Решение № 60278 от 11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2953/2020 г.

Решение № 60278 от 11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2953/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на Й. В. Й. срещу решение № 45/20 г., постановено по в. гр. д. № 25/20 г. на Варненски апелативен съд, с което е признато за установено по иска на Дирекция "Социално подпомагане" Варна против Й. Й., В. Н. Л. и детето И. Й. В., че ответникът Й. Й. не е баща на И. В. на основание чл. 66, ал. 5 СК. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК поради вероятна недопустимост на решението, заради изменението на чл. 66, ал. 5 СК, с което е отнета възможността на Дирекция "Социално подпомагане" да предявява иск за оспорване на припознаване. Настоящият състав на ВКС счита, че искът, предявен от ДСП, е недопустим заради липса на процесуална легитимация на Дирекция "Социално подпомагане". Ищецът ДСП е предявил иск по чл. 66, ал. 5 СК (редакция съгласно ДВ бр. 100/2010 г.) срещу Й. Й., В. Н. Л. и детето И. Й. В. за оспорване припознаването, извършено от Й. В. Й.. В хода на производството е изменена разпоредбата на чл. 66, ал. 5 СК (ДВ бр. 103/20 г.), като възможността на ДСП да предяви иск за оспорване на припознаване е отпаднала. Изменението на процесуална норма има незабавно действие като преурежда висящите процесуални отношения, освен ако не е запазено действието на старата норма за висящите дела. Във всеки момент от делото съдът следи за наличието на абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск, включително процесуалната легитимация. Когато в хода на делото съдът констатира, че е отпаднала положителна процесуална предпоставка за правото на иск, той е длъжен да прекрати производството като недопустимо. В случая чл. 66, ал. 4, 5 и 6 СК уреждат ограничена процесуална легитимация на лицата, които имат право да предявят иск за оспорване на припознаване. Дирекция "Социално подпомагане" не е сред изрично посочените легитимирани лица, които имат право на иск. Липсва преходна норма, която да запазва действието на старата разпоредба на чл. 66, ал. 5 СК, която даваше възможност на ДСП да предяви иск за оспорване на припознаване.. Следователно в хода на делото ищецът е загубил процесуална легитимация, поради което искът, предявен от Дирекция"Социално подпомагане", е недопустим. Правните последици от тази констатация са обезсилване на въззивното и първоинстанционното решения и прекратяване на производството по делото. С оглед изхода на делото ищецът ДСП следва да плати разноските на Й. Й. в размер на 80 лв., представляващи платена държавна такса за въззивно и касационно обжалване. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО