Решение № 8679 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14901/2008 г.
ВАСII отделение30.06.2009 г.докладчик Захаринка Тодорова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 563/16.10.2008 год., постановено от Административен съд София - област по адм. дело № 341/2008 год., с което е отхвърлено оспорването на Кмета на община - Самоков, срещу заповед № РД-18-12/19.02.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, за одобряване на КК и КР на с. Говедарци, общ. Самоков, в частта й, засягаща имоти с кадастрален идентификатор № 15285.15.331 и № 15285.15.59. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8679 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14901/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на община - Самоков, против решение № 563/16.10.2008 год., постановено от Административен съд София-област по адм. дело № 341/2008 год., с което е отхвърлено, като неоснователно, оспорването на Общината срещу заповед № РД-18-12/19.02.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, издадена на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, за одобряване на КК и КР на с. Говедарци, общ. Самоков, в частта й, засягаща имоти с кадастрален идентификатор № 15285.15.331 и № 15285.15.59. Решението се счита неправилно, незаконосъобразно и необосновано, настоява се за отмяната му. Сочи се, че двата общински имота, засегнати от процесната заповед, представляват полски пътища, обособени с кадастрални идентификатори, точно и ясно определени граници и съседи, те не са "временен елемент" на съответните карти. Не е без значение и предназначението им - да свързват стотици имоти от местността "Алиница", с уличната мрежа на с. Говедарци, а в случая те прекъсват при имот № 15285.15.048, като е ирелевантно, че на места са изместени и че на практика достъпът не е прекъснат. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Савов, по изложените в нея съображения. Акцентува се, че в процеса не са доказани законните основания за издадената заповед. Ответникът Емил Георгиев Ранов - с. Говедарци, не се явява и не се представлява, депозирал е писмено становище в отговор на жалбата, със съображения за нейната неоснователност. Изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра, не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено при точно установени правноирелевантни факти и правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, твърдяните касационни основания не са налице. Правилно съдът е приел, че процесната кадастрална карта е приета без допуснати нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, което я прави законосъобразен административен акт. От доказателствата и заключението на СТЕ по делото е установено, че спорният имот, с идентификатор 15285.15.48, собственост на ответната в касацията страна Емил Ранов, е възстановен в съществуващи (възстановими) стари реални граници с решение на ПК - Самоков от 2001 г., поради което и с основание е бил отразен в картата на възстановената собственост (КВС). Последната е влязла в законна сила и действително липсва каквото и да било основание съдът да прави преценка на нейната законосъобразност, тя не е предмет на съдебен контрол по настоящето дело, само е послужила като основание за приемане на новата КК, съобразно предвиденото в чл. 41, ал. 1 ЗКИР (съгласно т. 1 и 2 от същия, за основа при изработването се използват кадастрални планове на урбанизирани територии и планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ). Освен това, заключението на експерта, съгласно което е налице съответствие по отношение на процесните имоти (полски пътища) и имота на Ранов, между КВС и КК, приета с процесната заповед, не е било оспорено в производството пред административния съд, поради което възраженията срещу него, направени с касационната жалба, не следва да се обсъждат. При така установените по делото данни правилно е прието, че оспорената заповед на изпълнителния директор на АГКК е в съответствие с изискванията на ЗКИР и свързаните с приложението му нормативни актове, поради което и оспореният съдебен акт е правилен и следва да се остави в сила. С писменото си възражение ответникът е претендирал разноски по делото, но такива не се присъждат, тъй като не са доказани направени такива пред тази инстанция. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,