Решение № 9501 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5514/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. Р. М. срещу решение 373/17.03.2025 г. по адм. дело 324/2024 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата на Х. Р. М., [ЕГН], от град Самоков, [жк], [адрес], срещу Ревизионен акт Р-22002219001138-091-001 от 08.02.2023г., потвърден с Решение 587/09.05.2023г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /Дирекция ОДОП / - гр. София при ЦУ на НАП, издаден в качеството му на управител на "ЛЕПСИ БЛЕК СИЙ РЕЗОРТ ПРОПЪРТИС ЕООД за задължения на дружеството по Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) за данъчен период от 01.02.2016г. до 29.02.2016г. в размер общо на 1 157 482,81 лева, от които 680 000 лева главница и 477 482,81 лева лихви. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано заключение по делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-22002219001138-091-001 от 08.02.2023г., потвърден с Решение 587/09.05.2023г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /Дирекция ОДОП / - гр. София при ЦУ на НАП. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на административния орган. Правилно съдът е приел, че от доказателството по делото се установява конкретното имуществено състояние на ревизионното дружество. Установена е също недобросъвестността на управителя Х. М., който чрез действията си умишлено е предизвикал невъзможност дружеството да покрие данъчните си задължения. Данъчните органи законосъобразно са приели, че след като жалбоподателят, в качеството си на управител на Лепси Блек Сий Резорт Пропъртис ЕООД, е извършил плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент, то е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Според чл. 19, ал. 2, т.1 ДОПК, управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. В настоящият случай съдът правилно приема, че е налице скрито разпределение на печалба. Съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР ЗКПО "скрито разпределение на печалбата" са сумите, несвързани с осъществяваната от лицето дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквото и да е форма в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. "а" и "б". В случая плащанията към Виго Бийч ЕООД не са свързани с осъществяваната дейност от Лепси Блек Сий Резорт Пропъртис ЕООД. При ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството. Безспорно се установи по делото, че Х. Р. М. е знаел за задължението на Лепси Блек Сий Резорт Пропъртис ЕООД, тъй като на 12.03.2016 г. същият е подал в НАП Справка декларация по ЗДДС за м.02.2016г. за Лепси Блек Сий Резорт Пропъртис ЕООД, подписана с електронния му подпис, поради което е налице недобросъвестност. Правилни са съображенията на данъчните органи, че след като сумата не може да бъде събрана от основния длъжник, Лепси Блек Сий Резорт Пропъртис ЕООД, то се осъществява хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК и се ангажира отговорността на управителя в настоящото производство. Доводите на съда в тази насока са правилни и следва да бъдат изцяло споделени. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 42 012,23 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,