Решение № 15854 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1995/2019 г.

ВАСII отделение21.11.2019 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 358 от 19.12.2018 г. постановено по адм. дело № 355/2018 г. на Административен съд - Кърджали, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА Област - Кърджали, да заплати на Общински съвет - Черноочене, община-Черноочене, област -Кърджали, сумата от 910 /деветстотин и десет/ лева, разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА Област - Кърджали, да заплати на "Шаран" ЕООД, с. Каблешково, община-Черноочене, област-Кърджали, представлявано от управителя - Ю. Мехмед, с ЕИК 200627097, сумата от 1070 /хиляда и седемдесет/ лева общо, разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15854 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1995/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: 1. Общински съвет /ОбС/ - Черноочене, с. Черноочене, област - Кърджали, чрез председателя му - Б. Газиюмер, представляван от адв. М. Сеидахмед, против решение № 358 от 19.12.2018 г. по адм. дело № 355/2018 г. на Административен съд - Кърджали; и 2. "Шаран" ЕООД, с. Каблешково, община Черноочене, област Кърджали, чрез пълномощника му - адв. Д. Георгиева, против същото решение по адм. дело № 355/2018 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменено Решение № 88/30.08.2018 г. на ОбС-Черноочене, като незаконосъобразно. Поддържа се от ОбС-Черноочене, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. "Шаран" ЕООД, поддържа искане за обезсилване на обжалваното решение, като недопустимо и евентуално - за отмяната му като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът: Областен управител на област - Кърджали, редовно призован, не изпраща представител. От същия, чрез пълномощникът му - юрисконсулт Ферад, са постъпили писмени бележки, с които оспорва касационните жалби като неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и неправилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Първоинстанционното производство е образувано по оспорване от Областния управител на област Кърджали на Решение № 88/30.08.2018 г. на ОбС-Черноочене, с. Черноочене, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 35, ал. 3 Закона за общинската собственост /ЗОС/, вр. чл. 35, ал. 5 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост /НРПУРОС/ е определена пазарна цена в размер на 7 487 лева, за продажба на правото на собственост върху УПИ I, кв. 16, с площ 418 кв. м., по плана на с. Черноочене, община Черноочене, обл. Кърджали, представляващ частна общинска собственост, на "Шаран" ЕООД - собственик на законно построена сграда в имота и е възложено на кмета на общината да сключи договора за продажба. Прието е от съда, че оспорването е допустимо, а по същество и основателно, поради това, че решение № 88/30.08.2018 г. на ОбС-Черноочене е издадено в нарушение на материалния закон. Според мотивите му не е отчетено, че заявителят - "Шаран" ЕООД, не е собственик на изградената в УПИ I, кв. 16 по плана на с. Черноочене "Жилищна сграда с кафе-аперитив и магазин за хранителни стоки", както към датата на заявлението, така и към датата на взимане на решението - 30.08.2018 г., което обуславя липсата на една от предпоставките на чл. 35, ал. 3 ЗОС за извършване на продажбата. Изводът е въз основа тълкуване на представените от дружеството нот. акт за продажба № 112/02.08.2018 г. и нот. акт за поправката му № 179/03.10.2018 г. За съда първият нот. акт установява правото на строеж на "Шаран" ЕООД върху процесния имот, а вторият - правото на собственост върху двуетажната масивна сграда в същия имот, последния от които поражда действие за трети лица от датата на вписването му, т. е от 3.10.2018 г., като от тази дата възниква и правото на купувача по чл. 35, ал. 3 ЗОС, да закупи общинския имот, без търг или конкурс. С тези мотиви съдът е отменил оспореното решение на ОбС като незаконосъобразно. Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Правото на Областния управител по чл. 45, ал. 4 ЗМСМА да оспори законосъобразността на актовете на Общинските съвети пред съответния административен съд съществува по отношение на тези решения на ОбС, които имат характер на административни актове. В случая е оспорено решение № 88 по протокол № 7/30.08.2018 г. на ОбС Черноочене, с твърдения от страна на Областния управител на област - Кърджали, че представлява индивидуален административен акт с което се извършва разпореждане с имот - частна общинска собственост по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 35, ал. 3 ЗОС. Настоящият състав не споделя това. Оспореното решение на ОбС Черноочене не представлява акт на разпореждане с процесния имот-частна общинска собственост по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, а е част от процедурата по продажба на този имот, в изпълнение на правомощието на ОбС по чл. 41, ал. 2, изр. 2 ЗОС - за определяне пазарната цена на УПИ I, кв. 16 по плана на с. Черноочене, който е предмет на искане за закупуване по чл. 35, ал. 3 ЗОС. Че това е така е видно от самото съдържание на оспореното решение, което не сочи на формирана воля за продажба, а само на воля за определяне пазарната цена на този имот. Употребеният израз " възлага на кмета на община Черноочене да сключи договор за продажба" означава само едно, а именно, че компетентният орган по извършване на продажбата е кметът на общината. Това следва и от тълкуването на чл. 35, ал. 3 ЗОС, вр. чл. 35, ал. 5 от действащата НРПУРОС, приета от ОбС-Черноочене в изпълнение на чл. 8, ал. 2 ЗОС. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОС за извършване продажба на земя - частна общинска собственост, без търг или конкурс, на собственика на законно построена върху нея сграда представлява изключение от общото правило за продажба по ал. 1. Именно защото е изключение, компетентният орган, който формира воля за продажба от името на собственика, в случая община Черноочене, е кметът на общината, а не Общинският съвет. Кметът е и органа, който извършва преценка за наличието на предпоставките на чл. 35, ал. 3 ЗОС за извършване на продажбата, сред които и това дали заявителят е собственик на законно построена сграда в имота или не, а не ОбС. В тази процедура ОбС има правото да определи пазарната цена, по която да се извърши продажбата, но не е компетентният административен орган, който извършва разпореждането. Предвид изложеното оспореното решение на ОбС-Черноочене, не е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, респ. акт за продажба по чл. 35, ал. 3 ЗОС, а е междинен такъв - част от процедурата по закупуване на имота по искане на "Шаран" ЕООД. Изрично в докладната записка на кмета до ОбС-Черноочене, вх. № 212/30.08.2018 г. /стр. 9/, е поискано само определяне на пазарната цена на имота, на основание чл. 41, ал. 2 ЗОС, а не решение за разпореждане. Последното е от компетенцията на кмета, който издава заповед и сключва договор с купувача. От изложеното следва, че оспорването на Областния управител на област Кърджали е без предмет и като такова е следвало да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство - на прекратяване, на основание чл. 159, т. 1 АПК, като недопустимо. Като не е установил тази недопустимост и се е произнесъл по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството прекратено, на основание чл. 221, ал. 3 АПК. При този резултат ответникът - Област Кърджали следва да бъде осъден да заплати на касаторите поотделно направените от тях разноски за двете съдебни инстанции, както следва: на ОбС - Черноочене, само разноски за настоящата инстанция в общ размер на 910 лв. / 840 лв. заплатен адв. хонорар и 70 лв. д. т. /, като за първата инстанция разноски не се присъждат поради отсъствието на искане за това; и на "Шаран" ЕООД - за двете инстанции в общ размер на 1070 лева, от които за първата инстанция - 350 лв. заплатен адвокатски хонорар и за настоящата - 720 лв. общо. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1