Решение № 808 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2978/2012 г.

Решение № 808 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2978/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Иван Илиев Ланджев, от гр. София, против решение № 321 от 18.01.2012 г., постановено по адм. д. № 7099/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Иван Илиев Ланджев против заповед № 43/1.08.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", с която служебното правоотношение на касатора е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът е приел, че независимо от факта на увеличение на щатните бройки за дирекцията, в която е работел жалбоподателя и създаването на две нови длъжности, едната от които е вакантна, то длъжността, заемана от Ланджев е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че до прекратяване на служебното му правоотношение Иван Илиев Ланджев е заемал единствената бройка за длъжността "старши юрисконсулт" в дирекция "Административно-правно и финансово-стопанско обслужване" на агенцията. С приемането на новия Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", щатните бройки за агенцията са увеличени от 35 на 40 бр., а за дирекцията, в която е работел жалбоподателя от 8 на 9 бр., като с изрична заповед органът по назначаването е закрил длъжността "старши юрисконсулт" и е открил две нови длъжности "старши експерт" и "главен експерт". Това е отразено в длъжностното разписание в сила от 1.08.2011 г., като в дирекцията не съществува длъжност юрисконсулт или друга експертна длъжност, за която се изисква юридическо образование, на която да бъдат възложени функциите по правното обслужване на агенцията. Съгласно чл. 10, ал. 2 от устройствения правилник на агенцията общата администрация е организирана в дирекция "Административно-правно и финансово-стопанско обслужване". Нормите на чл. 15, т. 1 - 4, 6 - 10, 13, 15 и 16 от устройствения правилник императивно определят функциите на дирекцията, включващи следните дейности: правно-нормативното обслужване на агенцията; разработването на проекти на нормативни актове и стратегически документи, свързани с дейността на агенцията, и даване на становища; осигуряване на процесуалното представителство на агенцията пред органите на съдебната власт; извършване на необходимите правни действия по събиране на вземанията на агенцията; осъществяването на взаимодействието на агенцията с административните звена на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на други ведомства; съгласуването за законосъобразност проектите на индивидуални административни актове и наказателни постановления, издавани от изпълнителния директор, и при необходимост даване на становища; изготвяне и даване на становища по договорите, по които агенцията е страна; следене за законосъобразността на актовете, свързани с възникване, изменяне и прекратяване на трудовите и служебните правоотношения; изготвянето на правни становища по сигнали и предложения по реда на АПК и заявления по Закона за достъп до обществена информация; даване на становища по правни въпроси и осигуряване на правна помощ за работата на административните звена и помощните органи на агенцията и пр. Несъмнено посочените функции могат да бъдат изпълнявани от държавни служители с юридическо образование. Следователно с премахването на единствената щатна бройка, предвидена за длъжността "юрисконсулт" агенцията е в невъзможност да изпълнява административно-правното обслужване, възложено на дирекция "Административно-правно и финансово-стопанско обслужване" с подробно очертаните функции в устройствения правилник. Действително в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването е да определи наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 от Закона за администрацията). В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности. Тези промени обаче следва да бъдат съобразени с устройствения правилник на съответната администрация. Съгласно правилото на чл. 11 от Закона за администрацията наименованията и броят на главните дирекции и дирекции в общата и специализираната администрация, техните функции и числеността на персонала в тях се определят с устройствения правилник на съответната администрация. Следователно длъжностното разписание и определените в него длъжности следва да са в съответствие с Устройствения правилник, за да осъществяват възложените с последния функции на администрацията. В случая с премахването на единствената юрисконсулска длъжност администрацията е поставена в невъзможност да осъществява функциите на дирекцията, възложени с устройствения правилник, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в противоречие с материалния закон и с целта на закона. В подкрепа на този извод е и представения в настоящото производство договор за абонаментно обслужване, сключен между агенцията и адвокат с предмет извършване правно обслужване на агенцията, включваща текущи правни консултации, подготвяне на текущи договори и друга правна документация, процесуално представителство за конкретно дело, като е уговорен месечен абонамент в размер на 600 лв. Следователно длъжността заемана от касатора макар и да не фигурира в длъжностното разписание не е престанала да съществува като система от функции и задължения. За да е налице съкращение на длъжността, следва да се преустанови изпълнението на съответната административна дейност, което поражда необходимост от прекратяване на правоотношението на лицето, заемащо тази длъжност, което в случая не е налице. Ето защо като е направил извод за противното първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като се постанови ново решение, с което оспорената заповед следва да се отмени. Предвид изхода на делото следва да се осъди Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" да заплати на Иван Илиев Ланджев направените по делото разноски в размер на 150 лв. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 150 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,