Решение № 5400 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 285/2016 г.

Решение № 5400 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 285/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция "Земеделие" - С. - област, чрез процесуалния си представител юрк. Велковски, срещу решение № 831 от 15.09.2014 г. постановено по адм. дело № 670/2014 г. от Административен съд - С. област (АССО), с което са отменени негови Заповеди № РД-13-160/4.06.2014 г. и Заповеди № РД-13-159/4.06.2014 г. Касаторът е изложил съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като иска отмяната му и вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - П. К. К., чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в представено писмено становище, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендират се и разноски за адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията на закона за форма, при допуснато нарушение на предвидените в закона административно производствени правила, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Така постановено решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на пора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил правни изводи, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция без да е необходимо да се повтарят. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Съгласно правилото на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай нарушението е открито на 26.03.2014 г. видно от приложения Протокол от заседанието на дисциплинарния съвет, а наказанието е наложено със заповед № РД-13-159/4.06.2014 г., тоест срокът за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл. Срокът е преклузивен и пропускането му погасява правото на органа да ангажира дисциплинарната отговорност на държавния служител. По делото не са ангажирани доказателства, а не са и налице твърдения за наличие на хипотезата на чл. 94, ал. 3 от ЗДСл. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила е законосъобразен. Допуснатото от административния орган нарушение на императивното правило на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. След като са изтекли сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, то е погасено правото на органа да ангажира дисциплинарната отговорност на Кирова и съдебна проверка дали дисциплинарните нарушения са действително извършени е безпредметна. По тези съображения не следва да се обсъждат и доводите в касационната жалба, че държавният служител е извършил, описаните в заповедта за уволнение, дисциплинарни нарушения. Въпреки това съдът е разгледал законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 168 АПК и е постановил обоснован и правилен съдебен акт. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила като постановено при липса на касационни основания за отмяна. При този изход на спора и предвид направеното от ответника своевременно искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, ведно със списък на разноските, администрацията при касатора следва да бъде осъдена за заплати на ответницата сумата общо в размер на 300.00 лв. (триста лева), която представлява заплатен от нея хонорар за един адвокат. С оглед характера на спора и неговата тежест не са налице основания за намаляване на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, а възражението за неговата прекомерност се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение