Решение № 15673 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2011 г.

Решение № 15673 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Лиакут Ясем (LIAQUT WASEEM) срещу решение № 470 от 20.12.2010 г., постановено по адм. д. № 656/2010 г. по описа на Административен съд - Смолян. По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, като постановено при наличие на касационните основания по смисъла на 209, т. 3 АПК. Моли се решението да бъде отменено, както и оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Смолян, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Лиакут Ясем, гражданин на Пакистан срещу Заповед № ОЧ-384/22.10.2010 г. на директора на РДГП - Смолян, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Забрана за влизане в Република България за срок от 5 години ". В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезата на чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ, административният орган е длъжен да наложи предвидената по закона мярка за административна принуда. А при наличие на фактите, посочени в разпоредбата на ал. 2 от същия текст, органът може да наложи предвидената мярка. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителната мярка са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед., предвид обстоятелството, че лицето не е представило доказателства, че има осигурена издръжка през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му връщане, съответно достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя си в Република България, и за завръщане в държавата по постоянно пребиваване или за преминаване през Република България, както и визи и билети за следващи по маршрута страни. Приел е че доказателствената тежест е била за жалбоподателя. Развити са съображения, че са били налице предпоставките на чл. 42з, ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ за налагане на ПАМ "Забрана за влизане в Република България за срок от 5 години", като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. Решението е правилно. От съдържащото се към административната преписка предложение на налагане на ПАМ с рег. № 34557/22.10.2010 г. на началник ГПУ - Петрич безспорно е установено, че на 21.10.2010 г. в 18.45 ч. в зоната на отговорност на ГПУ - Петрич, в район, намиращ се на 10 м северно от 17 гр. репер, 1000 м южно от с. Кулата и 50 м. югоизточно от ГКПП - Кулата е задържан Лиакут Ясем - пресякъл линията на държавната граница. Лицето е представило гръцки документ за политическо убежище № 67205/27.08.2010 г., за който няма спесимен в група "Експертна дейност", без друг документ за самоличност, като персонализиращите го данни са заявени пред преводач от гръцки език. Съставлявайки официален свидетелстващ документ, посоченото предложение се ползва с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са се осъществили така, както се твърди от органа - издател. В хода на първоинстанционното производство истинността на документа не е оспорена и съществуването на описаните релевантни за спора факти не е опровергано. Съгласно приложимата към конкретния казус норма на чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ "Забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1 от Закона. А по силата на ал. 2 същата мярка може да се наложи, когато са налице основанията на чл. 11. Съгласно ал. 3 забраната за влизане в Република България е за срок от 5 години. С оглед нормативните предписания, административният орган е направил правилна преценка за наличие на фактическите предпоставки за упражняване на властническата си компетентност с налагане на мярката за административна принуда. Касаторът не е ангажирал доказателства, че има осигурена издръжка през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му връщане, съответно достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя си в Република България, и за завръщане в държавата по постоянно пребиваване или за преминаване през Република България, както и визи и билети за следващи по маршрута страни. Тежестта за доказване на този юридически факт (имащ правоизключващо значение досежно възможността за прилагане на ПАМ на соченото в акта основание) е на оспорващия, а доказването е главно и пълно. При условие, че констатациите на административния орган не са опровергани, решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки по чл. 42з, ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ и произнасянето на началника на РДГП - Смолян за законосъобразно. Разпоредбата на чл. 42з, ал. 1 от Закона е императивна и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на сочената хипотеза, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на предложението и постановяване на административния акт. Процесната заповед е връчена на жалбоподателя при участието на преводач, чийто подпис е положен на самия акт и представлява необходимо и достатъчно доказателство за уведомяването на адресата на език, който той познава. Самата заповед за назначаването му в това качество (л. 9) съдържа декларация по чл. 360 и чл. 290, ал. 2 НК, поради което верността на извършения превод не може да бъде опровергана. Следва да се има предвид още, че в административната фаза на производството чужденецът не е възразил срещу редовността на извършваните производствени действия, в т. ч. относно извършения превод, като всички документи в административната преписка са оформени със саморъчния му подпис и този на назначения преводач. Неоснователно е твърдението, че самоличността на касатора не е категорично установена. Административният орган се е позовал на заявените от самия чужденец персонализиращи данни и при условие, че не се представят документи, установяващи различна идентификация на лицето, правилен е извода на съда за законосъобразност на проведеното спрямо този субект административното производство. Противно на доводите в касационната жалба, Административният съд законосъобразно е счел, че при издаване на заповедта не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 67 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). В хода на първоинстанционното производство чужденецът не е доказал, че е предприел действия по предоставяне статут на бежанец в Република България, като установяването на подобен положителен факт е в тежест на страната, която го твърди - Арг.: чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Дори и съществуващ обаче, фактът би бил ирелевантен за спора относно законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ "Забрана за влизане в Република България за срок от 5 години", т. к наличието на производство по предоставяне на убежище е относимо към изпълнението на административния акт, но не и към наличието на фактическото основание за постановяването му - Арг.: чл. 67, ал. 1 ЗУБ. Като е отхвърлил жалбата на Лиакут Ясем, гражданин на Пакистан, срещу акта за налагане на ПАМ, Административен съд - Смолян е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на релевираните отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,