Решение № 79 от 7.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 719/2010 г.
ВКСII наказателно отделение07.04.2011 г.докладчик т Лидия Стоянова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Ж. Ж. за възобновяване на въззивно нохд № 1212/2010 г. на С. окръжен съд и отмяна на решение № 191/19.11.2010 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 79 от 7.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 719/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения А. Ж. Ж. за възобновяване на въззивно нохд № 1212/2010 г. на С. окръжен съд и отмяна на решение № 191/19.11.2010 г. Обосновава необходимостта от ново разглеждане на делото по предявеното му обвинение с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с признаването му за виновен. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на доводите за допуснати нарушения и поддържа, че искането следва да бъде оставено без уважение. Гражданската ищца М. Г. Г. не е изразила становище по искането на осъдения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка на доводите и намира: Старозагорският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 1212/2010 г. потвърдил присъда № 183/16.07.2010 г. по нохд № 1011/2010 г. на С. районен съд, VIII-ми наказателен състав, с която признал подсъдимия А. Ж. Ж. за виновен в това, че на 3.03.2010 г. в [населено място] отнел чужди движими вещи - 100 лева, от владението на св. М. Г. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил сила и заплашване. На основание чл. 198, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на четири години и пет месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приложил чл. 68, ал. 1 НК и привел в изпълнение присъдата по нохд № 632/2008 г. като постановил наказанието лишаване от свобода в размер на една година да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип. Предявеният от М. Г. граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 100 лева със законните последици. Произнесъл се и по въпросите за приложението на чл. 53, ал. 2, б. А НК, чл. 112 НПК и за размера на дължимите разноски. Въззивният съд е направил цялостна проверка на обжалвания акт. Въз основа на анализа на доказателствения материал, за който направил извод, че е събран по предвидения процесуален ред, обосновал решението си да приеме за правилно установена приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка - че на посочената дата подсъдимия с маска на лицето и след разбиване на стъкло около 0.30 ч. проникнал в жилището на свидетелката Г.. Причинил й увреждания след като й нанесъл удари с дървената част на брадвичка по различни части от тялото, подробно описани в неоспорената и приета от съда съдебномедицинска експертиза, заплашил я с убийство и взел 100 лева, след което напуснал дома. Изложил подробни съображения, които и настоящият състав приема, че авторството е доказано по несъмнен начин. Обосновал се е с показанията на свидетелката Г. - пострадала от престъплението, св. Ив. Х., писмените доказателствени средства. Мотивирал е отказа си да приеме за достоверни обясненията на подсъдимия, а възражението, че не е автор на деянието - за неоснователно. Решението по своето съдържание отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК и е израз на вътрешното убеждение, че са установени всички признаци на престъплението, защото е основано на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не се подкрепя възражението на подсъдимия, че е приета за установена фактическата обстановка само въз основа на показанията на пострадалата свидетелка М. Г., както и че са пренебрегнати неговите обяснения. От съдържанието на мотивите може да се направи извод, че въззивният съд е определил като законосъобразна процесуалната дейност на първоинстанционния съд за оценка на доказателствения материал. За решението си е изложил съображения, основани на повторна оценка, която е направил след съпоставяне показанията на свидетелите и мотивацията си да ги приеме за достоверни, а обясненията на подсъдимия-като противоречиви и изолирани, дадени в подкрепа на възприетата от него позиция на защита. Тази оценка е вярна, което следва от обясненията на Ж. в съдебното заседание на първоинстанционния съд, посочил за автор на деянието св. Ив. Х.. С твърденията за времето, когато е бил с него и което съответства на това, когато е извършено престъплението - около 0.30 ч. и е подаден сигнал до полицията 0.40 ч., обаче сам изключва като автор посоченото лице. Правилна е оценката, която инстанциите по същество са дали конкретно и на показанията на пострадалата свидетелка-достоверни, последователни и логични, защото са подкрепени от показанията на св. Ив. Х., св. Х., протокола за разпознаване, протоколите за оглед, за изземване, съдебномедицинската експертиза. Неоснователен е поддържаният в жалбата довод, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 13 НПК като не е допуснал свидетели за установяване на относими към предмета на доказване обстоятелства. Видно от съдържанието на протокола от съдебното заседание на първоинстанционния съд подсъдимият чрез защитника си е направил искане за допускане на съпругата и дъщеря му като свидетели, без обаче да конкретизира какви обстоятелства ще установяват, поради което мотивирано съдът е отказал да уважи това доказателствено искане. В жалбата си не е направил искане за събиране на нови доказателства, а при личното му участие във въззивното производство чрез защитника си е изричното му становище, че няма искания за нови доказателства. Съдът също не е счел, че се налага да упражни правомощията си по чл. 327 НПК, защото е приел, че събраните са достатъчно за установяване на относимите към предмета на доказване обстоятелства. В правомощията му е да допусне или да отхвърли искане за нови доказателства съобразно конкретната преценка дали са необходими за правилното решаване на въпросите по чл. 301 НПК. Не е длъжен да уважи всички и всякакви доказателствени искания, само защото са направени от страна в процеса, ако не са за конкретни и относими обстоятелства, включително в случаи като настоящия, когато е оспорено авторството на деянието. Затова с решението си за отказ да приеме направеното искане за основателно не е нарушил процесуално право от предвидените в чл. 54 НПК. Предвид изложеното за липса на касационни основания от поддържаните искането следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение