително дисциплинарно наказание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

За да отхвърли оспорването съдът е изложил от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел, че заповедта е мотивирана. Приема, че са налице основанията за налагане на наказанията в съответствие с установените факти и доказателствата за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като при определяне на наказанието са взети в предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици.

Решението е неправилно, тъй като е необосновано и материално незаконосъобразно.

По делото е установено, че жалбоподателката не е затворила стъклената преграда на АРМ 41, в резултат на което през нея са преминали непроверени пътници. Това е в нарушение на писмо № 81770-29765/15.12.2018 г. на началник ГПУ-София- л. 157 от делото, в т. 2 от което изрично е разпоредено вратите между кабините за граничен контрол да бъдат задължително заключени, което означава и задължително затворени. Това писмо обаче за първи път е обсъдено в заповедта за уволнение, а дисциплинарно-разследващият орган не го посочил в обобщената справка, в която именно са мотивите към административния акт. Жалбоподателката е запозната с обобщената справка и е организирала защитата си съобразно вмененото й дисциплинарно нарушение и установените факти с обобщената справка, но не и с посоченото нарушаване на разпореждания на началника на ГПУ-София от 15.12.2018 г.

Освен това както в обобщената справка, така и в становището на ДРО от 16.05.2018 г. като нарушения на етичните норми са посочени т. 19, т. 20 и т. 24 от ЕК. В заповедта за уволнение обаче като нарушени етични норми са посочени т. 15, т. 19 и т. 24 от ЕК. Служителката обаче е запозната с обобщената справка, че дисциплинарното наказание "уволнение" е предложено от ДРО за неспазване на т. 19, а не на т. 15 от ЕК, поради което не е давала обяснения за нарушение по т. 15 от ЕК.

Посочените две нарушения при мотивиране на акта и невземане на обяснения по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР от служителя за нарушение по т. 15 от ЕК, представляват съществено нарушение на дисциплинарното производство, основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че решението на съда е материално незаконосъобразно и защото не е установена материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Правното основание за налагане на дисциплинарното наказание е по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Както дисциплинарноразследващият орган, така и дисциплинарнонаказващият орган са установили факти и съображения за нарушение на служебната дисциплина поради неспазване на разпореждане на ръководител и на служебни задължения, дисциплинарни нарушения по ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, а не по т. 4 от ЗМВР. Неизвършената гранична проверка на 23 пътници е в пряка причинна връзка с необезопасяването на прохода на АРМ № 41 при напускане на кабината от Тодорова, което необезопасяване е станало при изпълнение на служебните й задължения.

Съгласно Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите във ВАС при упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани по описания начин. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. Етичните норми на поведение по принцип са неписани правила за поведение, а записването им в Етичния кодекс не променя този им характер, както и законовите разпоредби не стават етични с тяхното включване в Етичния кодекс. С цитираното по-горе тълкувателно постановление са направени разграниченията на отделни хипотези, в които служителят следва да носи дисциплинарна отговорност за нарушаване на етични норми на поведение. Действие или бездействие на служителя при, по повод и във връзка със служебни задължения, очертани с нормативен акт, административен акт, разпореждане на ръководителя или с длъжностна характеристика не попада в тези хипотези на нарушени етични правила на поведение по ЕК, основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Заповедта е издадена при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, основание за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от ЗМВР. Като е приел друго съдът е постановил неправилно съдебно решение, касационно основание за отмяна поради необоснованост и материална незаконосъобразност.

Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на направените разноски за две инстанции 15 лева държавни такси и 1000 лева адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение