Решение № 7642 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4452/2018 г.

Решение № 7642 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4452/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. С. против решение № 83 от 19. 02. 2018 г. по адм. дело № 604/2017 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 977/24.07.2017 г., издадена от кмета на община Велинград, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "пристройка към жилищна сграда", находяща се в УПИ V- 5599 м кв. 18 по плана на гр. В.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, не се обосновава от доказателствата и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - кметът на община Велинград оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. О. Й. К. и М. К. също оспорват касационната жалба и молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят разноските по делото. О. С. не изразява становище Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Решението е недопустимо по отношение на Й. М. К., М. Г. К. и З. Д. С., конституирани като заинтересовани лица. В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето, адресат на акта, посочено в разпоредителната част на заповедта. Административният акт не засяга неблагоприятно други лица, поради което липсват основания за конституиране на заинтересовани страни в съдебното производство. Собствениците на имота, в който е изграден стоежа, предмет на заповедта за премахване, също не са засегнати, тъй като не са адресати на заповедта и за тях административният акт не поражда права и не създава задължения. Ето защо тези лица не са легитимирани да участват като заинтересовани страни в производството по оспорване на заповедта. Поради това решението по отношение на заинтересованите лица и в частта, в която жалбоподателят Сеизов е осъден да заплати на Й. К. и на М. К. разноски следва да бъда обезсилено, а производството по делото в тази част - прекратено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество против решението в частта, в която жалбата на Сеизов против заповед № 977 от 24.07.2017 г. на кмета на община Велинград е отхвърлена и същият е осъден да заплати на община Велинград разноски, В тази част касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - П. в посочената част е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 225а, ал. 1 Закона на устройство на територията (ЗУТ) орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от пета категория, изпълнен без необходимите строителни книжа. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че описаната в заповедта за премахване "пристройка към жилищна сграда", находяща се в УПИ V- 5599 м кв. 18 по плана на гр. В., състояща се от масивен първи етаж с основи от бетон, стоманобетонни колони и греди и тухлени зидове с дължина 5.85 м., ширина 3.35 м. и височина 2.60 м. и втори етаж, изграден от дървена конструкция, с размери 3.35 м. на 8.60 м. и височина 2.50/3.30 м., с находящата се вътре стълбищна клетка с размери 3.30м. на 2.50 м., е изградена през 1985 г. без проекти и строителни книжа (писмени доказателства, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза). При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че описаната в заповедта за премахване пристройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ . Същият е от пета категория (чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ) и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е издаден без разрешение за стоеж, проект и строителни книжа. Съображенията на административния съд в този смисъл се споделят изцяло от настоящата инстанция. С оглед характеристиките на пристройката, която е монолитно изградена и е част от жилищната сграда, тъй като чрез нея се осъществява достъпа до първия и втория етажи на сградата, следва да се приеме, че предмет на заповедта е стоеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ . Поради това доводите на касационния жалбоподател, че пристройката не представлява строеж и не подлежи на премахване по реда на проведеното производство, са неоснователни. Възражението на касационния жалбоподател, че пристройката е изградена въз основа на учредено право на строеж, също е неоснователно, тъй като доказателства в този смисъл не са ангажирани. Изводите на първоинстанционния съд относно времето на изграждане на пристройката кореспондират изцяло с представените писмени доказателства и със заключението на вещото лице по изслушаната техническа експертиза и се споделят от настоящата инстанция. Съображенията на жалбоподателя, че не следва да е адресат на заповедта, тъй като не е извършител на строежа, правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни. Заключението на административния съд в този смисъл е съобразено с разпоредбата на § 3 ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол . Този извод следва и от чл. 225а, ал. 6 ЗУТ, според който принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и възложителя на строежа (по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ - собственика). С оглед времето и мястото на извършване на строителството, правилно са обсъдени предпоставките за търпимост на строежите, визирани в текстовете на § 16 и § 127 от ПР на ЗИДЗУТ. При верен анализ на разпоредбите и при съобразяване с представените доказателства, първоинстанционният съд обосновано приема, че в случая условията за търпимост по смисъла на посочените норми не са изпълнени. Строежът е извършен на границата и частично на територията на съседен имот, собственост на трети лица, в нарушение на разпоредбите на ЗТСУ и ППЗТСУ, действали към момента на извършването, а също и на сега действащите норми на ЗУТ по отношение на необходимите отстояния за разполагане на сградите. Ето защо административният съд правилно приема, че строежът не е търпим съгласно § 16 и § 127 от ПР на ЗИДЗУТ и подлежи на премахване. Поради това като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановява решение в съотвествие с материалния закон и представените доказателства, а съображенията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Останалите възражения на касационния жалбоподател относно наличие на спор за собственост са неотносими към предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани. Представените с касационната жалба писмени доказателства не променят горните изводи, тъй като са неотносими към законността на строежа, предмет на заповедта за премахване. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението в посочената по- горе част съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си, включително с изслушване на експертиза (определение от 21.09.2017 г.). Решението е постановено след подробно обсъждане на доводите и възраженията на страните. Заключенията на съдебния състав са аргументирани и се основават на съвкупната преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства. Изводите относно характера на строежа и периода на извършване са направени при съобразяване с представените писмени доказателства. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е кредитирано от съда като неоспорено от страните и с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават и е обсъдено съвместно с останалия доказателствен материал. Жалбоподателят не е адресат на заповедите от 1992 г. за премахване на стълбищната клетка и на заповедта от 2005 г., която е и с различен предмет, поради което тези актове са без значение за правилното разрешаване на спора и необсъждането им от първоинстанционния съд не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Решението на административния съд съответства и на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените правни изводи. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение в частта в която жалбата на Саизов е отхвърлена и същият е осъден да заплати на община Велинград разноски е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът - кметът на община Велинград се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Велинград сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Производството по отношение на Й. К. и М. К. е недопустимо, поради което на същите не се дължат разноски и такива не следва да им бъдат присъждани, въпреки направеното искане. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,