Решение № 8282 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14709/2009 г.

Решение № 8282 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14709/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Янка Петрова Станева, Ясен Станиславов Станев, Поликсения Христова Станева, Олга Данаилова Петкова и Райко Данаилов Станев, всички от гр. София, чрез адв. Михаил Николов от САК, против Решение № 43/25.06.2009 г., постановено по адм. дело № 5532/2007 г. по описа на Административен съд София град, с което е обявена за нищожна Заповед № РД-50-118/26.04.1996 г. на Кмета на Район "Банкя", Столична община. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него постановяване на решение, с което жалбата против цитирания административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Кмета на Район "Банкя", Столична община, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Ответницата Вяра Ботева Илиева, лично и чрез пълномощниците си адв. Емилия Андонова и адв. Донка Цолова е оспорила касационната жалба изцяло като неоснователна. Останалите ответници, редовно и своевременно призовани не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е обявил за нищожна Заповед № РД-50-118/26.04.1996 г. на Кмета на Район "Банкя", Столична община. За да постанови този резултат съдът е приел, че разпоредбата на чл. 6, ал. 7 ЗТСУ (отм.), приложима към датата на издаване на оспорения акт, определя кмета на общината като компетентен орган за изменение на подробни градоустройствени планове. Нормата на чл. 184, ал. 2 ЗТСУ (отм.) предоставя възможност функции на кмета на общината да бъдат предоставени по решение на Общинския съвет и със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството на съответния заместник-кмет, а функциите на главния архитект на София - на началника на управление " Архитектура и градоустройство" при Столична община. Кметовете на райони не са между длъжностните лица по чл. 184, ал. 2 ЗТСУ (отм.), на които могат да се предоставят правомощията на кмета на Общината по чл. 6, ал. 7 от ЗТСУ (отм.). По тези съображения съдът е приел, че оспорената заповед на кмета на Район "Банкя" при Столична община е издадена при липса на компетентност и е прогласил нищожността й. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Правилен е изводът на съда, че към датата на издаване на оспорения административен акт 26.04.1996 г., съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от ЗТСУ (отм.) във връзка с чл. 184, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) кметът на район Банкя не е бил компетентен да издаде заповедта, чиято отмяна се иска. По силата на чл. 6, ал. 7 от ЗТСУ (отм.), измененията на подробните градоустройствени планове и кварталнозастроителните и силуетни планове се одобряват от кмета на общината, който не може да предоставя тези свои функции на кметовете на райони от Столична община, тъй като не е налице такава законова възможност. По делото са представени доказателства, във връзка с предоставени правомощия на кметовете на райони при Столична община по териториално и селищно устройство - Протокол № 4/15.12.1995 г., Решение № 2 на Столичен общински съвет, Протокол № 5/20.12.1995 г., Решение № 9 на Столичен общински съвет, Приложение № 2, т. 3, уреждащо правомощията по ЗТСУ и ППЗТСУ на Кметовете на Райони при Столична община и писмо № 90-04-58/18.10.1995 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Столичен общински съвет е делегирал на кметовете на райони при Столична община правата по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.), да одобряват допълването, съответно поправката на одобрен кадастрален план, когато непълнотите и грешките нямат значение за съответните предвиждания по подробния градоустройствен план. С разпоредбата на § 187 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (Д. в. бр. 65/2003 г.) в шестмесечен срок от влизането на този закон в сила, е предоставена възможност на Общинските съвети да потвърдят заповедите на главния архитект на общината (района), издадени на основание чл. 6, т. 6 от отменения ЗТСУ, както и заповедите на кметовете на райони, издадени на основание чл. 6, т. 6 и т. 7 от същия закон, в периода от 11.09.1991 г. до 31.12.2001 г., с изключение на отменените като незаконосъобразни. По делото не са представени доказателства Столичен общински съвет да е упражнил предоставените му правомощия и да е потвърдил Заповед № РД-50-118/26.04.1996 г. на Кмета на Район "Банкя", Столична община. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед на този краен извод в полза на ответницата Вяра Ботева Илиева следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция за един адвокат в размер на 400.00 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, седмо отделение