Решение № 3695 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10403/2013 г.

Решение № 3695 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10403/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба, подадена от "Мостстрой-Пловдив" АД, в несъстоятелност, представлявано от синдика Асен Русев Манев, чрез процесуален представител, против решение № 1187/27.05.2013 г. по адм. д. 2607/12 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 16251200001/18.04.12 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 825/11.07.12 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се твърди, че в хода на делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи обстоятелството, че е получател по облагаеми доставки, по които има право да приспадне данъчен кредит. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено оспореното решение по съображения в касационната жалба. Претендира са разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП", настоящо наименование на ДД "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 1187/27.05.2013 г. по адм. д. 2607/12 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на "Мостстрой-Пловдив" АД против РА № 16251200001/18.04.12 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 825/11.07.12 г. на директора на ДД "ОДОП" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 3 972, 91 лв. и лихви в размер на 7 165,68 лв. Административният съд приема, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, в съответствие с материално-правните разпоредби, защото законосъобразно органите по приходите са отказали да признаят право на данъчен кредит по фактура, издадена от "Мостстрой" АД, която не отразява реална облагаема доставка на услуга. Съдът приема, че в процесния случай услугата се състои в управление на дружеството-жалбоподател и че дори да се приеме, че сключеният между страните рамков договор да не противоречи на закона, морала и добрите нрави, каквито мотиви в обратния смисъл са застъпени, то редът за изпълнението на договора не е спазен и реална услуга не е извършена. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Правилни са изводите на съда, че при така установените факти не е налице извършена реална доставка на услуга. Нейното реално извършване не може да се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му счетоводните регистри за съответния период. Необходимо и задължително условие е да се установи обективното извършване на доставката - настъпването на конкретни факти от действителността, свързани с изпълнението на задълженията по конкретната доставка, а видно от представените доказателства и рамковият договор от 04.04.2008 г. условията по него не са изпълнени. На следващо място следва да се посочи, че управлението на дружеството не представлява облагаема доставка, предвид получаването на определено възнаграждение по чл. 221, ал. 1, т. 5 от ТЗ от членовете на Съвета на директорите, тъй като не се вмества в определението за доставка на услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС. Касае се за управление на едно търговско дружество, за което членовете на Съвета на директорите получават възнаграждение, но престацията, която те дължат на дружеството не представлява облагаема доставка по смисъла, вложен за целите на облагане с ДДС - чл. 8 от закона. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика на Върховния административен съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора и липсата на претенции от страна на ответника, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение