Решение № 13584 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5201/2018 г.

Решение № 13584 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5201/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 43 от 06.03.2018 г., постановено по адм. д. № 397/2017 г., Административен съд – Сливен е отменил експертно решение № 0757 на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), специализиран състав по вътрешни и белодробни болести, взето на заседание № 86, проведено на 05.10.2017 г., с която е отменено експертно решение № 4154 на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК, погрешно записана в диспозитива на решението "трудова") за общи заболявания към МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен, взето на заседание № 167, проведено на 06.10.2016 г., върнал е преписката на НЕЛК за произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. Осъдил е НЕЛК да заплати на С. С. съдебни разноски в размер на 210. 00 лева. Срещу това решение, чрез процесуалния представител юрк. Александрова, е подадена касационна жалба от Национална експертна лекарска комисия с оплаквания за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът – С. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Ответникът – ТЕЛК към УМБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е Експертно решение на НЕЛК № 0757/86/05.10.2017 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 4154/167/06.10.2016 г., по повод преосвидетелстването на пациента С. С., в частта му по определената оценка степен на увреждане, като е определен нов процент на степен на увреждане, и в частта относно срока на инвалидността, като са определени нов срок и дата на изтичане. НЕЛК е определила 67 % степен на увреждане и срок на този процент – 3 години. Експертното решение на ТЕЛК е било оспорено от освидетелствания – С. С., в частта с определените от комисията 31 % степен на увреждане и пожизнен срок на увреждането, като с ЕР на НЕЛК № 0757/086/05.10.2017 г., по-горестоящият административен орган е отменил експертното решение на ТЕЛК и е дал по-висок процент на увреждане – 67 %, но е редуцирал срока на увреждането до 3 години. По жалба на С. С. срещу ЕР № 0757/086/05.10.2017 г. на НЕЛК е образувано адм. д. № 397/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. В хода на съдебното производство жалбоподателят С. е представил епикриза от Клиника по професионални заболявания към МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕООД – София, в която е удостоверена промяна в степента на професионалното заболяване Силикоза, което е преминало във втора степен, със запазване степента на ДН (дихателна недостатъчност), и амбулаторен лист № 1737/15.06.2016 г., издаден от д-р А. Х., в който е описано наличие на двустранна гонартроза с едностранна флексионна контрактура 30 градуса. Страните не оспорват диагнозата на лицето, която е Есенциална (първична) хипертония. Становището на медицинската експертиза е изградено на база писмени доказателства относно здравословното състояние на лицето, без да е извършван преглед. При определяне на процента на увреждането, НЕЛК е приел наличието на Артериална хипертония II стадий, лека към умерена степен, Двустранен неврит на слуховите нерви, Варикозни вени на двата долни крайника, ХВБ-II-III кл. по СЕАП. Комисията е приела, че е налично професионално заболяване Сликоза I ст. ХДН I ст. и смесен тип вентилаторна недостатъчност. За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е назначил и изслушал съдебна експертиза. Според заключението, извършено от специалист по вътрешни и белодробни болести, жалбоподателят С. към момента на постановяване на оспореното експертно решение е страдал от Силикоза I степен, Артериална хипертония II стадий, Верикозни вени на двата долни крайника, Вегетативна полиневропатия на горните крайници и Двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на практическа глухота. Извел е заключение, че определеният процент на увреждане е правилно определен и съответства на изискванията на НМЕ. По третия въпрос, съответно е отговорил, че не са налице несъответствия в изчисляването на процентът на неработоспособността. По отношение на последния въпрос, дали при преценка на представените в съдебното производство медицински документи, процентът, определен от НЕЛК, съответства на точното му здравословно състояние и степента на увреждане на работоспособността му, вещото лице е изложило, че представената епикриза е с дата 16 – 18.10.2017 г., т. е. след издаване на експертното решение на НЕЛК № 757/05.10.2017 г., като същата удостоверява промяна в степента на професионалното заболяване Силикоза, като преминава във II степен със запазване степента на ДН, а именно I степен. Проведено е компютърно-томографско изследване на белите дробове, като е установено разпространяване на нодозните и фиброзните промени в белите дробове двустранно с елементи на струпвания в десен горен белодробен дял без промяна в размера на контурните очертания в сравнение с КТ от 2016 г. Въпреки посочените изменения, вещото лице е посочило, че силикоза в р. 7, т. 5. 2 разпространени белодробни фибрози, независимо от причината, която в случая е Силикозата с ДН I стадий, се предвижда същият процент 30 % - 50 % и запазване на процентите по останалите поводи, крайният процент ТНР се запазва и остава 67 %. Според вентилаторните нарушения с характеристика на ХОББ в раздел 9, т. 2 – ХОББ II стадий с ХДН I стадий, са предвидени също 30 %-50 %, т. е. основата също не се променя. Въпреки изложеното, ако се вземе предвид и представения амбулаторен лист от д-р Х. с описаната двустранна гонартроза с едностранна флексионна контрактура 30 градуса, при определяне на крайния процент по съвкупност, според НМЕ и приложение 1 и 2 от НМЕ, се получава 77 % ТНР, при положение, че се дават максималните предвидени проценти. Това заключение не е било оспорено от страните по делото, като първоинстанционният съд я е кредитирал и е изградил крайният правен извод за незаконосъобразност на административния акт въз основа на него. С оглед така изследвания въпрос относно здравословното състояние на С. и следващия му се процент увреждане, първоинстанционният съд е приел, че представените в съдебното производство документи, следва да се ценят като нови писмени доказателства по почин на страната, съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК – официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, приложими във връзка с препращащата норма на чл. 144 от АПК, съставени от длъжностни лица в кръга на правомощията им по установения ред и форма, които се ползват с присъщата за тези документи доказателствена сила, и които, доколкото не са оспорени от страните по надлежния ред, съставляват пълно доказателство за обективираните в тях писмени изявления. С оглед тази констатация и прилагайки чл. 142, ал. 2 от АПК, решаващият състав е приел, че тези нови доказателства имат правно значение за законосъобразността на административния акт, поради което следва да се вземат предвид и въз основа на тях, оспореното ЕР на НЕЛК е отменено. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на решението, тъй като обсъжданите от вещото лице медицински документи, не са представени при издаване на административния акт, както и че медицинската експертиза е приложил правилно материалния закон, тъй като здравословното състояние на С. е преценено в съответствие с НМЕ към момента на постановяване на експертното решение. Настоящата инстанция не възприема тълкуването на касатора в касационната жалба, което противоречи на чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно който установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В действителност в производството пред съда са представени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които са установили нова фактическа обстановка, различна от обстоятелствата, при които е постановен акта и при които се е произнесъл НЕЛК, а преди това и ТЕЛК. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК и е ценил приетите доказателства за наличие и на заболяването Двустранна гонартроза с едностранна флексионна контрактура 30 градуса, заради което е отменил ЕР на НЕЛК, независимо, че органът не е бил наясно, че лицето страда от това заболяване. В случая за него в р. 8, т. 30. 3 едностранно, за него се предвижда 40 % - 50 %, а като се прибави този максимален процент (50 %) към останалите и с преизчисляване според приложение 2 (Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти), крайният процент по съвкупност според НМЕ и приложение 1 и 2 от същата, възлиза на 77 % ТНР, при положение, че се дават максималните предвидени проценти. Неоснователни са касационните възражения, че ЕР на НЕЛК е законосъобразно, тъй като амбулаторният лист е издаден преди експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, и че С. е имал възможност да го представи пред двете комисии. Видно от ЕР № 4154/167/06.10.2016 г., същото е постановено след преглед на лицето, и няма данни това заболяване да е диагностицирано и обсъждано в него. Поради тази причина, този пропуск не следва да се вменява в ущърб на жалбоподателят, тъй като лекарската комисия е тази, която установява наличието на заболяванията, било то общи или професионални, и същата следва да документира наличието им, и да прецени процента на увреждането, с оглед Приложение 1 и 2 към НМЕ. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, и като е отменил административния акт и е върнал преписката за ново произнасяне, като се вземат предвид доказателствата, представени пред съда, Административен съд – Сливен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,