Решение № 4613 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13961/2018 г.

Решение № 4613 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13961/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ж. Ж. от [населено място], [община], чрез процесуалния представител адвокат Стойнов срещу решение № 470 от 20.09.2018 г., постановено по адм. дело № 155 по описа за 2018 г. на АС М., с което е отхвърлена жалбата му срещу акт изх. № 02-120-6500/553 от 21.11.2017 г. за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Твърди неправилност на съдебното решение - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба относно нищожността ан административния акт, алтернативно - за неговата незаконосъобразност и претендира отмяна на съдебното решение и на административния акт. В касационната жалба претендира присъждане на разноски за двете инстанции, но в съдебно заседание пълномощника изрично е заявил, че не се претендират разноски. Ответникът - заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния представител юрисконсулт Йорданова оспорва жалбата. Счита решението на административния съд за правилно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. По същество е основателна в частта на оплакванията за неправилност на решението на първата инстанция поради липса на преценка за допуснати процесуални нарушения при издаването на административния акт. Предмет на контрол пред първата инстанция е бил акт изх. № 02-120-6500/553 от 21.11.2017 г. за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съдът, за да отхвърли жалбата, не е събирал доказателства в това съдебно производство, приобщил е административната преписка и е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, т. е. не е нищожен и е приел, че е законосъобразен, тъй като жалбоподателя не бил подал заявление по Наредба № 11 от 3.4.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 за стопанската 2011 г. Решението е неправилно. Съдът не е направил необходимите фактически установявания и съответните правни изводи. Споделят се изводите му, че административния акт не е нищожен. Издаден е от административен орган в кръга на неговата компетентност, въведена след промяната на ЗПЗП на чл. 20 а ал. 4 от 2015 г., относно възможността изпълнителния директор на ДФ Земеделие да делегира със заповед предоставените му правомощия от правото на ЕС или националното законодателство, включително за вземане на решения по подадени заявления и т. н. По делото е представена заповед № 03-РД/715 от 27.6.2017 г., с която на заместник-изпълнителния директор са делегирани - по т. 8 от заповедта, правомощия да издава и подписва актове за прекратяване на многогодишни ангажименти по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". Тъй като това оплакване се подържа и в касационната жалба и във връзка с предишен акт на ДФ Земеделие, обявен за нищожен, следва да бъде отбелязано като неоснователно. Основателни са обаче оплакванията, свързани с липсата на преценка от съда относно административното производство и издадения процесен административен акт. Той е без фактически мотиви и взаимноизключващи се правни основания. Процесният акт е издаден без проведена административна процедура. В него само е посочено, че първият акт за прекратяване на процесния ангажимент е бил обявен за нищожен. Не са развити никакви мотиви, дори няма препращане към документи от първото производство. В настоящия акт е посочено първо основание чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредбата. Посочено е, че трябва да подават заявление земеделските стопани всяка година след първото компенсаторно плащане - т. 3. Тази разпоредба е нова и е приета 2011 година. Ангажимента на лицето тече от 2008 г. и към този момент такава разпоредба не е имало. Т. е. в продължение на три години той е изпълнявал поетия си ангажимент / или поне няма никакви твърдения и доказателства в друга насока/, след което при сложили се вече отношения се въвежда ново изискване, което не е съществувало. Още повече, че видно от доказателствата по делото той е подал т. н. "общо заявление". От друга страна, доколкото може да се прецени от другите данни по делото твърденията са, че не е подадено заявление именно за тази 2011 г. Едновременно с това е посочена и т. 2 - кандидатите са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния неблагоприятен район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. В тази насока в административния акт няма никакви констатации или мотиви. Какво не е изпълнено, как е направена проверката, за какъв период. Липсата на каквито и да било мотиви в акта, за които не е пречка да бъдат и в друг акт, но такава препратка в случая няма, е нарушение на чл. 59, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 4 от АПК и като не е констатирал това съществено нарушение, съдът е постановил едно незаконосъобразно решение. С същата насока са и разсъжденията относно посочения текст на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11, който не само, че също е в сила от 2011 г., но и е със сложен фактически състав - дори да се приеме, че лицето не е подало заявление, то няма никакви данни по коя от посочените в текста на ал. 1 точки следва да бъде подведено неговото поведение, тъй като възстановяването на суми е в зависимост от годината, в която би могло до се приеме, че е прекратил участието си в мерките. Административният акт е кратък, неясен, неточен с липса на данни за проведено административно производство, данни за проверка за какво нарушение през кой период е извършено и констатирано. Липсата на конкретизация и променените условия в Наредбата е лишила и жалбоподателя от възможност за защита, както е възразил същия при разглеждане на първото дело. Няма посочен конкретен мотив в коя година е прието, че жалбоподателя е прекратил ангажимента си. Несъобразявайки всички тези данни, първоинстанционния съд е постановил едно незаконосъобразно решение, в нарушение на разпоредбите на АПК - чл. 168 вр. с чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК, и на основание чл. 209, т. 3 от АПК, то следва да бъде отменено. Няма пречка да се отмени и обжалваният административен акт на посочените в чл. 146 от АПК основания. С оглед твърденията на жалбоподателя в касационната жалба за противоречие на Наредба 11 от 3.4.2008 г., в редакциите към 2013 и 2017 г. със Закона за подпомагане на земеделските производители, в настоящето производство не би могло да се вземе становище, тъй като това представлява оспорване на нормативен акт, което инцидентно не може да се разгледа в това производство, а е предмет на разглеждане в един цял дял и по процедура по чл. 185 и сл. от АПК. В резултат на едно такова оспорване с решение на ВАС е била отменена Наредба за изменение и допълнение на Наредба 11 от 3.4.2008 г., измененията от 2013 г. и за периода, през който е издаден процесния акт - 21.11.2017 г. е действала старата разпоредба на чл. 14 от нея. Но и по нея административния орган не е освободен от задължението за изложи подробни фактически основания за приложението на текста и да конкретизира в коя от хипотезите е конкретния случай. Тъй като административното производство е започнало по инициатива на административния орган, същия няма пречка да проведе едно ново, но при спазване на всички процесуални правила, както и да съобрази изложените по-горе указания относно приложението на материалния закон. Жалбоподателят не претендира разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение