Решение № 418 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 946/2008 г.

Решение № 418 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 946/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на С. Т. адв. П срещу въззивно решение от 12.11.2007 год. на Русенски окръжен съд, постановено по гр. дело № 685/2007 г., с което частично се отменя решение № 67 от 13.04.2007 г. на Русенски районен съд по гр. д. № 3660/2006 г. г., с което е допусната делба между С. с квота 6/18 ид. части, С. Д. Т. с квота 5/18 ид. части, П. Д. Т. с квота 2/18 ид. части, Р. В. С. с квота 4/18 ид. части и В. С. С. с квота 1/18 ид. част от следните имоти: широколистна гора с площ от 3 дка в местност "С", село Ч. вода, полска култура с площ от 18.561 дка в местност "Г", село Ч. вода и полска култура с площ от 51.981 дка в местност "Б", село Ч. вода. ОС Р. е променил квотите на наследниците Р, като е приел, че всеки от тях притежава 5/36 идеални части от процесните имоти. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане или решаване по същество. В срока по чл. 218г ГПК (отм.) е депозиран писмен отговор от ответника по касационната жалба Б. К. А., който излага съображения относно законосъобразността на атакуваното решение и моли то да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните по настоящето дело са наследници на С. Д. Т., бивш жител на село Ч. вода и в това им качество с влезли в сила решения на поземлена комисия са възстановени процесните имоти. След смъртта на С. Д. и съпругата му Й. Т. техни наследници по закон са тримата им сина - Стефан, Х. и Д. Т. и тримата притежават по 1/3 ид. част от всички оставени в наследство имоти. Димитър С. Т. е починал през 1993 г. и е оставил за наследници съпругата си П. Д. Т. и низходящите Д. С. и С. Т. Същите имат равни прави и наследяват по 1/3 от неговата една трета идеална част, тоест по 1/9 идеална част от процесните имоти. Стефан С. Т. е починал през 1998 г. и не е оставил низходящи и негови наследници по закон са съпругата му С. Б. Т., неговия брат Х низходящите на неговия брат Д. С. Т. е оставил универсално завещание в полза на своята съпруга С. На това основание същата придобива 1/3 идеална част от процесните имоти. Представеното завещание е оспорено като неавтентично, но от приетата и неоспорена от страните съдебно-гарфологическа експертиза се установява, че завещанието е написано и подписано от С. Т. По отношение на третия низходящ на общия наследодател Х се установява, че същият не е оставил съпруга и низходящи и призовани да го наследят са низходящите на неговия брат Д, починал преди него, а именно Д. С. и С. Т. Последните двама са с равни права и получават по 1/2 идеална част от една трета, притежавана от Х. Т. Даринка С. е починала през 2004 г., тоест след чичо си Х. Т. и нейните права се наследяват от законните й наследници - Р. и В. С., които имат равни права. Въз основа на приетата фактическа обстановка въззивния съд е определил квотите на наследниците върху процесните имоти по следния начин: Стефанка Б. Т. с квота 6/18 ид. части, С. Д. Т. с квота 5/18 ид. части, П. Д. Т. с квота 2/18 ид. части, Р. В. С. с квота 5/36 ид. части и В. С. С. с квота 5/36 ид. части. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Съдът правилно е приложил материалния закон при определяне на квотите при наследяване. Тримата братя С, Х. и Д. Т. притежават по една трета идеална част от процесните имоти. Димитър Т. умира през 1993 г. и неговият дял се наследява по равно от съпругата му П. Т. и от двете му деца Д. С. и С. Т. Делът на С. Т. се наследява поради липса на низходящи от съпругата му С. Т., брат му Х. Т. и низходящите на третия брат Д. Но по делото е представено универсално завещание в полза на съпругата С, което е безспорно установено, че е автентично. Поради това въззивния съд правилно е приел, че неговата 1/3 идеална част от процесните имоти се придобива от съпругата му С. Т. Делът на третия брат Х, починал през 2003 г., който не е оставил съпруга и низходящи се наследява по заместване от низходящите на брат му Д. Т. Д. С. и С. Т. Даринка С. е починала през 2004 г. и нейните идеални части от процесните имоти се наследяват по равно от съпругът й В. С. и синът й Р. С. Едва в касационната инстанция касаторът е направил оспорване, че представения сравнителен материал, който е послужил за изготвянето на съдебно-графологическа експертиза, не изхожда от завещателя С. Т. Такова оспорване същият е могъл да направи, както пред първата, така и пред въззивната инстанция, но не и пред касационната инстанция. Това е така, защото касационната инстанция е контролна и пред нея не могат да се въвеждат нови основания които не са били предмет на въззивно обжалване. Само пред втората инстанция, която е въззивна могат да се правят оспорвания и да се събират доказателства, които не са събрани пред първата инстанция. Освен това по делото има приета експертиза, която също не е оспорена от страните и в нея е установено, че завещанието е написано и подписано от С. Т., поради което наведените възражения в касационната жалба са неоснователни. Твърдението, че приемането на наследство и обявяването на завещание е обвързано със срок неоснователно. Разпоредбата на чл. 50 от ЗН е отменена през 1992 год. и вече не съществува законово ограничение за приемане на наследство, поради което и посочената точка 3 б. "г" от Постановление № 7 от 73 г. на ВС е загубила правното си значение. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение