Решение № 13443 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 17/2015 г.

Решение № 13443 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 17/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавната агенция за бежанците, подадена чрез юрисконсулт Славова, против решение № 6767 от 10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 7236/2014 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че е налице зависимост между производството на Хамра Мохамед Умар - гражданин на Афганистан, и това на съпругата му. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Хамра Мохамед Умар - гражданин на Афганистан, чрез адв. В. Йорданова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Твърди, че неправилно съдът е отменил решението на ДАБ и е приел, че молбите на ответника и съпругата му следва да се разглеждат в едно производство. Преследването трябва да е по отношение на дадено лице, а не по отношение на друг чл. на семейството. Също така в бежанската си история чужденецът не съобщава за заплахи или преследване лично срещу него. Причините ответникът да напусне Афганистан са икономически - тежкият живот и желание за добро образование на децата му. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отменено по жалба на Хамра Мохамед Умар - гражданин на Афганистан, решение № 4116/13.06.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания за тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочено е, че при произнасянето си административният орган е следвало да отчете връзката на зависимост между производството на Хамра Мохамед Умар и производството на съпругата и децата му, както и че възприетият от органа подход да разглежда поотделно молбите на отделните членове на семейството е неправилен, още повече че в настоящия случай част от членовете на семейството попадат в уязвима група лица по смисъла на чл. 30а от ЗУБ - децата на Умар са малолетни. Административният съд е извел извод, че производствата на членовете на семейството по ЗУБ е следвало да бъдат съединявани за общото им разглеждане в едно производство, което е възможно на основание чл. 32 от АПК, или на основание чл. 54 от АПК е следвало производството по молбата на Хамра Мохамед Умар да бъде спряно, защото той черпи фактическо основание за исканата закрила по реда на ЗУБ от историята на своята съпруга. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съгласно чл. 23, т. 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент държавите членки гарантират запазване на целостта на семейството, а съгласно т. 2 членовете на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, могат да подадат молба за предимствата, произтичащи от личния правен статут на члена на семейството. Както правилно е посочено в обжалваното решение, разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 22 и 34 от ЗУБ гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. По-конкретно разпоредбата на чл. 22 от ЗУБ предвижда, че членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, които са на територията на Република България, имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12, ограничаващи възможността за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут. Разпоредбата на чл. 34 от ЗУБ урежда правото на чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, като председателят на Държавната агенция за бежанците дава разрешение за събиране на семейството. Следователно административният орган с компетентност по молбите за закрила има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки на това право. Доколкото според данните по делото Хамра Мохамед Умар - гражданин на Афганистан, има качеството на чл. на семейството на Шейма Мохамад Исхак (негова съпруга) по смисъла на това понятие, вложен в § 1, т. 3, б. "а" ДР ЗУБ, то същият би имал възможност да ползва правата на това лице при евентуално уважаване на искането й за закрила. Целта на посочената разпоредба е да бъде запазена целостта на семейството на чужденеца, търсещ закрила или вече получил такава, като по този начин се препятства разделянето на членовете на едно семейство и накърняването на правото им на семеен живот, гарантирано от чл. 8, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, като счита, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 54 от АПК, а именно: спиране на производството, образувано по молбата на чл. на семейството, който черпи фактическо основание за исканата закрила по реда на ЗУБ от историята на друг чл. на това семейство, считан за основен заявител, докато производството на последния не приключи с влязло в сила решение. Конкретно в случая производството по молбата за предоставяне на закрила на Хамра Мохамед Умар - гражданин на Афганистан, следва да бъде спряно до окончателното произнасяне по молбата за предоставяне на закрила на неговата съпруга Шейма Мохамад Исхак и двете им малолетни деца. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,