Решение № 3211 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2011 г.

Решение № 3211 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Антон Дончев Калпаков от гр. София срещу решение № 931 от 28.02.2011 г. по адм. д. № 8759/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № АА3197/24.09.2010 г. издадена от началник отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна не е взела становище в настоящото производство. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че по делото не е налице спор по фактите, жалбоподателят не е оспорва фактическата обстановка, възприета от административния орган, който факти обосновават извод за правилно приложение на материалния закон, налице са материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 1, б. "б" за налагане на принудителната административна мярка. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, поради посочване на отменена правна норма чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Изложени са мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, включително чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение- касае се за фактически обстоятелства, неоспорени от посоченото като нарушител лице, като актът е съставен в негово присъствие и му е връчен. Оспореното решение на АССГ е правилно, постановено е съобразно установените релевантни факти и в съответствие с материалния закон. Установено е, че на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение за управляване на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта - 0,6 на хиляда, въз основа на който му е издадено наказателно постановление. С оспорената пред съда заповед № АА3197/24.09.2010 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство. Съдът е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните и въз основа на техния анализ е извел мотивирани фактически и правни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Правилна е преценката, че оспорващият - настоящ касатор е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол, показателите за което са установени чрез изпробването с техническо средство и сочат за 0,60 %. Констатираното по този начин административно нарушение на правилата за движение по пътищата, надлежно отразено в съставения АУАН, съставлява материалноправна предпоставка за налагане на процесната ограничителна ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Законосъобразно е прието от съда, че към момента на издаване на процесната заповед разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е отменена с ДВ, бр. 54 от 16.0.2010 г., но идентично задължение за водача на МПС е предвидено в ал. 3 от същата правна норма и неточното посочване на предишната редакция на същата разпоредба не означава липса на правно основание съгласно изискването на чл. 59, т. 4 АПК, което да води до незаконосъобразност на заповедта. Неоснователно е възражението на касатора за счетеното от съдебния състав несъществено обстоятелство, относно неточно отразената алинея в административния акт нарушение по ЗДвП. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че посочената неточност е нарушила възможността му за защита в административното производство по издаване на акта. В случая изписването на отменената към процесния период ал. 2 вместо действащата ал. 3 на чл. 5 от закона няма за последица ограничаване правото на защита, след като разпоредбите на закона предвиждат една и съща правна хипотеза и фактическите обстоятелства на нарушението отговарят на посочената хипотеза. Основанието за издаване на заповедта е нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, а предишната редакция на разпоредбата- ал. 2, вместо ал. 3 е посочена като правна квалификация на административното нарушение и не води до нейната незаконосъобразност на заповедта. Поради липсата на касационни основания за отмяна, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение