Решение № 2476 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11685/2020 г.

Решение № 2476 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11685/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Солаков, подадена чрез пълномощник адв. Н. Божилов, срещу решение № 1451/5.08.2020 г., постановено по адм. дело № 1022/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/476#12 от 6.03.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски в размер на 100, 00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че административния акт отговаря на изискванията за законосъобразност по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че в противоречие с доказателствата по делото в решението е прието, че в административното производство е спазена процедурата по чл. 26 от АПК, доколкото с уведомително писмо с изх. № 01-6500/476 от 29.05.2019 г. му била предоставена възможност да направи възражение във връзка с откритото производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73 от ЗУСЕСИФ, а не за започване на производство по реда на АПК за издаване на АУПДВ. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, и да реши спора по същество, като отмени издадения АУПДВ. С допълнителна молба се претендират разноски за касационната инстанция. Ответникът – Заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - гр. София, оспорва основателността на касационната жалба в писмена защита от 15.02.2021 г. Счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на АС – Пловдив. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС – Пловдив е бил издаденият от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", АУПДВ № 01-6500/476#12 от 6.03.2020 г., с който на М. Солаков е установено публично държавно вземане в размер на 1 709, 37 лева, представляващо изплатена субсидия по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2016, във връзка с подадено от М. Солаков заявление за подпомагане с УИН 16.24.0616/69839. Актът е издаден на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. "а" във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие", като е определено, че установеното публично държавно вземане подлежи на доброволно плащане в 50-дневен срок от деня, следващ уведомяването. С оспореното в настоящото производство решение, АС – Пловдив е отхвърлил жалбата на М. Солаков против издадения АУПДВ и е осъдил същия да заплати на ДФ "Земеделие" разноски в размер на 100, 00 лева. За да постанови този резултат, административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е установил, че жалбоподателят М. Солаков е регистриран с уникален регистрационен номер (УРН) 651302 по подадено общо заявление за подпомагане от 9.05.2016 г. Със заявление за подпомагане 2016, с УИН 16.24.0616/69839 от 13.05.2016 г., Солаков е заявил схеми и мерки за подпомагане, подробно изброени от първоинстанционния съд. На 22.06.2016 г., М. Солаков е подал заявление за подпомагане 2016, с УИН 16.24.0616/69839, с което е заявено подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство", с код на дейността БРП 5 (За биологично растениевъдство в преход – зеленчукови култури, включително култивирани гъби и картофи), общо 3 броя БЗС (блок на земеделско стопанство). Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че М. Солаков е одобрен за участие по направление "Биологично растениевъдство", с код на дейността БРП 5, култура с код 141060 (тикви), по декларирани от него данни в подаденото заявление за подпомагане с УИН 16.24.0616/69839, като одобрените площи за кампания 2016 са общо 2, 39 ха. На 11.05.2017 г., Солаков е подал общо заявление за подпомагане за 2017 г. с УИН 16.10.0717/80515, както и заявление за подпомагане 2017 с УИН 16.10.0717/80515. Първоинстанционният съд е приел за установено, че след извършени автоматизирани проверки от страна на ДФ "Земеделие" на подаденото заявление за подпомагане за кампания 2017 е констатирано, че над 0, 05 дка от БЗС-то излизат извън площите подходящи за подпомагане. Установено е, че е заявен парцел в преход по мярка 11, за който след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство не се получава подпомагане. При проверката е установено, че са заявени парцели като биологично производство или в преход, които не се отчитат при изчисляването на диверсификация на културите и ЕНП при ЗДП. В таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 11 "Биологично земеделие", ПРСР 2014-2020 г. било отразено, че за кампания 2015 г. са декларирани площи 2, 39 ха за направление "Биологично растениевъдство", 0, 00 ха за направление БРП 3 и 2, 39 ха за направление БРП 5, а за кампания 2016 – 1, 71 ха за направление "Биологично растениевъдство", от които 1, 71 ха за направление БРП 3 (За биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза) и 0, 00 ха за направление БРП 5. Лицето е декларирало, че е запознато с резултатите от проверката. Установено е, че на 22.06.2017 г., М. Солаков е подал заявление за подпомагане 2017, с УИН 16.10.0717/80515, с което е заявил за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство", с код на дейността БРП 3 (За биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза), общо 2 броя БЗС, с обща площ от 1, 71 ха. На Солаков е издадено уведомително писмо с изх. № 01-6500/476 от 23.01.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомен за откриване на производство по издаване на Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство", на основание чл. 15, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г., поради установеното, че през кампания 2017, заявената за подпомагане земя по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 11 "Биологично земеделие" от общо 1, 71 ха е по-малка от общо заявената за подпомагане площ през кампания 2016 от общо 2, 39 ха с повече от 10% или със 28, 45 %, тъй като 1, 71 ха са ? на 71, 55 % от 2, 39 ха. На 30.04.2018 г. е издаден Акт за прекратяване на биологичен ангажимент (АПБА) по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 с изх. № 01-6500/476 от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е прекратен поетият от М. Солаков ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 11 "Биологично земеделие". Цитирания акт е получен лично от Солаков на 9.05.2018 г. Прието е за установено, че АПБА с изх. № 01-6500/476 от 30.04.2018 г. е влязъл в сила на 6.11.2018 г. До М. Солаков е изпратено уведомително писмо изх. № 01-6500/476#11 от 29.05.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ, на основание влезлият в сила АПБА с изх. № 01-6500/476 от 30.04.2018 г. Солаков е уведомен, че следва да възстанови сумата от 1 709, 37 лв., представляваща изплатената му субсидия за кампания 2016, като му е даден 7-дневен срок за възражения и представяне на допълнителни доказателства. Съдът е приел, че уведомителното писмо е получено от Солаков на 18.06.2019 г., като по делото не са ангажирани доказателства за представени възражения. На 6.03.2020 г. е последвало издаването на АУПДВ, в който административният орган, като фактическо основание за постановяването му, се е позовал на влезлия в сила АПБА с изх. № 01-6500/476 от 30.04.2028 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Издаден е от компетентен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съгласно заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., и в съответствие с изискванията за форма по чл. 59, ал. 2. При преценка на неговата материална законосъобразност, АС - Пловдив е приел за безспорно, че Солаков е поел 5-годишен ангажимент за извършване на биологичните дейности по направление "Биологично растениевъдство", като се е задължил да изпълнява изискванията посочени в уведомително писмо изх. № 02-160-6500/9030 от 8.12.2016 г. за одобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020. Съдът е извършил подробен анализ на приложимите разпоредби от Наредба № 4/24.02.2015 г. За безспорно установено е прието също, че издаденият на Солаков АПБА с изх. № 01-6500/476 от 30.04.2018 г., с който е прекратен поетият от него ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" с направление "Биологично растениевъдство" е влязъл в сила на 6.11.2018 г. Прието е, че процесния АУПДВ е издаден въз основа на влязъл в сила АПБА с изх. № 01-6500/476 от 30.04.2018 г. Съдът е изложил, че от влезлия в сила АПБА се установява, че по мярка 11 "Биологично земеделие" по време на поетия петгодишен ангажимент, считано от 2016 г., М. Солаков е подал заявление за подпомагане с УИН 16.10.0717/80515 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие" за кампания 2017, като процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за кампания 2017 г. парцели, спрямо одобрените за участие в направление "Биологично растениевъдство" е 71, 55 % (1, 71/2, 39 х 100), което представлява неспазване на изискването по чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. и е основание за прекратяване на многогодишния ангажимент. Предвид установеното неспазване на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. съдът е приел, че съгласно чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "а" от Наредба № 4/24.02.2015 г., при прекратяване на ангажимента до края на третата година, земеделският стопанин е задължен да върне 100 % от изплатената по мярката финансова помощ. Първоинстанционният съд е обосновал извода, че размера на получената до момента финансова помощ от М. Солаков не е спорен и е в посочения в АУПДВ размер от 1 709, 37 лева за кампания 2016 г. Съдът е посочил, че възстановяването на получените средства е последица от влизане в сила на АПБА, в резултат на което е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя, свързани с извършваните административни проверки, както и тези относно твърденията за имот поставен под угар. В заключение е прието, че оспорения АУПДВ е законосъобразен акт, издаден при наличие на фактическо основание и при липса на противоречие с относимите материално правни норми, и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Административният съд правилно е анализирал фактите по делото и въз основа на тях е извел обоснован извод за неоснователност на жалбата, съответно – за законосъобразност на атакувания с нея административен акт, който извод се споделя от настоящия съдебен състав. Решението на АС - Пловдив е постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и не страда от пороците, посочени в касационната жалба. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., дейностите по направление "Биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г., одобрената площ за извършване на дейности по направление "Биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на Наредбата или в случаите по ал. 4 и 5. В чл. 15 от Наредба № 4/24.02.2015 г. са посочени изчерпателно условията, при които ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент, като съгласно чл. 15, ал. 3, т. 1 ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент когато подпомаганите лица не са изпълнили изискванията на нормата на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. От посочената нормативна регламентация следва изводът, че законът регламентира като материално правна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин многогодишен ангажимент, заявяването за финансова помощ на площ, която е намалена с повече от 10 % от одобрената/референтната за подпомагане площ или когато заявената за плащане площ географски се припокрива с по-малко от 90 % от одобрената/референтната за подпомагане площ за съответното направление. Предвид тази нормативна уредба следва, че са правилни констатациите за неизпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, доколкото на М. Солаков е издаден АПБА с изх. № 01-6500/476 от 30.04.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е прекратен поетият от Солаков биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017., поради установеното от административния орган обстоятелство, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от Солаков, през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" е 71. 55 %. Безспорно е установено също, че издаденият АПБА с изх. № 01-6500/476 от 30.04.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е влязъл в сила, тъй като жалбата на Солаков срещу АПБА е оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено с определение № 1853 от 21.09.2018 г. по адм. дело № 2556/2018 г. на АС-Пловдив, което е оставено в сила с определение № 13548 от 6.11.2018 г. по адм. дело № 13273/2018 г. на ВАС. От това следва, че въпросът относно прекратяването на този ангажимент е решен с влязъл законна сила акт. Влезлият в сила акт (АПБА) е достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на М. Солаков суми във връзка с ангажимента му по мярка 11. Съдът обосновано е приел, че установените по делото факти осъществяват фактическия състав на чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г., съгласно които ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление до момента заедно със законните лихви, когато не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. Съгласно чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "а" от Наредба № 4/24.02.2015 г. при прекратяване на ангажимента до края на третата година, земеделският стопанин е задължен да върне 100 % от изплатената по мярката финансова помощ, като правилно е счетено, че жалбоподателят следва да възстанови изплатената му финансова помощ за кампания 2016 в размер на 1709, 37 лева. Неоснователен и в противоречие с доказателствата по делото е доводът на касатора за нарушение на изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК. В жалбата изцяло неоснователно се твърди, че с уведомително писмо с изх. № 01-6500/476 от 29.05.2019 г. е предоставено право на жалбоподателят да направи възражения във връзка с открито производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73 от ЗУСЕСИФ. В уведомлението на лист 13-14 от делото, еднозначно е посочено както правното основание за изпращането му, така и предметът на производството – издаване на АУПДВ. Никъде в писмото не са цитирани разпоредби на ЗУСЕСИФ, още по-малко за откриване на производство по налагане на финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕСИФ. За пълното на изложеното следва да се посочи, че и уведомлението за откриване на производство по издаване на АПБА е по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, лист 25 – 26 от делото. Поради това не може да се приеме, че е осуетена възможността на касатора да реализира правото си на защита в пълен обем. Оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Достигайки до тези изводи административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изхода на спора и предвид направеното от ответника по касация искане, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева за касационната инстанция, които М. Солаков следва да заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,