Решение № 2687 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2009 г.

Решение № 2687 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Борис Величков Петров от София против решение на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 3477 от 2006 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-227 от 5.05.2005 г. на кмета на Столична община, район Сердика, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е определена застроената площ на имот пл. № 2020520, като е прието по графични данни, че са залесени 6993 кв. м и липсва свободна незастроена площ. В жалбата се поддържа, че с решението е нарушен материалният закон, тъй като първоначалното мероприятие "Физкултурен комплекс - Братска могила" е отменено, а липсвали данни по кое мероприятие е залесен имотът, кога и с какво. Твърди се, че на място от имота са залесени само 720 кв. м, макар и това да не било точно. Позовава се на приложената в делото скица, която не била съобразена от съда. Към жалбата е приложено писмо от ПК Сердика и удостоверение от Софийски кадастър. Ответникът по жалбата - Кметът на Столична община район Сердик - не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита жалбата просрочена и алтернативно при установяване на противното е неоснователна. Позовава се на протокола на комисията по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ и това, че жалбоподателят въпреки дадената му възможност не е оборил нейните констатации. Върховният административен съд намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, тъй като съобщението за решението на СГС е връчено на 27.09.2008 г. и считано от тази дата при завеждането й в съда на 10.10.2008 г. не е изтекъл 14-дневният срок. От това следва, че е процесуално допустима. При преценка и по същество Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: В заповедта на кмета, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не е посочено по искане на кого се издава. Жалбата срещу нея е била подадена от настоящия жалбоподател на 27.10.2005 г. пред районния съда София, пред който е образувано гр. д. № 9759/2006 г. Явно на жалбоподателя не е била връчена лично заповедта, а само е уведомен за нея, поради което, незапознат със съдържанието й е подал жалбата пред районния съд. Едва след като по указание на същия ответникът я представил, съдът е констатирал, че след като е издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ компетентен да се произнесе по жалбата срещу нея е Софийски градски съд. Пред него ответникът е представила първоначалното искане на жалбоподателя, по което е отпочнало административното производство - молбата на жалбоподателя от 1.12.2004 г. Със нея се иска издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. По делото липсват данни за издаването на такова удостоверение. В решението си Софийски градски съд е приел, въз основа на протокол № 5 от 19.12.2000 г. /вероятно е допусната техническа грешка при изписването на годината, тъй като в приложения протокол № 5 е отразена дата 21.02.2005 г., която би трябвало да се приеме за действителна./. Подобна техническа грешка е допусната отново в мотивите на решението, в които протокол № 5 е записан с дата 29.10.2004 г., която е датата на заповедта, с която е назначена комисията. Сочените технически грешки са несъществени, установими и не дават отражение върху направения извод. От значение за него е посоченото в решението, че в същия този протокол било прието, че целият имот е зает от мероприятието залесяване и следва да се издаде удостоверение за отказ. При съпоставката със самия протокол се установява несъответствие с а направеният извод, който не отговаря на отразеното в него, а именно в т. 26, по искането на Борис Петров от 1.12.2004 г. за имот № 2020520 "имотът е изцяло залесен", да се издаде удостоверение за отказ. По делото липсват данни относно това какво представлява това залесяване и по кое мероприятие е реализирано, за да се приеме, че съставлява вид строителство върху имота, поради което и същият е приета изцяло застроен. В заповедта е посочено, че свободната за възстановяване площ е отразена с щриховка със зелен цвят на скицата, неразделна част от удостоверение № 113/2005 г. по чл. чл. 13, ал. 4 и 5 от Правилника. В приложеното от ответника заверено копие от удостоверение, което видно от вида му е бланково, няма номер и дата на издаване и не са попълнени всички заложени елементи, в това число дали е отчужден, дали е съставен акт за държавна или общинска собственост. Посочено е, че съгласно скица № 118 от 2005 г. по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ бившият имот по графични данни съдържа 6992 кв. м, от тях могли да се възстановят 0 кв. м, за останалите 6993 кв. м собствениците следвало да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Като заключение е записано "Собствеността върху имота /частта от имота/, показан/а/ на приложената скица със зелен цвят възлизаща на 0 кв. м не е отчуждавана за държавни и общински нужди и може да бъде възстановена собствеността без ограничения. "Този двусмислен, изпълнен с противоречиво съдържание извод за 0 кв. м, оцветени в зелено, неотчуждавани и възможност за възстановяване без ограничения не е констатиран от съда и не е коментиран. Не е отбелязано и коментирано, че по делото, още с подаването на молбата искане от жалбоподателя са били приложени две еднакви скици - едната копие, с № 118, както е посочено в решението със съдържанието, отразено в него, че свободната площ е 0 кв. м. Друга скица явно е оригинал, тъй като има колиране в зелено /освен ако не е цветен принтер или ксерокс/. Същата обаче няма номер като завереното копие. Съдържанието им е абсолютно идентично с единствена разлика относно кв. метри, показани на скицата в зелен цвят. В копието е посочено, че са 0 кв. м в зелено оцветени на скицата, в другия екземпляр, без номер, но със зелено защриховане е показан имот 2020520, за който в текстовата част на скицата е записано, че могат да се възстановят 6257 кв. м. Във всички свои молби и жалби жалбоподателят е поддържал именно това, че имотът не му е отчуждаван, че е незастроен, че няма мероприятие озеленяване и явно позовавайки се на тази оригинална скица /в зелено/ е поддържал, че ако не целият, то поне защрихованата в зелено част от него с посочената площ, е незастроена. Решаващият съд не е съобразила всичко това, приел е, че жалбоподателят не е установил твърдяното от него относно застроеността на имота и в нарушение на процесуалните норми, без да обсъди всички налични в делото доказателства и констатира съдържащо се в тях противоречие е издал необоснован съдебен акт. Решението като неправилно ще следва да се отмени и върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се съпоставят доказателства, да се прецени кои са оригинални и дали приложените копия са такива от оригинални. В тази връзка ще следва да изиска оригиналите, въз основа които е взето решението за отказ, в това число удостоверението, което се коментира, но не съответства на представеното копие, както и скицата, за да се изведе правилен извод, свързан със застроеността на имота и елементите на застрояване и доколко е налице свободна от застрояване площ, какъвто е смисълът на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,