Решение № 7258 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8060/2015 г.

Решение № 7258 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8060/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от И. И. И., чрез пълномощник адв. Т. Миланов против Решение № 3328/13.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1416/2014 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно не е прието и обсъдено от съда твърдяното нарушение на чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, тъй като съдът не е констатирал, че в решението на комисията не е отбелязана разпоредбата на чл. 25, т. 3 от самия закон, което е изискване според чл. 29, ал. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съдебния акт не е мотивиран. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), в писмен отговор развива съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на съдебния акт. Счита, че комисията действа при обвързана компететност. Изброяването на документите установяващи принадлежност към службите по чл. 25, т. 3 от закона е неизчерпателно, предвид употребения израз "други информационни носители ", но видовете документи са посочени алтернативно, което означава, че наличието на който и да е от тях е достатъчно за да бъде обявена принадлежност на лицето. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 29, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА), състав на Административен съд София-град отхвърля жалбата на И. И. И. срещу Решение № 2-282 от 18.01.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма при спазване на изискванията на чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прави заключение, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира на структурите на ДС, ОУ на МВР - Търговище - ДС по линия на ДС, Управление -4,н под псевдоним"Лида", поради което обявяването му от комисията е в съответствие със закона. При анализ на събраните по делото доказателства, съдът не е кредитира с доверие показанията на свидетеля Иван Миланов, който твърди, че касаторът не е знаел, че жилището му е регистрирано като явочна квартира. В тази насока, съдът е изложил съображения, че е ценил показанията на този свидетел отчитайки роднинската му връзка с касатора. Решението е правилно. Фактите по делото са правилно установени. Въз основа на техния анализ и в съответствие с приложимия материален закон съдът обосновава законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Оспорения административен акт е постановен от компетентен орган в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 9, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, при спазване изискванията за форма и съдържание (чл. 29, ал. 1, т. 2 от същия закон) и в съответствие с административнопроизводствените правила. Видно от доказателствата по делото касационният жалбоподател е бил чл. на Съвета на директорите на "МБАЛ-Омуртаг " ЕАД, поради което е бил включен в списъка на лицата, за които с оспореното решение е призната принадлежност към органите по чл. 1 от закона. По силата на това обстоятелство той подлежи на задължителна проверка съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. В административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и решението, с което завършва това производство по своята правна природа е с регистрационен характер с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си оспореният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт, а именно принадлежност на лицето към орган по чл. 1 от закона. Отделно от това в специалния ЗДРДОПБГДСРСБНА, глава трета е регламентиран редът за установяване и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изводите на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки, визирани в приложената от административния орган норма са съответни на събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, принадлежност към органите по чл. 1 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва: за секретен сътрудник - със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. В случая е безспорно установено, че за И. И. са налице документи, съдържащи се в информационните фондове, а именно данни в справочните масиви - рег. дневник, в който под № 77870 на 30.4.1986 г. е вписана регистрация на секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира,, картон обр. 6 и протокол от 20.03.1990 г. удостоверяващ, че секретните материали, касаещи жалбоподателя са унищожени чрез изгаряне. Тези доказателства са приложени на л. 19 до 21 от делото. С оглед на това правилно съдът е приел за установено, че тези писмени доказателства установяват принадлежност на касатора като секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира, с посочения псевдоним към ДС, ОУ на МВР - Търговище - ДС. Изводът на съда, че административният акт е издаден при наличието на материалноправното основание и въз основа на предвидените от закона документи, е обоснован и законосъобразен. Правилно съдът приема, че при наличие на посочените документи административният орган действа при условията на обвързана компетентност и законосъобразно издава оспореното решение с предписаното от чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБН съдържание, с което определя наличието на принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от същия. Дейността като агент е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата по чл. 3 към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност освен да обяви принадлежността му. Затова административният орган няма правомощия да прави преценка дали такава дейност реално е извършвана от лицето, както и да проверява достоверността на представените документи и съдържащата се в тях информация. В този смисъл е и Решение № 4/2012 г., постановено по конституционно дело № 14/2011 г. на Конституционния съд на РБ. Ето защо настоящата инстанция счита за неоснователно възражението в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на закона. Наред с това, неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение по съображения, че неправилно съдът не кредитирал с доверие показанията на свидетеля Миланов, от които се установявало, че жалбоподателя не е знаел, че е вербуван като съдържател на явочна квартира и не е осъществявал дейност като секретен сътрудник, тъй като през периода от три години Иванов и съпругата му са отсъствали от жилището, и са били специализанти в гр. Варна. Както се посочи по-горе, за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на оспореното решение е без значение дали вербуваното лице реално е развивало дейност като секретен сътрудник, дори Законът изисква принадлежността да се установи с документите, които отговарят на дефиницията за документ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР и са част от информационните фондове, като ирелевантен за предметния обхват е начинът, по който е обективирана информацията. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона примерно и алтернативно се изброяват документите, с които може да се установява дейност на секретен сътрудник, а в случая по делото са представени достатъчно доказателства за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, като безспорно е установен фактът на принадлежност на И. към ДС. В този смисъл дори да се кредитират с доверие показанията на свидетеля М. - първи братовчед на жалбоподателя, това не би се отразило върху изхода на спора, тъй като административният орган няма процесуалната възможност да установят дали действително съставените документи по отношение на лицето, до което се отнасят, са с истинско съдържание или не и дали заинтересованото лице на практика е извършвало дейност на секретен сътрудник или не, а тя само констатират, че такива документи има съставени и те се отнасят до това лице. В конкретния случай са налице обяснения на свидетеля, че той е съставил документите като вербуващо лице. Достоверността на фактите и обстоятелствата, отразени в документите по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, са извън предмета на изследване, тъй като в правомощията на комисията не е проверката за осъществявана дейност, а само наличие на документи за принадлежност. В тази връзка не е налице допуснато нарушение на чл. 29, ал. 3 от специалния закон поради липса на посочване в решението, че липсват други данни по чл. 25 т. 3 от закона. За лицето са налице изв. от рег. дневник, картони обр. 6 и при наличие на Протокол вх. № 1502 от 20.03.1990 г. за унищожаване на секретни материали където фигурира и името на жалбоподателя тази разпоредба е неприложима. Не се споделят и доводите за допуснато нарушение на чл. 9, т. 1 от закона. Съгласно тази разпоредба при осъществяване на дейността си Комисията издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1. Правомощието на комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на физическите лица към органите по чл. 1 е изрично разписано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от закона, а редът за това е разписан в нарочна глава на ЗДРДОПБГДСРСБНА - Глава трета. Комисията не разполага с възможността да преценява и да излага мотиви, дали откритите документи за дадено лице са недостатъчни или недостоверни както се посочи по-горе в мотивите на решението. Не може по силата на тълкуването да се вменяват задължения на административния орган, които не са разписани от закона. По силата на закона чл. 29, ал. 2 поставяща изисквания относно съдържанието на решението, при наличие дори на един документ, комисията следва да го обяви. По изложените съображения доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не може да бъде споделен. Първоинстанционният съд подробно обсъжда събраните доказателства, като извършва служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт съгласно чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на фактическите констатации съдебният състав прави обосновани изводи за постановяване на оспореното решение на комисията при спазване на регламентираната в закона процедура и в съответствие с материалния закон и неговата цел, обуславящи неоснователност на подадената жалба. По тези съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,