Решение № 12478 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14897/2014 г.

Решение № 12478 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14897/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Районна потребителска кооперация "Септември" - гр. Нови пазар (РПК "Септември") чрез председателя й Атанас Атанасов против решение № 55 от 23.10.2014 г. по адм. дело № 105/2014 г. по описа на Административен съд Шумен, в частта му в която е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу Акт за установяване на задължения по декларация № АУ00000205 от 24.02.2014 г. на младши данъчен инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в община Нови пазар, потвърден с решение изх. № 39-01-1/4/ от 8.05.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Нови пазар. За прецизност следва да се отбележи, че касационният жалбоподател заявява в касационната си жалба, че оспорва първоинстанционното решение изцяло, т. е. и в отменителната му част, която е благоприятна за него. От мотивната част на касационната жалба, обаче, може да се изведе извод, че се оспорва именно решението в отхвърлителната му част, която е с неблагоприятен резултат за РПК "Септември". Касационният жалбоподател заявява, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което иска отмяната му с постановяване на ново решение по съществото на спора, с което същото да се обяви за нищожно. Претендират се разноски. Ответникът - началник-отдел "Местни данъци и такси" при община Нови пазар, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил отговор по касационната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска оставяне в сила като правилно на решението в оспорената част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С първоинстанционното решение, в оспорената част, Административен съд Шумен е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Акт за установяване на задължения по декларация № АУ00000205 от 24.02.2014 г. на младши данъчен инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в община Нови пазар, потвърден с решение изх. № 39-01-1/4/ от 8.05.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Нови пазар, с който на РПК "Септември" са определени задължения за ТБО за периода 2011-2013 г. за собствени на кооперацията недвижими имоти в размер на 3523,31 лв. - главница и 528,75 лв. - лихви. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че страните не спорят относно факта, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането на отпадъците в депа реално са предоставяни от общината по отношение на процесните имоти. Счел е, че спорът се свежда до начина на изчисляване на данъчната оценка на имотите, съответно до изчисляване размера на задълженията и лихвите върху тях. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, като е посочил, че данъчната оценка на процесните имоти за всяка от годините е 117 443,70 лв., на базата на който размер е изчислено и задължението за ТБО за всеки от компонентите съгласно одобрените с Решение № 180-10 от 27.12.2004 г. на Общински съвет гр. Нови пазар, а именно - 10 промила, общо и за трите услуги, или е изчислено общо задължение в размер за целия процесен период 3523,32 лв., който размер съвпада напълно с посочения в оспорения АУЗД. По отношение размера на лихвите, административният съд също е възприел размера съгласно ССчЕ - 528,75 лв., като е отменил акта в частта над посочения размер. Първоинстанционното решение, в оспорената част, е правилно. С нормата на чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Република България е предвидено правомощие на общинските съвети да определят размера на местните такси по ред, установен със закон. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ е регламентирано правото на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ законодателят е предвидил, че общинският съвет с наредбата определя и администрира местните такси и цените на услугите - т. е. въпросът е предоставен изцяло в оперативната самостоятелност на органа. Така формулираната компетентност е пряко проявление на местното самоуправление, на неговата автономност. Условията за определяне на действително генерираните битови отпадъци или за освобождаване на лица от заплащане на таксата е пряка проява на провежданата от него политика. Законодателят не е създал и ред, по който общинският съвет следва да взема решението си. Дали това ще стане с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ или със самостоятелно решение, е въпрос на преценка от органа на местно самоуправление. Относно всички местни такси е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която местните такси се определят въз основа на необходимите материално - технически и административни разходи по предоставяне на услугата. По силата на чл. 8, ал. 1 от този закон общинският съвет определя размера на таксите при спазване на принципите за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество, постигане на по-голяма ефективност при определяне и заплащане на местните такси. В контекста на изложеното в Закона за местните данъци и такси не е регламентирана забрана за определянето й по различен начин за различните правни субекти и оплакването на касационния жалбоподател в този смисъл е неоснователно. При правилно прилагане разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс Административен съд Шумен е приел за недопустим косвения съдебен контрол върху конкретни разпоредби на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Нови пазар. Предмет на оспорване пред съда по същество е Акт за установяване на задължения по декларация № АУ00000205 от 24.02.2014 г. на младши данъчен инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в община Нови пазар, потвърден с решение изх. № 39-01-1/4/ от 8.05.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Нови пазар, и не е допустимо в рамките на същото производство да се разглежда друг въпрос - за законосъобразността на друг, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол акт, при това обжалваем по различен ред - а именно по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че процесният АУЗД е издаден без правно основание с оглед твърдението на същия, че разпоредбата на чл. 15а, б. "г" от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Нови пазар е отменена с решение № 553 по Протокол № 44 от 28.11.2014 г. на Общински съвет Нови пазар. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от АПК, отмяната на конкретната разпоредба ще е в сила от деня на публикуването й по съответния подходящ начин, за което по делото, не са представени надлежни доказателства. Независимо от изложеното, отмяната на цитираната разпоредба има действие занапред, т. е. след 28.11.2014 г., а с процесния АУЗД са определени задължения за ТБО за периода 2011-2013 г., към който момент цитираната разпоредба е била действащо право, следователно отмяната на разпоредбата е неотносим факт към спорното правоотношение. По изложените съображения, Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че решението на Административен съд Шумен, в оспорената част, е валидно, допустимо и правилно - съответства на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на съдебни разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Основателна е, обаче, претенцията за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в полза на ответника по касационната жалба, като Районната потребителска кооперация "Септември" - гр. Нови пазар следва да се осъди да заплати в полза на община Нови пазар такова в минималния размер от 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,