Решение № 13667 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6657/2012 г.

Решение № 13667 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6657/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Красно село, гр. София, против решение № 1359/13.03.2012 г., постановено по адм. дело № 6134/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 206/15.04.2011 г. на директора на дирекция "СП" - Красно село, гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Екатерина-Виктория Виолетова Миронова от гр. София, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменена по жалба на Екатерина-Виктория Виолетова Миронова заповед № 206/15.04.2011 г. на директора на дирекция "СП" - Красно село, потвърдена с решение № РД 01-262/06.06.2011 г. на директора на Регионална дирекция "СП" - София град, и преписката е върната на дирекция "СП" - Красно село за ново произнасяне по молба-декларация вх. № СП-502-206/31.03.2011 г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебното решението. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалваната заповед незаконосъобразно с отказано отпускане на исканата месечна социална помощ по съображения, че лицето не е намерено на постоянния адрес при извършените посещения от социалния работник и че не могат да се установят факти и обстоятелства за изготвяне на социалния доклад. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на предвидената процедура, включително по чл. 27, ал. 1 - 5 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, но е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не е направена преценка на обстоятелствата, които съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ следва да бъдат взети предвид при отпускане на социалната помощ - доходите на лицето или семейството, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова и учебна заетост, възраст, други констатирани обстоятелства. Посочил е, в този текст не е предвидено като подлежащо на преценка обстоятелството невъзможността да бъде изготвена социална анкета поради ненамиране на лицето на постоянния му адрес. Освен това подлежащите на преценка обстоятелства по чл. 12, ал. 2 ЗСП могат да се установят не само чрез социална анкета, доколкото посочените обстоятелства могат да се установят и с писмени доказателства - официални документи, вписвания в публични регистри, до които администрацията има достъп. В тази връзка съдът е изложил съображения, че за подлежащите на преценка обстоятелства по чл. 12, ал. 2 ЗСП са събрани относими писмени доказателства, които не са обсъдени по същество от административния орган, за да се прецени дали лицето има право на социална помощ по чл. 9 ППЗСП. Неправилно помощта е отказана на формално основание - поради ненамиране на лицето на постоянния адрес, което не е предвидено като материалноправно основание да бъде отказана исканата социална помощ. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства и декларацията на лицето, търсещо социална помощ, в резултат на което е приел, че лицето попада в хипотезата на чл. 9, т. 6 ППЗСП като лице с намалена трудоспособност, поради което има диференциран минимален доход в размер на 100 % от гарантирания минимален доход, който съгласно Постановление на Министерския съвет № 5/15.01.2009 г., е в размер на 65 лв.; по отношение на молителката няма лица, които са задължени по закон да я издържат, поради което не е налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 2 ППЗСП; членовете на семейството й не притежават движимо и недвижимо имущество, което може да бъде източник на доходи; жалбоподателката не получава доходи от пенсии, стипендии, помощ и такива по трудово или гражданско правоотношение; не е налице нито едно от основанията по чл. 11 ППЗСП, изключващи правото на социална помощ. По подробни съображения в този смисъл съдът е направил извода, че Екатерина-Виктория Виолетова Миронова има право на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП и с обжалваната заповед това право й е отказано незаконосъобразно. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Екатерина-Виктория Виолетова Миронова е подала до директора на дирекция "СП" - Красно село, гр. София молба-декларация с вх. № СП-502-206/31.03.2011 г. с искане за отпускане на месечна социална помощ, в която е посочила постоянен адрес в гр. София, община София, бул. "България" № 50, вх. А, ет. 1, ап. 1. Посоченият адрес съответства на действително регистрирания постоянен адрес на лицето. На 04.04.2011 г. и на 07.04.2011 г. от съответния социален работник са извършени посещения на постоянния адрес на лицето, като и при двете посещения на адреса не е намерен никой и са поставени уведомления по образец съгласно приложение № 1а към ППЗСП, в които е указано на лицето да се яви в дирекция "СП" - Красно село в 3-дневен срок; в указания срок и по двете уведомления лицето не се е явило. За целите на производството е изготвен социален доклад от 15.04.2011 г., в който са отразени съответните констатации на социалния работник и е направено предложение за отказ за отпускане на исканата месечна помощ по чл. 9 ППЗСП по съображения, че не е осъществена социална анкета и не е възможно да се прецени дали лицето отговаря на условията за лично подпомагане; молителката не живее на постоянния си адрес и контакт не е осъществен; не е възможно да се установят източниците й на самоиздръжка. Със заповед № И-206/15.04.2011 г., издадена от директора на дирекция "СП" - Красно село е отказано отпускането на месечна помощ по чл. 9 ППЗСП, по съображения, че е невъзможно констатиране на факти и обстоятелства и изготвяне на социална анкета, съгласно чл. 27 ППЗСП; лицето не живее на постоянния адрес - не отговаря на условията на чл. 8 ППЗСП. От правна страна, на основание чл. 12, ал. 4 ЗСП условията и редът за предоставяне на социални помощи се уреждат с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 8 ППЗСП социалните помощи се отпускат по постоянния адрес на лицата, на който се извършва и социалната анкета. В чл. 9, ал. 1 ППЗСП е предвидено, че право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход, а според ал. 2, основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. В чл. 10 ППЗСП са предвидени допълнителни условия, на които трябва да отговарят лицата или семействата, за да им бъде отпусната месечна помощ, а в чл. 11 са изброени лицата, които нямат право да получават месечна помощ по чл. 9. Редът за отпускане на социалните помощи е регламентиран в разпоредбите на чл. чл. 26 - 28 ППЗСП. В чл. 27, ал. 1 ППЗСП е предвидено изискването за провеждане на социална анкета и изготвяне на социален доклад съгласно приложение № 2, в ал. 2 е посочено, че социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес, а в следващите алинеи подробно са уредени процесуалните действията, които следва да извърши социалният работник в случай, че поради отсъствие на лицето социална анкета не може да бъде извършена, като според ал. 5, ако в срока по ал. 4 /3 дни, считано от датата на второто уведомление/ лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗСП социалните помощи се отпускат след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Легално определение за понятието "социална анкета" е дадено в разпоредбата на § 1, т. 11 ДР ЗСП, според което "социална анкета" е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. От това определение се налага изводът, че социалната анкета е дейност, чиято цел е да установи наличието или липсата на основание за предоставяне на исканата социална помощ, като проверката в дома на лицето е само един от способите за събиране на информацията, която е релевантна за преценката по направеното искане за отпускане на социална помощ. За целите на провеждането на социалната анкета, социалният работник, наред с посещението в дома на лицето, следва да събере информация за фактите и обстоятелствата, които според правните норми, приложими за съответния вид социална помощ, имат значение за отпускането й /в случая това са цитираните по-горе разпоредби на чл. чл. 9, 10, 11 ППЗСП/, както и да проучи необходимата в тази връзка документация. В чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗСП е предвидено, че Агенцията за социално подпомагане осъществява дейност по предоставяне на социални помощи и социални услуги, като в ал. 2 на същия чл. е посочено, че за изпълнение на функциите по ал. 1, т. 2 дирекциите "Социално подпомагане" имат право на безплатен достъп до Национална база данни "Население", който се осигурява чрез споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за социално подпомагане, и задължително изискват по служебен път необходимата им информация от автоматизираните информационни системи на ЕСГРАОН, териториалните структури на Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията, Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт и от други държавни и общински органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването й. Именно при провеждане на социалната анкета и изготвянето на социалния доклад за целите на произнасянето по искането за отпускане на социална помощ, съответният социален работник от АСП следва да упражни правомощията си по чл. 6, ал. 2 ЗСП, като събере необходимата информация от съответните служби, органи, организации и лица, за да прецени дали са изпълнени нормативните изисквания за предоставяне на поисканата социална помощ. От съдържанието на приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 ППЗСП, представляващо образец за социален доклад, е видно, че за установяване на релевантните факти и обстоятелства е необходимо събиране на информация именно по начина, посочен в чл. 6, ал. 2 ЗСП. В обобщение на изложеното следва да се посочи, че посещението на дома на лицето е само един от способите за събиране на информация при преценката за наличието или липсата на основания за отпускане на социална помощ, а ненамирането на лицето на посочения в молбата-декларация постоянен адрес не представлява самостоятелно основание за отказ за отпускане на помощта. Следва в тази връзка да се отбележи, че в определението за "социална анкета", дадено в § 1, т. 11 ДР ЗСП не е предвидено, че проверката следва да бъде направена на постоянния адрес на лицето, а е посочено, че проверка се прави в дома на лицето и/или семейството. Не съществува нормативно изискване лицето да живее на постоянния си адрес, тъй като в чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, който съдържа определение за "постоянен адрес" е посочено, че това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Поради това че в ЗСП и в ППЗСП не съществува легално определение за "дом на лицето", то следва да се приеме, че в текста на § 1, т. 11 ДР ЗСП се има предвид мястото /жилището/, в което лицето живее към съответния момент. Изискването за провеждане на социалната анкета по постоянния адрес на лицето е предвидено в разпоредби от подзаконов нормативен акт - чл. 8 и чл. 27, ал. 1 ППЗСП. Като подзаконов нормативен акт Правилникът за прилагане на ЗСП, съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, следва да съответства на нормативните актове от по-висок ранг, т. е. разпоредбите от ППЗСП следва да съответстват на разпоредбите на ЗСП. Поради това при тълкуване на изискването за мястото на провеждане на социалната анкета следва да държи сметка за законовата разпоредба на § 1, т. 11 ДР ЗСП. Следва в тази връзка да се имат предвид мотивите на решение № 845/28.01.2005 г. по адм. дело № 7040/2004 г. на петчленен състав на ВАС, постановено във връзка с оспорване на разпоредбата на чл. 8 ППЗСП /тогава ал. 1 от този член/, в които е посочено, че разпоредбата регламентира реда за отпускане на социални помощи, а именно по постоянен адрес на правоимащите лица, като разпределя компетентността на дирекциите "Социално подпомагане" по отношение на лицата с постоянен адрес на тяхна територия, както и задължението на социалните работници от дирекцията да извършат социалната анкета по отношение на правоимащи лица с постоянен адрес на територията на дирекцията. Изискването за извършване на социалната анкета по постоянен адрес на лицата създава за тях единствено задължението да адресират молбата си до съответната дирекция "СП" по постоянния им адрес. В приложимите разпоредби на чл. чл. 9, 10, 11 ППЗСП не е предвидено като изискване за отпускане на социална помощ лицето да живее на регистрирания постоянен адрес, затова в случая отказът за отпускане на помощта, обоснован с отсъствието на лицето от постоянния адрес, е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. В обжалваната пред първоинстанционния съд заповед като основание за отказа са посочени разпоредбите на чл. 27 ППЗСП и чл. 8 ППЗСП, които обаче не съдържат материалноправно основание, а предвиждат провеждане на социална анкета по постоянния адрес на лицето. Нито в мотивите към заповедта, нито в потвърдителното решение на директора на РДСП е посочено неизпълнение на някое от материалноправните предпоставки за отпускане на исканата месечна помощ. Наред с това, от съдържанието на изготвения социален доклад от 15.04.2011 г. е видно, че социалният работник практически е установил релевантни факти и обстоятелства за отпускане на помощта /включително относно доходите на лицето, имущественото му състояние, здравословното състояние, семейното положение, възможностите за издръжка от други задължени лица и т. н./, като надлежно е попълнил съответните графи от социалния доклад. В представената по делото преписка се съдържат както декларацията на лицето, подадена заедно с молбата-декларация, така и събраните писмени доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Предвид тези доказателства първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган е следвало да извърши преценка относно обстоятелствата, които имат значение за отпускането на социалната помощ, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСП. След като е обсъдил тези доказателства и доказателствената им сила, съдът е достигнал до обоснования извод, че по отношение на Екатерина-Виктория Миронова са изпълнени необходимите условия за отпускане на исканата социална помощ. По изложените по-горе съображения, обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е постановен при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, както правилно е приел първоинстанционният съд. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Следва да се има предвид, че в смисъла на настоящото решение е установената практика на ВАС по подобни казуси, изразена например в решение № 12017/01.10.2012 г. по адм. дело № 9424/2012 г. и в цитираните в него решения, всички на ВАС, шесто отделение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,