Решение № 5660 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14532/2010 г.

Решение № 5660 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14532/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. Видин против решение № 101 от 1.10.2010 г. на Административен съд - Видин, постановено по адм. д. № 175 по описа за 2010 г., с което е отменена заповед № РД/09/210 от 14.06.2010 г., издадена от областния управител на област Видин, в частта й относно размера на признатото по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) еднократно парично обезщетение на Павел Крумов Памуков от гр. Видин, в качеството му на наследник на репресираното лице Крум Николов Памуков. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд, като постановено при неправилно тълкуване на материалния закон. Ответната страна - Павел Крумов Памуков не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред пъроинстанционния съд е била заповед № РД/09/210 от 14.06.2010 г. на областния управител на област Видин. С нея, на основание чл. 5, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 6 от ЗПГРРЛ, вр. с чл. 6 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, административният орган е признал на Павел Памуков, като наследник на Крум Николов Памуков, обезщетение за претърпяна от наследодателя му репресия в размер на 314 лв. Прилагайки разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, съдът е стигнал до извода, че областният управител неправилно е определил размера на полагащото се на жалбоподателя обезщетение, поради което отменил оспорваната заповед и изменил размера му на 529 лв. Решението е правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния закон, в съответствие с доказателството по делото и правилно установената по делото фактическа обстановка. Правилно административният съд е преценил, че предмет на оспорване пред него е размерът на обезщетението, определено със заповед № РД/09/210 от 14.06.2010 г. на областния управител на област Видин. Тази заповед е постановена по искане с вх. № 94КК/55 от 17.06.2009 г., депозирано от ответника Павел Крумов Памуков за понесена от наследодателя му репресия, а именно лишаване от свобода по политически причини за времето от 20.02.1945 г. до 6.09.1948 г. или общо 42 месеца и 16 дни. От данните по административната преписка е било безспорно установено, че наследодателят на молителя е претърпял незаконна репресия по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 10 от ЗПГРРЛ - лишаване от свобода по политически причини. Павел Памуков е негов законен наследник - низходящ от първа степен, и съответно правоимащо лице, съгласно чл. 3, ал. 1 ЗПГРРЛ. Размерът и редът за изплащане на обезщетение на лицата, претърпели незаконна репресия, респ. техните наследници, са уредени в Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГГРЛ. В чл. 6, на който се позовава жалбоподателят е предвидено, че правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат. А легалното определение на "досегашен ред" е дадено в § 1, т. 1 от ДР на Наредбата, а именно това е редът, определен с Постановление № 38 на Министерския съвет от 1990 г. за реда за определяне еднократно обезщетение на репресираните лица след 1 януари 1946 г. по политически причини (обн., ДВ, бр. 38 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 43 и 48 от 1990 г.); Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, приета с Постановление № 249 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 15 и 95 от 1993 г.; отм., бр. 59 от 1996 г.); Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, приета с Постановление № 140 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 57 от 2004 г.; изм., бр. 15 от 2005 г.). В случая обаче, цитираната разпоредба не може да намери приложение, тъй като, както правилно е посочил и административният съд, административната заповед е издадена за обезщетение по реда на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, обн. ДВ, бр. 81 от 28.04.2006 г., която не е сред визираните в § 1, т. 1 на същата наредба нормативни актове. Съгласно чл. 7 от Наредбата, когато репарацията за имуществени вреди се изплаща на техните наследници, посочени в чл. 1, ал. 3 от същия закон, общият размер се определя в зависимост от времетраенето на репресията - по 48 лв. за пълен календарен месец, но не повече от 1513 лв. Ето защо, като е определил следващото се обезщетение на наследника на Крум Николов Памуков по реда и в размера, посочени в чл. 7, ал. 1, във вр. с § 1, т. 3 от Наредбата, административният съд е постановил законосъобразно съдебно решение, при правилно тълкуване на приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,