Решение № 3559 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 86/2015 г.

Решение № 3559 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 86/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Пепино Галиарди" ЕООД срещу Решение № 2426/12.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1216 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 161305158/9.01.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 289/31.03.2014 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА, с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение . Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба- Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) № 161305158/9.01.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 289/31.03.2014 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, с който на "Пепино Галиарди" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 13 956,66 лева, ведно с начислени лихви за просрочие в размер на 1 247,08 лева по фактури, издадени от "Мега Груп ИН" ЕООД, ЕТ "Зара - Стефан Димитров" и "Кавис" ЕООД с предмет различни по вид материали като пигменти, база за оцветяване, универсална емулсия и материали за ситопечат. С обжалваното в настоящото производство решение, АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Пепино Галиарди" ЕООД срещу обжалвания РА и осъдил "Пепино Галиарди" ЕООД да заплати на Дирекция "ОДОП" - Пловдив разноски в размер на 986 лева. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - Пловдив е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и при липса на други събрани доказателства, въз основа на тях обосновал извод за материална законосъобразност на РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Мега Груп ИН" ЕООД, ЕТ "Зара- Стефан Димитров" и "Кавис" ЕООД с предмет различни по вид материали като пигменти, база за оцветяване, универсална емулсия и материали за ситопечат. Съдът е приел, че фактурираните доставки не са реално извършени, тъй като "Пепино Галиарди" ЕООД притежава само данъчни фактури, но никакви други относими доказателства за фактическо предаване и транспортиране на стоките, а от друга страна такива доказателства не били налични и при доставчиците по процесните доставки, които наред с това писмено декларирали, че не са имали търговски взаимоотношения и не са издавали фактури на "Пепино Галиарди" ЕООД. Съдът е приел, че притежаването на фактури и счетоводното им отразяване при получателя, не обосновава извод за реалност на доставките, а това е от съществено значение за признаването на право на данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси въз основа съвкупния анализ на всички събрани писмени доказателства. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АС - Пловдив за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. Както правилно е приел първоинстанционният съд, наличието на издадени фактури и счетоводното им отразяване при получателя не доказва, че доставките на стоки /разнородни по своя вид/ са били извършени. В случая, дори не е доказано, че фактурите са издадени от сочените в тях издатели, тъй като представителите им са декларирали писмено в хода на ревизията, че не са имали търговски взаимоотношения и не са издавали фактури на "Пепино Галиарди" ЕООД. Тези им твърдения не се опровергават с други събрани по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че ревизираното лице не разполага с други писмени доказателства, от които да се установява предаването на фактурираните стоки от сочените във фактурите доставчици, а напротив установено е, че приложените към фактурите касови бонове, не са издадени от фискални устройства на доставчиците. Правилно съдът е преценил за неоснователно и позоваването на "Пепино Галиарди" ЕООД на практиката на СЕС. В тази насока постоянната практика на СЕС, включително на Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, на които касатора се е позовавал, изрично посочва, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че след като са представени доказателства, че фактурираните стоки са налични при ревизираното лице, реалността на доставката е установена. В тази насока, настоящата инстанция напълно споделя фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд, че на първо место това твърдение не е доказано, а отделно от това при доставки на родовоопределени вещи, каквито няма спор, че са фактурираните, не може да се приеме за установено, че намиращи се от същия род вещи при получателя са доставени от сочените във фактурите доставчици. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение