Решение № 14944 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13509/2012 г.

Решение № 14944 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13509/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Оптима - К" ООД против решение № 2160/13.09.2012 г., постановено по адм. д. № 1301/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 03251000178/12.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 100/17.03.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за: 1. ДДС по ЗДДС за данъчни периоди: от м. 05.2008 г. до м. 12.2008 г.; от м. 01.2009 г. до м. 12.2009 г. и от м. 01.2010 г. до м. 05.2010 г. - общо в размер на 240 208.10 лв. главница и 40 650.56 лв. лихва; и 2. Задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2008 г. и 2009 г. общо в размер на 93 565.80 лв. главница и 11 098.87 лв. лихва. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, изразил е писмено становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Оптима - К" ООД против ревизионен акт (РА) № 03251000178/12.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 100/17.03.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Обсъдил е приложимите в случая правни норми и е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит на касатора на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от "Виватрейд" България" ЕООД, "Комерс строй Спед" ЕООД, "Ковчазов ЕООД, "А Билд къмпани" ЕООД и "Булмедикс" ЕООД. Съдът е изложил подробни мотиви, обосноваващи изводите му, че спорните фактури не отразяват реални облагаеми доставки на услуга между получател и доставчик. Приел е, че доказателствено обвързания извод на ревизиращите органи, че действителните изпълнители на получените от "Оптима - К" ЕООД почистващи услуги не са разполагали с кадрови и материален ресурс за осъществяването им не е опроверган с представените в хода на съдебното дирене доказателства, като в тази насока на първо място следва да отчетена неоснователността на възражението на жалбоподателите, че ЗДДС не се интересува от веригата предходни доставчици - доколкото в конкретния случай действителните изпълнители на процесните услуги в целия им обем не са преките доставчици на "Оптима - К" ЕООД, а доставчици на предходните им доставчици, установяването на действителността на фактурираните им почистващи услуги е обективно възможно единствено чрез изследване на кадровия и материален ресурс на действителните изпълнители. Счел е, че наличието на такъв обаче не е доказано, тъй като единствените ангажирани доказателства за кадрова обезпеченост за всички реални изпълнители, подробно описани по-горе, са сключените граждански договори - по тях обаче не е декларирано изплащане на суми по реда на чл. 73 от ЗДДФЛ от възложителите, което се установява от приетите като доказателства по делото разпечатки за подадени такива справки в НАП; самите ФЛ също не са подавали годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ за облагане на получения доход по тези договори. Констатирал е, че от преките изпълнители на услугите не са представени доказателства за закупено специално работно облекло със съответни опознавателни знаци на фирмата - изпълнител, каквото е необходимо на физическите лица при извършването на тези операции, както и доказателства за извършени разходи за заплати, командировки, транспорт, материали и др. Жалбоподателите не са представили доказателства за превоз на тези работници - пътни листи, доказателства за извършени разходи за гориво, доказателства за наличие на МПС за този вид транспорт, доказателства за превозване на машини за извършване на дейностите, доказателства за инструктаж на работниците за работа с машини и прочие. Във връзка с представените граждански договори за извозване на отпадъци, освен свидетелства за регистрация на МПС, не са представени пътни листи, както и доказателства за разходи за гориво, нито доказателства за конкретно извършена и приета работа със съответните количествени показатели и цени. Решението е неправилно. Изложените в касационната жалба на ревизираното лице оплаквания за необоснованост на съдебното решение, са основателни, тъй като само защото физическите лица, извършили съответните услуги по граждански договор, не са декларирали изплащане по тях, или не са представени доказателства за закупено специално облекло или пътни листи за превозването на работниците, не може да се приеме, че посочените доставчици, регистрирани по ЗДДС лица, не са доставили стоки и услуги, свързани с този предмет. В случая ревизираното лице е твърдяло, че е осъществявало доставки с посочения предмет, като е използвало подизпълнители затова, и е доказало чрез съответните два броя експертизи в съдебната фаза посочените факти с правно значение, за да претендира право на данъчен кредит по фактурите на подизпълнителите. Установено е, че самото ревизирано лице, за разлика от посочените подизпълнители, не разполага с технически и кадрови потенциал за осъществяване на услуги по почистване. Достатъчно доказателства по делото са събрани, че въпросните услуги по почистването на процесните обекти са извършени именно от подизпълнителите на ревизираното лице. Доколкото тези услуги се извършват с физически достъп на работници на посочените публично известни места, предвид подписаните фактури, договори, подробни приемопредавателни протоколи, представените и отчетени сключени граждански договори в счетоводството на подизпълнителя, извършени плащания, то няма категорични доказателства в подкрепа на извода на първоинстанционния съд за недоказана реалност на услугите. В подкрепа на горното е и извода на съдебно - техническата експертиза, че възложената доставка съобразно възложените човекочасове е била достатъчна за изпълнение от наетия персонал за извършване на съответните почистващи услуги. Съдът въз основа на доказателствата приема, че са налице основания за ползване на ДК по фактурите - налице е реалност на извършената услуга . Съдът счита, че следва към настоящия случай да се приложи и Решение на Съда по съединени дело С-80/11 и С-142/11, като взе предвид че е налице реалност на услугата, тъй като съгласно заключението на СТЕ е установено че персоналът с който са разполагали доставчиците, е бил достатъчен за изпълнение на тези видове почистващи услуги и са отчетени счетоводно приходи и разходи по посочени доставки на почистващи услуги т. е. данъчния орган не доказа по съответния начин, че данъчнозадълженото лице - жалбоподателят - е знаел или е следвало да знае, че участва в данъчна измама. Липсата на доказателства за закупени почистващи препарати не води до извода че не е извършена такава услуга. Жалбата е основателна. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение