Решение № 4694 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6178/2019 г.

ВАСVI отделение22.04.2020 г.докладчик Юлия Тодорова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 737/02.04.2019 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 3583/2018 година. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4694 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6178/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив срещу Решение № 737/02.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3583/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХVІІ състав, с което е отменено Решение № 2153-15-225/02.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № РО-5-15-00440297/24.07.2018 г. за събиране на суми по ревизионен акт за начет в размер на 2620, 28 лeва, от които главница в размер на 2321, 74 лева и лихва в размер на 298, 54 лева, издадено от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ – Пловдив. В жалбата се излагат съображения относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). При наличие на посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу административния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. Павлова, в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Пред Административен съд Пловдив е установено от фактическа страна, че д-р Д. Павлова е участвала в трети състав на ТЕЛК при "МБАЛ Пловдив" АД и заедно с д-р Д. Белаков, д-р С. Шишманов и д-р И. Радов са постановили Експертно решение (ЕР) № 2916/27.06.2016 г. и ЕР № 2023/28.04.2017 година. За резултата от извършената частична ревизия на разходите на Държавното обществено осигуряване е съставен Ревизионен акт за начет № РМ-5-15-00424505/14.06.2018 г. и на основание чл. 110, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С него са установени задължения за главница в размер на 2321, 74 лева и за начислена лихва в размер на 298, 54 лева. С Разпореждане № РО-5-15-00440297/24.07.2018 г., издадено на основание чл. 110, ал. 3 КСО, е постановено посочените по-горе лекари да внесат установените в ревизионния акт по начет суми, по сметката на ТП на НОИ - Пловдив. С оглед на тези констатации и предвид ангажиране на имуществената отговорност на лекарите, произтичаща от общия юридически факт, с правно значение, независимо, че не са подали жалби до съда, правата и законните интереси на д-р Д. Белаков, д-р С. Шишманов и д-р И. Радов следва да бъдат защитени в настоящото съдебно производство. Ето защо, при условията на чл. 153, ал. 1 АПК те следва да бъдат конституирани като заинтересовани страни. Като не е сторил дължимото, съдът е нарушил нормите на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК, поради което, при повторното разглеждане на делото, цитираните лекари следва да бъдат конституирани в посоченото им процесуално качество. От данните по първоинстанционното дело е видно, че с ЕР № 2916/27.6.2016 г. на трети състав на ТЕЛК от посочените по-горе лекари е призната 100% трайно намалена работоспособност (ТНР) с чужда помощ на лицето С. Янкова. Това ЕР е отменено с ЕР на НЕЛК № 34/20.01.2017 г. – специализиран състав по очни болести, като преписката е върната на ТЕЛК с конкретни указания за ново освидетелстване на Янкова. С последващо свое ЕР № 2023/28.04.2017 г. същият състав на ТЕЛК е определил на Янкова 88, 35 % ТНР за срок от 1 година. С ЕР № 481/28.09.2017 г. НЕЛК отново е отменил последното решение и произнасяйки се по оценката на работоспособността, е определил 35 % ТНР. С разпореждане на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив, на лицето е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл. 74, ал. 1 във връзка с чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от 04.05.2016 година. След приключване на процедурата по освидетелстване е издадено разпореждане в Протокол № 2140-15-670/24.11.2017 г. на Ръководител на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване е прекратена от 04.05.2016 година. Въз основа на тези данни е направен извод, че в резултат на незаконосъобразното ЕР № 2916/27.06.2016 г. на ТЕЛК, на Янкова неправилно е била изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 2321, 74 лв. за периода от 04.05.2016 г. до 30.11.2017 година. При това положение, на основание чл. 110, ал. 1 КСО е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-15-00424505/14.06.2018 г., с който на ревизираните лица (д-р Д. Павлова и лекарите д-р Д. Белаков, д-р С. Шишманов и д-р И. Радов) е установено задължение за възстановяване в размер на 2620, 54 лева, от които главница 2321, 74 лева и лихва в размер на 298, 54 лева, начислени към 14.06.2018 г., произтичащи от неправилно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Първоинстанционният съд е разгледал по същество жалбата, която е приел за основателна. Констатирал е, че оспореният административен акт е постановен от материалнокомпетентен орган и в изискуемата от закона форма. Намерил е, че преценката на решаващия орган за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане е била неправилна, тъй като в случая не е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1 КСО и не са налице условия за ангажиране на имуществената отговорност на посочените четирима членове на ТЕЛК. Основателни са касационните доводи на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с които се обосновава наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на първоинстанционното съдебно решение. В конкретната хипотеза тезата на съда, че не е доказан фактическия състав на имуществената отговорност на лекаря по чл. 110, ал. 1 КСО, не се основава на необходимите и допустимите доказателства, които е следвало да събере, за да заключи, че решението на НЕЛК е взето по документи, макар преценката на председателя на специализирания състав на НЕЛК да е била съставът да се произнесе след преглед на Янкова и на основание чл. 50, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ (отм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.). Административният съд не е изискал първичната медицинска документация за лицето С. Янкова с оглед изясняване за причините, поради които е определен нов по – нисък процент ТНР при обжалване на двете ЕР на ТЕЛК № 2916/27.06.2016 г. и № 2023/28.04.2017 г. пред НЕЛК. Установяването на соченото обстоятелство е необходимо, както за правилната преценка относно наличие на нарушения по чл. 62 и чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза, в относимата редакция, така и за правилното тълкуване на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Безспорно, при доказване на вредата, която в случая е основание за ангажиране на отговорността на лекаря, следва да се определи нейния размер и произход. При преценката дали тя е причинена само от лекаря, е необходимо да се установи по безспорен начин, че неговото поведение е било противоправно, както и дали е имало съпричиняващи фактори вредата. В този смисъл, с оглед на пълното и всестранно изясняване на спора от фактическа страна, административният съд не е извършил съпоставка на мотивите в експертните решения на ТЕЛК спрямо отправните точки по Приложение № 1 към чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза от 2010 г., включително дали определеният процент ТНР в двете ЕР на ТЕЛК е съобразен със степента на установения дефицит на лицето. Допуснато е от решаващия съд нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Неявяването на Янкова два пъти за преглед в НЕЛК не е факт с правно значение, който да изключва имуществената отговорност на жалбоподателката, а изводът на съда, че лекарите – членове на ТЕЛК не са допуснали нарушения на нормативните изисквания при определяне оценката на работоспособността, при констатираните по – горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е неправилен. В обобщение и по така изложените аргументи е необходимо да се извърши преценка относно това на какво се дължи различието в процента на ТНР между експертните решения на ТЕЛК, които са издадени от един и същи състав, в който участва д-р Д. Павлова, включително и с назначаване на медицински експертизи с участието на съответните специалисти, при условията на чл. 171, ал. 2, предложение второ АПК. Едва след изясняването на делото от фактическа страна може да бъдат направени изводи дали различията между посочените по-горе актове се дължат на експертна оценка или на нарушаване на нормативни разпоредби. Ако бъде установена щета за ДОО, следва да бъде съобразено дали тя се дължи единствено и само на експертните решения на ТЕЛК (професионален опит и квалификация на лекарите) или е налице съпричиняване и от органите на ТП на НОИ – Пловдив, в каква степен и за кои периоди, с оглед претендирания размер на имуществената вреда. Цитираните в настоящото решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила водят до отмяна обжалвания първоинстанционен съдебен акт и връщане да делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При този неокончателен изход по спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1