Решение № 5371 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 876/2020 г.

Решение № 5371 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 876/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник на отдел "Финансова политика" на Община "Родопи", подадена чрез адв. Н. Маринова, против Решение № 2310 от 14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 1123/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 122/14.01.2019 г., потвърден с Решение № 87/2.04.2019 г. на Началник отдел "Финансова политика", сектор МДТ при Община "Родопи", в частта, с която на "Р. Д. Петрофф" ЕООД са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за сметосъбиране и сметоизвозване за периоди 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 3 849, 64 лева и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периоди 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 2 918, 48 лева, ведно с лихвите върху тези такси общо в размер на 1250, 92 лв. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на АС - Пловдив, че не е установено услугата по сметосъбиране и сметоизвозване да е извършвана конкретно за имота на дружеството. Твърди, че от представените по делото писмени доказателства от община "Родопи" и изпълнителя по Договор № 41/16.05.2008 г. - "КМД" ЕООД, а именно седмични и месечни констативни протоколи, пътни листи, информационни листи и кантарни бележки по безспорен начин се установява престиране на услугата от община "Родопи" за периоди 2017 г. и 2018 г. В подкрепа на този извод била и представената от страна на община "Родопи" справка за приетите количества битови отпадъци от с. Белащица на "вход" в Регионалното депо, за периода 1.01.2017 г. - 31.12.2018 г., удостоверяваща изпълнение на услугата и чрез регионалното депо за обезвреждане на отпадъци. По отношение на ТБО за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, касационният жалбоподател твърди, че за дължимостта на таксата не е необходимо предоставянето на услугата на конкретна територия за обществено ползване, която да граничи с имота на задълженото лице, като за нейното начисляване е без значение дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава. В подкрепа на тезата за реално предоставяне на услугата били представени заповеди на кмета, трудови договори за периода 2017 г. - 2018 г. на работници, назначени в кметство с. Белащица, община "Родопи". Позовава се и на показанията на свидетеля, разпитан в съдебно заседание по искане на дружеството - жалбоподател. В заключение касационният жалбоподател претендира отмяна на решението в оспорената му част, като моли съда, вместо него, да постанови ново, с което да отхвърли жалбата на дружеството срещу АУЗД, в отменената му част, както и да присъди направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - "Р. Д. Петрофф" ЕООД, представлявано от управителя Н. Петрофф, чрез своя процесуален представител адв. М. Драганова Галчева, в писмен отговор, оспорва жалбата и моли съдът да остави в сила решението на Административен съд – Пловдив, както и да присъди разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АС - Пловдив е бил АУЗД № 122 от 14.01.2019 г., издаден от Т. Първанова - главен инспектор "Ревизии и контрол", в отдел "Финансова политика", сектор "МДТ – Събиране и контрол" при Община "Родопи", потвърден изцяло с Решение № 87/02.04.2019 г. на Началник отдел "Финансова политика", сектор МДТ при Община "Родопи", с който на "Р. Д. Петрофф" ЕООД са установени задължения за такса битови отпадъци както следва: 1. за периода 1.01.2017 г. – 31.12.2017 г. за сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и др. съоръжения и за чистотата на териториите за обществено ползване в общ размер на 4 843, 10 лева и лихва за просрочие общо - 674, 67 лева; 2. за периода 1.01.2018 г. – 31.12.2018 г. за сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и др. съоръжения и за чистотата на териториите за обществено ползване в общ размер на 5 091, 47 лева и лихва за просрочие общо – 191, 64 лева. С оспореното Решение № 2310 от 14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 1123/2019 г. по описа на АС – Пловдив е отменен АУЗД, в частта за установени задължения за ТБО: за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 1.01.2017 г. – 31.12.2018 г. в общ размер на 3 849, 64 лева, както и за чистотата на териториите за обществено ползване за периода 1.01.2017 г. – 31.12.2018 г. в общ размер на 2 918, 48 лева и лихвите върху тези такси общо в размер на 1250, 92 лева, като е отхвърлил жалбата на "Р. Д. Петрофф" ЕООД срещу АУЗД в останалата му част - за установени задължения за ТБО за обезвреждане битови отпадъци в депа или др. съоръжения за периода 1.01.2017 г. – 31.12.2018 г. в размер на главница общо - 3 166, 65 лева, ведно с лихвите върху таксите общо в размер на 290, 05 лева. Със същото решение АС – Пловдив е осъдил Община "Родопи" да заплати на "Р. Д. Петрофф" ЕООД съдебни разноски в размер на общо 910, 20 лева, както и осъдил "Р. Д. Петрофф" ЕООД да заплати на Община "Родопи" съдебни разноски в размер на 273, 31 лева. Предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция е решението на АС – Пловдив в отменителната му част и в частта на разноските. За да отмени АУЗД, в частта на установените задължения за ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, АС – Пловдив на първо место е приел, че услугите не са реално предоставяни от общината. По делото не е било спорно, че съгласно подадени декларации по чл. 17 и чл. 14 от ЗМДТ, "Р. Д. Петрофф" ЕООД е собственик на посочения в декларацията недвижим имот, ведно със сгради, находящи се в Стопански двор, извън строителните граници на Белащица, общ. Родопи и следователно е данъчно задължено лица за ТБО. Административният съд е приел, че ТБО се дължи и за урбанизирани територии или имоти извън строителните граници на населените места, ако те са включени в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, което обстоятелство в случая не било спорно, тъй като със Заповед № 1103/18.10.2016 г. на Кмета на Община Родопи са определени за предоставяне и трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ, границите на районите, включително за имоти в Стопански двор на с. Белащица, и честотата на сметосъбиране и сметоизвозване. Съдът е посочил, че решението на общинския съвет и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които общината трябва да осигури, но е необходимо и установяване на фактическо извършване на услугите, за да възникне задължение за такса. Посочил е, че случаите, в които не се събира ТБО по отделни компоненти били определени в чл. 71 ЗМДТ (редакция преди изм. от 2017 г. и от 2018 г., в сила от 2022 г., респект. от 2019 г.). Приел е, че в случая не е имало твърдения за подадени декларации за 2017 г. и за 2018 г. по чл. 10, ал. 7 от Наредба № 7 на Община "Родопи" – за деклариране желание за определяне ТБО според количеството отпадъци с указан вид и брой на съдовете, а спорът е формиран по въпроса за реалното изпълнение на услугите, за които е начислена ТБО. Приел е, че тежестта да докаже реалното осъществяване на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистота на територията за обществено ползване в района на местонахождение на имотите от обхвата на оспорения АУЗД се носи от административния орган – издател на акта. Съдът е приел, че от свидетелските показания и заключението на СТЕ се установявало, че съд за смет пред имота на жалбоподателя не е поставен, като такъв бил поставен на територията на Стопанския двор на отстояние от 120 м. от имота на жалбоподателя. Приел е, че липсата на съд за смет пред имота на жалбоподателя не означава бездействие или неизпълнение на задължения от общината, а се обяснява с липсата на декларирани за двата отчетни периода вид и брой съдове за определяне на ТБО според количеството отпадъци. По отношение услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, съдът след като е изброил събраните по делото доказателства е приел, че същите не установяват извършвана услуга конкретно за имота на жалбоподателя. Посочил е, че отразеният маршрут в пътните листове не съдържал наименованието "Стопански двор" и не било уточнено с допълнителни доказателства (вкл. разпит на свидетели – поименно отразените водачи) дали маршрутът винаги бил общо посочен, тъй като в част от пътните листове имало данни за включени в маршрута – сметище, район на сметището, вилна зона, местност и др., но не и Стопански двор. Приел е, че единствено в пътни листове от 11.08.2017 г. и от 10.08.2017 г., в маршрут, освен с. Белащица, било отразено и Белащица – района и сметището. Липсвало конкретизация относно мястото на извършване на услугите и в останалите частни документи – месечни и седмични протоколи, които били оспорени относно верността им за извършване на услугите конкретно за имота на дружеството – жалбоподател. Отделно от изложеното първоинстанционният съд е посочил, че с нормата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ било предвидено със закон право на задължените лица да бъдат освободени от заплащането на ТБО за имот, който няма да се ползва през цялата година, като предпоставка за допускане на това освобождаване било изискването за подаване на декларация през предходната година. Съдът е приел, че в случая изискването за подаване на декларация за посоченото обстоятелство през предходната година – 2017 г., за 2018 г. било изпълнено. Приел е, че въведените допълнителни изисквания от общината с разпоредбата на чл. 10, ал. 11, т. 3 от Наредба № 7 – представяне на удостоверения от ВиК и Електроразпределение за спрени водоподаване, респективно електрозахранване, не били предвидени в закона към момента на установените задължения, поради което на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА не следвало да се вземат предвид. След като законовото условие - да е подадена декларация, че няма да се ползва имота било изпълнено за 2018 г. и на това основание ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване за 2018 г. била събрана неправомерно. По отношение услугата по поддържане чистота на териториите за обществено ползване за 2017 г. и за 2018 г., първоинстанционния съд е приел, че също не е доказано предоставяне на услугата от община. Приел е, че наличието на местен път – лице на имота, е доказателство за част от територия за обществено ползване, за която липсвали доказателствата да е поддържана. Приел е, че за 2018 г. са представени само два протокола - от 16.11.2018 г., съгласно който средствата по фактура № 0002730/16.11.2018 г. са изразходвани за закупуване на материали за работници от дейност Чистота – метли, ръкавици, чували, вар и четки – за боядисване на тротоарите и Протокол от 13.12.2018 г., съгласно който средствата по 8 бр. фактури са изразходвани за закупуване на работни дрехи на работниците от дейност Чистота към кметство с. Белащица. Съдът е посочил, че споделя твърдението на ответника, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретен имот, а обслужвала интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане чистотата на териториите от отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й, но в конкретния случай липсвали доказателства услугата да е престирана на територията на Стопанския двор, където се намират имотите на жалбоподателя. Решението на Административен съд – Пловдив, в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ е предвидено, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва изводът относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имота на задълженото лице се намират на негова територия, че тази територия попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ и че той реално е предоставил определените видове услуги. По делото е безспорно установено, че имота на дружеството попада в района на Стопанския двор на Белащица, за който район със Заповед № 1103/18.10.2016 г. на Кмета на Община Родопи е определено предоставянето и на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ, и определена честотата на сметосъбиране и сметоизвозване. Не е било спорно и е установено със заключението по назначената СТЕ (л. 626 и сл., т. 4), че процесния имот се намира в неурбанизирана територия на Община "Родопи", в землището на с. Белащица, в терен на бивш Стопански двор, като изпълнените в него сгради са въведени в експлоатация, а при огледа от страна на вещото лице е установено фактическо ползване на два вида обекти – жилищна сграда с две оформени самостоятелни жилища и гаражи, както и промишлена сграда – сервиз за фина механика, оборудван с машини и видимо неизвършващ дейност в момента. Правилно съдът е съобразил заключението по СТЕ, според което на територията на Стопанския двор имало съдове за събиране на отпадъци – най-близките, от които били на 120 м. от имота на "Р. Д. Петрофф" ЕООД. Неправилно съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване от Община Родопи конкретно за имота на дружеството- жалбоподател. За да достигне до погрешен извод за липса на доказателства за извършване на услугата, съдът е обсъдил събраните писмени доказателства поотделно, а не в съвкупност. Приел е, че са оспорени относно верността им с доводи, че не установяват извършване на услугите конкретно за имота на "Р. Д. Петрофф" ЕООД и поради липса на доказателства, които да ги потвърждават е направил извод, че всички частни документи, събрани по делото не доказват извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване конкретно за имота на "Р. Д. Петрофф" ЕООД. Съдът не е обсъдил в съвкупност представените от административния орган и изпълнителят по Договор № 41/16.05.2008 г. – "КМД" ЕООД писмени доказателства, установяващи реалното изпълнение на услугата по сметосъбиране и сметопочистване. На първо место съдът не е обсъдил оспорените частни документи в съвкупност с представената Заповед № 1103/18.10.2016 г. на Кмета на Община Родопи, с която е определено предоставянето и на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ в района на Стопански двор на Белащица, която е и официален документ и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. В изпълнение на тази заповед е сключен и договор № 41/16.05.2008 г. с възложител Община "Родопи" и изпълнител "КМД" ЕООД за извършване на услуга сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци в Община "Родопи". По делото също така са представени месечни констативни протоколи за извършена услуга по сметосъбиране и сметоизвозване в с. Белащица за месеците през 2017 г. и 2018 г., подписани от представител на Община Родопи, като възложител по договор № 41/16.05.2008 г. и изпълнител "КМД" ЕООД. Представени са и седмични констативни протоколи за извършена услуга по сметосъбиране и сметоизвозване в с. Белащица, подписани от Кмета на с. Белащица и изпълнител "КМД" ЕООД. Отделно от изпълнителя "КМД" ЕООД са представени по делото пътни листове, информационни листове и кантарни бележки за 2018 г., както и справка за приетите количества битови отпадъци от с. Белащица на "вход" в Регионалното депо за периода 1.01.2017 г. – 31.12.2018 г. Представените пътните листове и съпътстваща документация за 2017 г. и 2018 г. се отнасяли за маршрут "Белащица" – отразено на гърба на пътните листове, като в информационен лист към всеки пътен лист е отразено – сметоизвозване, с. Белащица. Събраните доказателства, преценени в съвкупност с показанията на разпитания свидетел и заключение по назначена СТЕ обосновават извод за извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване в района на Стопанския двор на с. Белащица, където се намира имота на дружеството – жалбоподател. Не се споделят и доводите на първоинсатнционния съд за недължимост на таксата по сметосъбиране и сметоизвозване, поради подадена декларация, че имотът няма да се ползва. В случая е безспорно установено, че подадената декларация, че имота няма да се ползва не е била придружена с документи, че е спряно подаването на вода от В и К и електрозахранването, поради което като неотговаряща на условията по чл. 10, ал. 11, т. 3 от Наредба № 7 на Община "Родопи", поради което и молбата за освобождаване от заплащане на такса не е била одобрена от нарочна комисия. Неправилно съдът е приел, че оспорването на чл. 10, ал. 11, т. 3 от Наредба № 7 на Община "Родопи", може да стане в производството по оспорване на АУЗД, поради което и не приложил нормите на Наредбата като незаконосъобразни. Предвид изложеното, като е отменил АУЗД, в частта за установени задължения за такса битови отпадъци за: сметосъбиране и сметоизвозване за периоди 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 3 849, 64 лева, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периоди 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 2 918, 48 лева първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да са отхвърли жалбата на "Р. Д. Петрофф" ЕООД, представлявано от управителя Н. Петрофф против Акт за установяване на задължение по декларация № 122/14.01.2019 г., потвърден изцяло с Решение № 87/2.04.2019 г. на Началник отдел Финансова политика, сектор МДТ при Община "Родопи", в тази му част. По отношение на установените с АУЗД лихви за 2017 г. в размер на 674, 67 лева и за 2018 г. в размер на 191, 64 лева или общо за двата периода в размер на 866, 31 лева, съдът е постановил отмяна на задължението за лихви за 2017 г. и 2018 г. в размер 1250, 92 лева, което е в по-висок размер от установения с акта и отхвърлил на жалбата срещу АУЗД, в частта на установените лихви в размер на 290, 05 лева. Предвид, че решението, в частта, с която жалбата е отхвърлена е влязло в сила, включително за установени лихви в размер на 290, 05 лева и не е предмет на настоящото производство, то постановеното решение в частта, с която са отменени задължения за лихви над разликата от установените задължения за лихви - 866, 31 лева и потвърдената част 290, 05 лева, която е в размер на 576, 26 лева до размера на 1250, 91 лева е недопустимо, като постановено свръх петитум и следва да се обезсили, като производството по делото, в тази му част се прекрати. А решението, в частта на установените задължения за лихви до размера на 576, 26 лева следва да се отмени, като вместо него се отхвърли жалбата на дружеството срещу АУЗД, в частта на установените с АУЗД лихви за 2017 г. и 2018 г. общо в размер на 576, 26 лева. С оглед изхода на правния спор, решението е неправилно и в частта на разноските, поради което следва да се отмени. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, при изрично и своевременно искане в тази насока, в полза на касатора следва да бъдат присъдени сторените за двете съдебни инстанции разноски. Настоящата инстанция като съобрази, че по делото са доказани действително направени разноски за първоинстанционното производство в размер на 854 лева за адвокат и за касационното производство в размер на 64, 15 лева за платена държавна такса, то "Р. Д. Петрофф" ЕООД следва да заплати на Община "Родопи" сумата от 918, 15 лева, представляваща разноски за двете инстанции. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Първо отделение