Решение № 1277 от 29.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11088/2008 г.

Решение № 1277 от 29.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11088/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 209 и сл. от АПК вр. чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Топлофикация София" АД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23 Б, представлявано от изпълнителния директор Петко Любенов Милевски, чрез адв. Т. Табаков, против Решение № 614 от 17.06.2008 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 3813 по описа за 2007 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт/РА/ № 2900 492/12.03.2007 г. на орган по приходите при ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" София при ЦУ на НАП, потвърден с Решение № 753/21.05.2007 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са определени преки данъци за 2003, 2004 и 2005 г. , поради увеличаване на финансовия резултат на осн. чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО /отм./ В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Гецова, оспорва жалбата. Взема становище за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по просрочена жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по съществото й съдът, съобрази следното: При служебната проверка по чл. 218 ал. 2 АПК за допустимостта на първоинстанционното решение, съдът намира, че то е недопустимо като постановено по просрочена жалба. Обжалваният пред административния съд РА е съобщен на ревизираното дружество на 13.03.2007 г. В срока по чл. 152 ал. 1 ДОПК е подадена жалба по административен ред против него на 22.03.2007 г. От този момент започва да тече 45-дневният срок по 155 ал. 1 ДОПК за произнасяне на горестоящия административен орган, който срок е изтекъл на 30.04.2007 г. /присъствен ден/, при което е настъпил презумираният в чл. 156 ал. 4 ДОПК резултат - мълчаливо потвърждаване на акта. От 1.05.2007 г. започва да тече 30 - дневният срок за подаване на жалба до съда, който е изтекъл на 30.05.2007 г. Жалбата, по която е образувано делото в първата инстанция, е подадена след изтичането на този срок- на 18.06.2007 г., поради което е просрочена. В смисъла на горното е и ТР № 7/2008 г. на ОСС на ВАС. Като се е произнесъл по същество по просрочена жалба, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили и производството по делото следва да се прекрати. Позоваването на разпоредбата на чл. 27 ДОПК е неоснователно, доколкото предмет на контрол пред съда е ревизионният акт, щом не е валидно изменен с решение на директора на ДОУИ. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи само да размера на 50 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност на преценката относно срока на първоинстанционната жалба. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение