Решение № 7673 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9173/2019 г.

Решение № 7673 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9173/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г., С. Г. и Н. Г. от [населено място], против решение № 4996/18.07.2014 г. по адм. дело № 733/2012 г. на Административен съд- София град, в частта, с която е отхвърлено оспорването на Е. Г. на заповед №РД-18-50/02.11.2011 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, в частта за имот с идентификатор 68134.1106.253 по КККР за м. Красна поляна. С доводи за незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяна на решението в тази част ведно със законните последици. С писмена молба от 07.08.2019 г. касаторите С. Г. и Н. Г. сочат, че обжалваното решение частично е влязло в сила и е отпаднал правният им интерес от обжалването. Иска се заличаването им като касационни жалбоподатели, но не се прави изявление за оттегляне на касационната жалба. Ответникът изп. директор на АГКК не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците Л. С., А. А., Л. С. и Д. С., чрез адв. Белчева, в писмено възражение, излагат довод за недопустимост на производството, предвид изм. на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР /ДВ, бр. 57/2016 г. /. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Подадена е и частна жалба от Е. Г. срещу определение № 1103/06.03.2015 г. по адм. дело № 733/2012 г. на Административен съд- София град, с което с производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е изменено решение № 4996/18.07.2014 г., постановено по делото, в частта за разноските. Оспорва се тяхната дължимост и присъдения размер от 500 лв в полза на А. А. и Л. С. Върховният административен съд, второ отделение, след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира частично обжалваното решение за недопустимо по следните съображения: С процесната заповед №РД-18-50/02.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена КККР за землището на район "Красна поляна", София, т. е. касае се за одобрена със заповедта първоначална КК и КР, която не подлежи на съдебен контрол, съгласно действащата норма на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР /обн. в ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г., в сила от 26.07.2016 г. /. Тази разпоредба е с процесуален характер и засяга всички висящи съдебни производства, образувани по оспорване на заповеди по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, тъй като в ПЗР на ЗИД ЗКИР /обн. в ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г/ липсва изрична регламентация в тази насока. Предвидено е единствено, с § 34 от ПЗР на ЗИД ЗКИР, че "започналите производства по създаване на КККР към момента на влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред", т. е. урежда се само редът за довършване на започнатите административни производства по създаване на КККР, но не и този за висящите съдебните производства. Визираната процесуална норма на чл. 49, ал. 2 ЗКИР изключва обжалването по съдебен ред на актовете на изпълнителния директор на АГКК относно одобрените от него първоначални КККР, изработени и одобрени по реда на глава V на ЗКИР, поради което производството по отношение оспорването на заповед №РД-18-50/02.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, в частта за КККР за имот с идентификатор 68134.1106.253 е недопустимо, поради липса на предмет. Следователно обжалваното в настоящето производство частично решение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена жалбата на Е. Г. срещу заповед №РД-18-50/02.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, в частта за КККР за имот с идентификатор 68134.1106.253, на основание чл. 159, т. 1 АПК, следва да се обезсили и жалбата срещу заповедта да се остави без разглеждане, а съдебното производство - да се прекрати. Частната жалба на Е. Г. срещу определение № 1103/06.03.2015 г. по адм. дело № 733/2012 г. на Административен съд - София град е неоснователна. Определението е постановено в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, инициирано с нарочна молба на Е. Г. за изменение на решението в частта на разноските, възложени на него с оглед частичното отхвърляне на оспорването му. Определението е с позитивен за Г. ефект, тъй като административният съд е изменил решението № 4996/18.07.2014 г., постановено по делото, в частта за разноските, като е редуцирал дължимите от Г. разноски както по размер / 500 лв/, така и по отношение на лицата – само в полза на А. А. и Л. С., съсобственици на имот с идентификатор 68134.1106.253, за който е отхвърлена жалбата срещу заповедта на изп. директор на АГКК. Възражението за прекомерност се явява неоснователно, тъй като присъдения адв. хонорар от 500 лв е под определения минимум по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към 06.03.2015 г. /. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с ал. 2 и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение