Решение № 2637 от 14.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8029/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител - гл. юрк. Стаменова, срещу решение 9533 от 21.06.2024 г., постановено по адм. д. 4086/2024 г., по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменена заповед 8121з-4117/29.03.2024г. на министъра на вътрешните работи за преместване, поради служебна необходимост за срок от 45 календарни дни, на С. И. Ц. директор на дирекция Български документи за самоличност в МВР да изпълнява временно длъжността директор в Звено за подпомагане на министъра по чл.33 т.1 от ЗМВР към Ръководство на МВР. Касаторът твърди, че решението е неправилно недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл.209 т.2 и т.3 от НПК. Излага доводи, че след издаването на оспорената заповед е настъпило ново обстоятелство от съществено значение за спора прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, считано от 14.05.2024г. със заповед 8121К-8193/14.05.2024г. на министъра на вътрешните работи, при което за нея е отпаднал правния интерес от обжалването на заповедта за временно преместване. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви в заповедта с доводи, че такива се съдържат в титулната част и че преценката за наличието на служебна необходимост за временното преместване на служителя е в рамките на оперативната самостоятелност на министъра на вътрешните работи. Иска решението на АССГ да бъде обезсилено като недопустимо, а жалбата на С. Ц. да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно се прави искане за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу вече посочената заповед на министъра на вътрешните работи. Ответникът С. И. Ц., чрез пълномощник - адв. Стойчев, по подробни съображения, представени в писмен отговор и в писмена защита, оспорва жалбата и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира разноски, за които представя списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед 8121з-4117/29.03.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която С. И. Ц. - директор на дирекция Български документи за самоличност в МВР е преместена да изпълнява временно, за срок от 45 календарни дни, длъжността директор в Звено за подпомагане на министъра по чл.33 т.1 от ЗМВР към Ръководство на МВР, считано от датата на встъпване в длъжност. За да постанови този резултат АССГ е приел, че обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от материално компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по смисъла на чл. 158, т. 4 и т.5 от ЗМВР, но не са изпълнени изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК за мотивирането й. Приел за установено, че в заповедта не се съдържат конкретни фактически основания за издаването й, нито същата препраща към друг документ, съдържащ мотиви за издаването на заповедта. Съдът приел и нарушение на чл.14 ал.2 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, изискващ мотивирането в заповедта на служебната необходимост за преместване на държавния служител. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Първоинстанционният съд е установил фактите по делото, като е събрал относимите за спора доказателства, които анализирал в решението си. При правилно установените факти, съдът е достигнал и до законосъобразни правни изводи. Изводите на съда са логични, последователни и отразят формирането на вътрешното му убеждение, поради което решението не е необосновано, каквото основание за отмяна се сочи в касационната жалба. Решението е допустимо и съответства и на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е обосновал наличието на правен интерес от оспорването на административния акт, независимо от последващото издаване на заповед 8121К-8193/14.05.2024г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение със С. Ц., считано от 14.05.2024г. Прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателката не води до отпадане на правният й интерес от обжалване на заповедта за временното й преместване на друга длъжност. Правилно е и позоваването на ТР 3 по т.д. 1/2012г. на ВАС. Факта на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката не влияе на правния й интерес от отмяната на заповедта за временното й преместване, тъй като това се явява единствения способ от защита на правата и законните й интереси, нарушени със заповедта. Налице е правомерен, личен и обоснован интерес на С. Ц. от обжалването на заповедта с искане за отмяната й като незаконосъобразна, вкл. и с оглед защита на правото й на обезщетение за причинени вследствие на незаконосъобразния акт вреди. Законосъобразен е и извода на АССГ, че обжалваният административният акт не съдържа мотиви обосноваващи служебна необходимост от преместването на служителя. Правилни са и констатациите, че липсва друг, предхождащ издаването на заповедта акт, който да съдържа мотиви за наличието на служебна необходимост. Съгласно чл.83 ал.1 и ал.2 от Закона за държавния служител, при служебна необходимост държавният служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга служба в рамките на същата администрация със заповед на органа по назначаването в същото населено място за срок не повече от 45 календарни дни през една календарна година. В обжалваната заповедта не се съдържат каквито и да е конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че е налице служебна необходимост по смисъла на легалното определение, дадено впар.1 т.23 от ДР на ЗМВР. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват изискуемите от тази разпоредба предпоставки - "извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред" и/или "нормативни промени" и/или "промени във функционалните задължения на структурите". Законодателят е обосновал съдържанието на служебната необходимост с промени, т.е. обстоятелства, актове и събития, които се отклоняват от обичайното състояние на структурите, престъпността, обществения ред или променят законодателството и именно поради този си характер водят до необходимост от действия по временно преназначаване. Наличието на такива промени нито е обосновано в заповедта, нито е доказано в производството. Поради това - изводите на съда за липсата на мотиви в заповедта и за липса на предпоставките за временното преместване на служителя на друга длъжност са правилни и съответни на материалния закон. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.2 и т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото МВР следва да бъде осъдено да заплати на ответника разноски в размер на 850 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение