Решение № 9302 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14352/2014 г.

Решение № 9302 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14352/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Южен централен район (ЮЦР), гр. Пловдив чрез процесуалния си представител, против Решение № 162/6.10.2014 г., постановено по адм. дело № 152/2014 г., по описа на Административен съд - Смолян. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Прави се искане за отмяната му и за отхвърляне на оспорването. Ответната страна - "Си Ен Джи Марица" ООД, чрез процесуален представител, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество - е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отменил като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-ЮЦР-5/19.05.2014 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която е наредено да бъде премахнат/демонтиран/ незаконен строеж: "Газово стопанство - газорегулиращ пункт", намиращ се в ПИ 67653.1.22, местност "Караманджа" -захранващ газопровод, к. к. "Пампорово", изпълнен от "Си Ен Джи Марица" ООД, на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. От изложените факти в оспорената заповед и приложените констативни актове не става ясно точно какъв незаконен строеж е установен. При извършената проверка са констатирани нарушения свързани с монтаж на съоръженията, но не и за строителство. От заключението на вещото лице се установява, че строеж се явява изградената площадка. Съдът е направил извода, че оспорения акт е лишен от фактически констатации, съгласно разпоредбата на чл. 59, т. 4 АПК. Констатациите на органа сочат за наличие на преместваем обект, а не на незаконен строеж. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 59, ал. 2 АПК когато индивидуалният административен акт се издава в писмена форма, трябва и да съдържа "фактически и правни основания за издаване на акта", т. е. мотиви. Мотивите не могат да представляват общи разсъждения, а следва да бъдат конкретни съображения на административния орган относими към фактите по случая и приложимата материалноправна административна норма. В мотивите си административния орган следва да прецени всички доказателства, които са от съществено значение за въпроса, чието разрешаване се цели с издаването на административния акт. Неизлагането на мотиви към административния акт е нарушение на формата и съставлява самостоятелно основание за отмяната му. Това нарушение е особено съществено, тъй като засяга непосредствено правото на защита на страните в административното производство, които не могат да организират защитата си при оспорване на законосъобразността на акта и съда да упражни контрол за законосъобразност върху акта, тъй като той не може да установи правилни ли са съображенията на административния орган, довели до издаването на акта. Фактите по делото са установени след обсъждане на всички представени от административния орган и събрани в хода на процеса писмени и устни доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Правните изводите на съда за липсата на фактически констатации по чл. 59, т. 4 АПК, са в съответствие със съдържанието на обжалвания административен акт. Съобразно заповедта с която е наредено премахването на незаконен строеж, който представлява: "монтаж на 10 бр. платформи за многоелементни газови контейнери, 1 бр. газорегулираща станция и тръбна мрежа към монтираните 6 бр. модули /контейнери/, като на строежа е изпълнено временно ел. захранване". Така извършените монтажни работи не съставляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, което е потвърдено и от заключението на техническата експертиза. Правилен и законосъобразен е извода на съда, че описания в заповедта обект представлява "преместваем обект" по смисъла на § 5, т. 80 ДР на ЗУТ, а разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ визира изрично незаконни строежи и е неотносима към преместваемите обекти, които по смисъла на закона не са строежи. Поради това, като е отменил заповедта като незаконосъобразна, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение