Решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 915/2012 г.

Решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 915/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 131 от 29.01.2013 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на решение № III-159 от 24.11.2011 г. по гр. д. № 1545/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от Н. Н. Г. Д. за прогласяване недействителност на покупко-продажба на имот в землището на [населено място], сключена между Н. К. К. и М. Г. Т. по нот. акт № 41 от 20.01.2010 г. Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от малолетната Е. Н. К., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Г. против Н. К. К. и М. Г. Т. е отхвърлен като неоснователен. Касационно обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото въпроси по приложението на чл. 135 ЗЗД: допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на други факти, както и относно правното значение на момента на възникване на вземането, легитимиращо ищеца като кредитор, явяващи се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, както и по въпроса следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат съображения по всички доводи и възражения на страните и представените по делото доказателства, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По въпроса допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на други факти: С конститутивния иск ищецът цели настъпването на една правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото. Когато търсената правна промяна е настъпила по друга причина, конститутивният иск е недопустим, тъй като правната промяна не може да бъде предизвикана повторно. С павловия иск ищецът цели да бъде обявена недействителността на една правна сделка или едно действие по отношение на него. Когато същият правен ефект е настъпил поради друга причина (поредност на вписванията в нотариалните книги) или е налице по-тежък порок (прогласена нищожност на сделката по отношение на всички), павловият иск е недопустим, тъй като правната промяна не може да настъпи повторно. По въпроса за правното значение на момента на възникване на вземането, легитимиращо ищеца като кредитор: Правата на кредитора биват засегнати, когато длъжникът е извършил сделка, която го уврежда. Кредиторът може да се брани срещу увреждащата го сделка независимо от поредността във времето на възникването на неговото вземане и на извършването на увреждащата сделка. Когато увреждащата сделката е извършена след възникването на кредиторовото вземане и е безвъзмездна, достатъчно е кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за увреждането, т.е. знаел е за съществуването на задължението към кредитора, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане - чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Не е необходимо кредиторът да доказва знанието на третото лице, когато то се презумира - чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Когато разпоредителната сделка е извършена преди възникване на кредиторовото вземане, кредиторът трябва да докаже, че сделката е предназначена от длъжника и третото лице да го увреди - чл. 135, ал. 3 ЗЗД. В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че ищцата Е. Н. К., дъщеря на ответника Н. К., се явява негов кредитор по вземане за издръжка. Прието е, че за събиране на вземането и е образувано изпълнително дело № 11805/2005 г. на държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд, който на 3.10.2005 г. е наложил възбрана върху имот на длъжника, находящ се в местността "Куку баир" в землището на [населено място], както и че с нотариален акт № 41 от 20.01.2010 г. длъжникът е прехвърлил възбранения имот на своята баба - ответницата М. Т. При така установените факти, съдът е приел, че претенцията за прогласяване недействителност на сделката на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е неоснователна, тъй като увреждащата сделка е извършена след вписване на възбраната. В решението е прието, че ищцата Н. Н. Г. Д., майка на ищцата Е. Н. К., е кредитор на ответника по вземания, възникнали след сключване на сделката по нот. акт № 41 от 20.01.2010 г., произхождащи от присъдени и суми за разноски по други дела общо в размер на 1001,67 лева - 666,67 лева по гр. д. № 14000/2009 г. на Софийски районен съд за изменение на дължимата издръжка за малолетното им дете и 335 лв. по гр. д. № 4709/2009 г. на Софийски районен съд за заместване съгласието на бащата за разрешаване пътуване извън пределите на страната. Въз основа на тези факти, въззивният съд е приел, че сключената между ответниците сделка по нот. акт № 41 от 20.01.2010 г. уврежда ищцата Н. Г., предвид което е прогласил недействителността на сделката по отношение на нея на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. С определение № III-219 от 4.04.2012 г. съдът е изменил решението в частта му за съдебните разноски - намалил е дължимите от ответниците Н. К. и М. Т. разноски на ищцата Н. Г. от 4882,45 лева на 3318 лева и е осъдил Н. Г. да заплати на Н. К. и М. Т. сумата 2000 лева съдебни разноски. Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е уважена предявената от Н. Г. претенцията по чл. 135 ЗЗД, е постъпила от Н. К. К. и М. Г. Т. Поддържа се, че сделката е обявена за недействителна без да е установено, че е била предназначена да увреди кредитора; без доказателства, че ищцата Н. Г. е кредитор на ответника Н. К., тъй като по делото за увеличение на издръжка е действала като законен представител на малолетното дете, в полза на което са присъдени разноски по делото, а разноските от 335 лева по гр. д. № 4709/2009 г. на Софийски районен съд се компенсират с присъдените в полза на ответника разноски в размер на 500 лева. Изложени са оплаквания, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност доказателствата, сочещи, че ищцата Н. Г. е длъжник на ответника Н. К. К. за сумата 5000 лева. В касационната жалба против въззивното решение в частта му, с която предявеният от Е. К. иск е отхвърлен като неоснователен, както и в частта му за съдебните разноски, постъпила от Н. Н. Г., действаща лично и като законен представител на малолетната Е. Н. К. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод за липса на правен интерес от иска по чл. 135 ЗЗД по отношение на малолетната ищца Е. К., тъй като с наложената възбрана не са обезпечени всички нейни вземания от ответника и в частност вземанията за разноски, присъдени в различни съдебни производства, както и вземанията от присъдени и добавки за заболявания. Изложени са оплаквания, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност приложените по делото експертни заключения, удостоверения от частен съдебен изпълнител и социални доклади. Поддържа се, че в нарушение на чл. 266 ГПК съдът не е приел и съобразил в решението си доказателства за новонастъпили факти - доказателства за новообразуваните съдебно-изпълнителни производства, вземанията по които не са обезпечени с възбраната по изп. д. № 24/2011 г. Поддържа се, че съдебните разноски са присъдени без да е доказано извършването им, както и за повече от един адвокат по делото. Изложени са и оплаквания срещу размера на определените по делото държавни такси. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение е недопустимо в частта му, с която предявеният от малолетната Е. Н. К. против Н. К. К. и М. Г. Т. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. С исковата молба, ищцата Е. Н. К. е въвела твърдение, че имотът, предмет на увреждащата сделка между ответниците е възбранен по изпълнително дело № 1805/2005 г. на държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд, за установяване на което обстоятелство към исковата молба е приложено постановлението на съдия изпълнител с отбелязване на службата по вписванията - върху имота, предмет на сделката по нот. акт № 41 от 20.01.2010 г. е вписана възбрана на 2.11.2005 г. от Служба по вписванията, [населено място] за обезпечаване на вземането за издръжка, дължима от ответника Н. К. на малолетната му дъщеря Е. К. Сделката, която се претендира да е увреждаща е сключена след вписване на възбраната, поради което спрямо ищцата сделката е недействителна на основание чл. 452, ал. 2 ГПК. Целените от ищцата с иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД гражданскоправни последици (относителна недействителност на разпоредителното действие) са настъпили още с вписване на възбраната, поради което предявеният иск е недопустим. Без правно значение е има ли ищцата и други вземания срещу същия длъжник, тъй като предизвиканата с вписването на възбраната относителна недействителност не може да настъпи повторно с уважаване на павловия иск, а съгласно чл. 452, ал. 1 ГПК, извършените от длъжника разпореждания са недействителни и спрямо присъединения кредитор, т.е. разпорежданията са недействителни и за вземанията по всички предявени от ищцата изпълнителни листове по изпълнителното дело, по което е наложена възбраната. Независимо от изложеното, от доказателствата по делото е установено, че ищцата Е. К. е кредитор и по вземане за разноски по гр. д. № 14000/2009 г. на Софийски районен съд за увеличение на издръжка, които разноски подлежат на събиране по изпълнителното дело за издръжката, т.е. по изпълнителното дело, по което като обезпечителна мярка вече е наложена възбрана. Предвид изложеното, постановеното по недопустимия иск решение следва да бъде обезсилено и производството по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от Е. Н. К., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Г. против Н. К. К. и М. Г. Т. прекратено. Касационните оплаквания за неправилност на решението в частта му, с която е уважен предявеният от Н. Г. против Н. К. К. и М. Г. Т. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД са основателни. Основателно е оплакването, че ищцата Н. Г. не е кредитор по вземането за разноски в размер на 666,67 лева по гр. д. № 14000/2009 г. на Софийски районен съд. Делото е образувано по иск за изменение на дължимата от бащата издръжка, предявен от малолетното дете Е. К., действащо чрез своята майка и законен представител Н. Г. Последната не е страна по делото, а разноските в размер на 666,67 лева са присъдени в полза на ищцата Е. К. Основателно е и касационното оплакване за неизпълнение на задължението на съда да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните в тяхната цялост. Както вече Върховният касационен съд се е произнасял в свои решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, въззивният съд е длъжен да обсъди както всички въведени с въззивната жалба оплаквания, така и всички въведени от въззиваемия с отговора на въззивната жалба доводи и представените към тях доказателства. В отговора на въззивната жалба са въведени доводи, че вземането за разноски от 335 лв. по гр. д. № 4709/2009 г. на Софийски районен съд в полза на ищцата Н. Г. не е ликвидно, както и довод, че вземането не е възникнало преди сключване на сделката по нот. акт № 41 от 20.01.2010 г., а присъдените по същото дело разноски в негова полза надхвърлят това и вземане, което изключва намерението за увреждане. Без да обсъди така въведените доводи, въззивният съд е приел, че ищцата Н. Г. е кредитор за сумата 335 лева, поради което извършената от ответниците сделка е увреждаща. Този извод съдът е формирал без да изследва както момента на възникване на вземането, така и налице ли са предпоставките по чл. 135, ал. 3 ЗЗД - предназначена ли е била извършената сделка да увреди кредитора. От доказателствата по делото е установено, че решението по гр. д. № 4709/2009 г. на Софийски районен съд е потвърдено с решение 2147/2010 г. на Софийски градски съд, влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3, пр. I-во ГПК на 13.05.2010 г., от който момент ищцата е кредитор на ответника по отношение на вземането за разноски по делото. Атакуваната сделка е извършена на 20.01.2010 г., поради което искът за прогласяване на недействителността и е основателен само при доказано намерение у длъжника и третото лице да увредят кредитора - чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Такива доказателства не са представени по делото, нито извод за това може да обоснове висящото между страните към момента на сключване на сделката производство по чл. 123, ал. 2 СК за разрешаване спор между родителите за пътуване на детето извън територията на Република България. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, следва да бъде отменено в тази му част и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният от Н. Г. иск с правно основание чл. 135, ал. 3 ЗЗД се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 6970,76 лева, в т.ч. 140,76 лева внесени държавни такси и 6830 лева адвокатски възнаграждения, от които по 2000 лева в първоинстанционно и въззивно производство и 2830 лева в касационното производство. Размерът на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение е редуциран на основание чл. 78, ал. 5 ГПК предвид направеното възражение за прекомерност като от общо изплатените 6442,80 лева (възнаграждение по договор за правна помощ от 4.01.2012 г., сключен от двамата касатори с адвокати П. и М., т. е. по един адвокат за всеки от касаторите) се присъди възнаграждение в размер на 2830 лева с оглед правната и фактическа сложност на делото, съобразена и от касаторите Н. Г. и Е. К. при уговаряне възнаграждението на процесуалния им представител по договор за правна помощ от 31.01.2012 г. Въведеното от касаторите Н. Г. и Е. К., действаща чрез законния си представител, оплакване за неправилно определяне размера на държавната такса е неоснователно. Дължимата по делото държавна такса е определена правилно съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 72, ал. 1 ГПК в размер на по 221,55 лева, дължими от всяка от ищците, предявили кумулативно съединени искове по чл. 135 ЗЗД и въз основа на данъчната оценка на имота от 5538,80 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение