Решение № 957 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2018 г.

Решение № 957 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. Г. против заповед № СД – 05-58/04.04.2018 г. на министъра на правосъдието, с която на жалбоподателката в качеството й на нотариус е отказано преместване на района на действие от съдебен район на Районен съд гр. П. в съдебен район на Районен съд гр. П.. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон и моли за отмяната й. Ответникът – министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Заинтересуваната страна – Нотариална камара на Р. Б. не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира жалбата като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна като съображенията за това са следните: Със заявления от 30.03.2017 г. и 17.07.2017 г. нотариус Г. сезира министъра на правосъдието с искане за преместване на района на действието й от Районен съд гр. П. в Районен съд гр. П., като важни причини сочи влошеното й здравословно състояние и това на родителите й. Към заявлението са приложени амбулаторни листове от 2013 г., епикризи на нея и родителите й от 2013 г. и етапни епикризи на същите от 31.03.2017 г. От приложените епикризи не се установява различна диагноза на жалбоподателката и родителите от тези поставени през 2013 г. Със заповед № СД-05-181/17.07.2015 г. министърът на правосъдието отказва преместване на В. Г. от съдебен район на действие на Районен съд гр. П. в съдебен район на Районен съд гр. П. като видно от решение, постановено по адм. д. № 9482/2015 г. по описа на Върховния административен съд жалбоподателката иска преместване по същите причини – влошено здравословно състояние на нея и родителите й със същите диагнози. С решението жалбата е отхвърлена и същото е влязло в сила на 21.11.2016 г. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон. Образуваното административно производство по последващите искания на жалбоподателката от 2017 г. за преместването й е недопустимо. В исканията и приложените към тях доказателства не се сочат нови факти и обстоятелства. Напротив приложените амбулаторни листове и етапни епикризи от 2013 г. и епикризи от 2017 г. не отразяват промяна в здравословното състояние, както на В. Г., така и на родителите й, а диагнозите са същите. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, съгласно която административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, като едно от изизскванията за допустимост е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая тази отрицателна предпоставка препятстваща образуването на ново административно производство е налице, поради което административният орган е следвало да прекрати производството и да не се произнася по съществото на направеното искане, което не е сторено. Влезлият в сила административен акт при идентичност на предмета и страните е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа. Ето защо оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон, поради което същата следва да се отмени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,