Решение № 2333 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14301/2015 г.

Решение № 2333 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14301/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ "ИЗВОР 93"- с. Царски извор, общ. Стражица, подадена чрез адв. Ал. Чокойски, и от и. д. директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП /съгласно Заповед № ЗЦУ-1015/25.07.2014 г. на изп. директор на НАП/ против решение № 382/13.10.2015 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 395 по описа за 2015 г. на този съд, /поправено с решение № 438/18.11.2015 г. по същото дело/. ЗКПУ "Извор 93" обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата й против РА. В касационната жалба са съдържат съображения за неправилност на решението в процесната му част, като жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа възражението направено и пред административния съд за изтекла 5 годишна погасителна давност за претендираните данъчни задължения за КД за 2008 г. в размер на 7514,80 лв. Наред с това счита, че е изтекла и 3-годишната погасителна давност за установените с РА задължения за лихви за периода 2008 г. - 2011 г. Според касатора, в РД без никаква аргументация са посочени за установени приходи от селскостопански услуги, наеми и стоки и ДМА в общ размер на 3,5 % от всички приходи, поради което неправилно е наложен допълнителен данък в размер на 399,84 лв. и лихви в размер на 446,86 лв., а за 2010 г. приходи от селскостопански услуги, наеми и стоки и ДМА в общ размер на 6 % от всички приходи, вследствие на което неправилно е наложен данък в размер на 105,70 лв. и лихви - 877,50 лева. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на РА в оспорената част. Претендира присъждане на разноски. Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, отменяща PA № Р-04-1402036-091-001/04.03.2015 г., издаден от Иван Йосифов Конов на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и Марияна Стефанова Величкова на длъжност старши инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. В. Търново, с който на ЗКПУ "ИЗВОР - 93" са определени задължения по ЗКПО - корпоративен данък за внасяне за 2008 г. и 2011 г. и съответните лихви 4201,32 лева. Касаторът твърди, че решението в тази част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита за неправилни изводите на съда за наличието на условията по чл. 167, ал. 1 ЗКПО за преотстъпване на КД за 2008 г. и 2011 г., тъй като към 31.12.2008 г. кооперацията има неплатени лихви в размер на 20,61 лв., свързани с невнасяне в срок на задължение за ДДС, както и задължение за ДОО в размер на 50 лв. по декларация обр. 6 за м. 09.2008 г. и лихви за ДОО - 3,27 лв. - погасени на 30.1.2009 г. с АПВ № 900279/30.01.2009 г. За 2011 г. са налице задължения за ЗО в размер на 50 лв. и лихви - 2,32 лева. Според касатора решаващият състав погрешно е приел, че относно това задължение е допусната счетоводна грешка, която до началото на ревизията не е била открита от ДЗЛ и съответно коригирана от него, поради което органите по приходите следва да направят корекцията. Тези задължения са погасени на 10.07.2012 г. с АПВ № 1233945/10.07.2012 г., поради което наличието на евентуална грешка в декларираната сума е станала известна на кооперацията към този момент. В случая ревизията обхваща установяване на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2011 г., поради което в това ревизионно производство е недопустимо да бъдат окончателно установявани /в друг размер/ декларираните от ревизираното лице задължения за ЗОВ, в т. ч. и за ЗО. Същевременно в. л. по ССчЕ коректно е отбелязало, че към 31.12.2011 г. ЗКПУ "Извор 93" е имала задължения общо в размер на 52,32 лв., като евентуална грешка при декларирането на дължимите суми не представлява "счетоводна грешка" по см. на счетоводното и данъчното законодателство, а отстраняването на такава се извършва по реда на Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина, и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Моли за отмяна на решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - Велико Търново и за неоснователност на жалбата на кооперацията. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадена от страни по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Предмет на спора пред административния съд е бил РА № Р-04-1402036-091-001/4.3.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с решение № 225/21.5.2015 г. на Директор Обжалване и данъчно осигурителна практика, с който на жалбоподателя са определени задължения по ЗКПО - корпоративен данък за внасяне за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. общо в размер на 23 828,74 лева и лихви в размер на 10 945,38 лева, в резултат на непризнаване право на преотстъпване на основание чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. За да обоснове формирания краен правен извод за частична основателност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е незаконосъобразен по отношение на допълнително начисления КД за 2008 г. и 2011 г., тъй като са изпълнени изискванията на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО за преотстъпване на данъка за процесиите 2008 г. и 2011 г. В случая дължимият ДДС по СД за данъчен период м. 8.2008 г. не е внесен в срок, поради което е определена лихва в размер на 20,61 лева, а останалите задължения за ЗО и КСО, произтичат от подадени саморъчно от лицето декларации обр. 6 и лихви за тях, които според съда не подлежат на принудително изпълнение по реда на глава двадесет и пета "Принудително изпълнение" от ДОПК, доколкото към 31.12.2008 г. и 31.12.2011 г. липсва годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 от ДОПК, за принудителното събиране на този данък. Макар за закъснението при внасяне на задължението да се дължат лихви за забава, тези лихви не попадат в обхвата на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2008 г. и 31.12.2011 г. не е било налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение. Освен това по отношение на допуснатата от страна на жалбоподателя грешка при деклариране на публично задължение по КСО съгласно декларация Обр. 6 за 2011 г. е налице техническа грешка, която е установена и от изслушаната съдебно-икономическа експертиза. Според решаващия съд, след като органа по приходите е установил наличието на техническа грешка при подаване на декларация Обр. 6 е следвало да я отстрани и установи вярната фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателят неправилно е посочил като дължимо публично задължение за КСО, поради което за него такова не е възникнало. В този смисъл е Решение № 2035 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7908/2012 г., Решение № 277 от 9.01.2013 г. по адм. д. № 9436/2012 г., I отд. на ВАС. Изцяло първоинстанционният съд е споделил констатациите на приходната администрация за неправилно определен размер на преотстъпения данък, доколкото същият е определен върху общия размер на печалбата от дейността на кооперацията, а не само от приходите от земеделска дейност от непреработена растителна продукция. Такова преотстъпване не следва да се предоставя върху доходи от услуги, наеми и от продажби на ДМА, които се установяват от приложените в преписката справки от самия жалбоподател. За горепосочените данъчни години 2008 г. и 2011 г. вместо посочения като преотстъпен данък в размер на 7514,80 лева за 2008 г., следва да бъде преотстъпен 4 193,28 лева, представляват 60% от дължимия данък от приходи от непреработена селскостопанска продукция, а за 2011 г. вместо 24 514,00 лева следва де се преотстъпи 14 708,40 лева. Следователно при съответно аритметично пресмятане на приспаднатия данък и законовоопределения, за кооперацията възникват публични задължения от 3321,52 лв. - КД за 2008 г. и 9 805,60 лв. - КД за 2011 г., а РА за лихвите следва да се отмени за сумата от 4201,32 лева. Ревизираното лице, в качеството му на регистриран земеделски производител, може да преотстъпи 60 на сто от корпоративния данък формиран от данъчната печалба от дейност по производство на непреработена растителна или животинска продукция. За 2009 г. и 2010 г. - органите са установили данъчната печалба от дейност по производство на непреработена растителна продукция и са направили необходимата корекция на преотстъпения корпоративен данък за 2009 г. и 2010 г., като законосъобразно са определили задължения за довнасяне за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 399.84 лв. и лихви - 202.00 лв. и корпоративен данък за 2010 г. в размер на 1 205.70 лв. и лихви - 484.70 лева. Съдът е приел за неоснователно възражението на кооперацията за изтекла 5-годишна погасителна давност по отношение на установените с РА задължения за КД за 2008 г., както и претенцията за погасяване по давност на лихвите върху корпоративен данък за периода 2008 г. - 2011 г. с правно основание чл. 111, б."в" от ЗЗД. Съдът е счел за неоснователна жалбата и в частта относно определените лихви за невнесени авансови вноски за 2009 г. в размер на 244.86 лв., за 2010 г. в размер на 392.80 лв. и за 2011 г. в размер на 565.46 лева. Същите са дължими предвид нормите на чл. 83, ал. 1 и чл. 84 от ЗКПО, съгласно които ревизираното лице следва да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък през ревизираните периоди 2009 - 2011 г., тъй като за предходните на всяка от годините е декларирало нетни приходи от продажби над 200 000.00 лв. и е формирана данъчна печалба. По касационната жалба на ЗКПУ "Извор 93": Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно. В случая няма спор по фактите и същите правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Правилно административния съд е приел за неоснователно възражението на кооперацията за изтекла 5-годишна погасителна давност по отношение на установените задължения за КД за 2008 г. и съответно изтекла 3-годишна погасителна давност за установените с РА задължения за лихви за периода 2008 г. - 2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК, давността спира когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година и когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. По отношение на задължението за КД за 2008 г. давностният срок е започнал да тече на 01.01.2010 г. и ако не е спиран или прекъсван, би изтекъл на 01.01.2015 г. В случая обаче със ЗВР № 1402036/15.08.2014 г. е възложена ревизия на ЗКПУ "ИЗВОР - 93", за установяването на задълженията за корпоративен данък за периода 2008 г. - 2011 г. Посочената ЗВР е връчена на 26.08.2014 г., от която дата е започнала ревизията, при което давността за задължението за корпоративен данък за 2008 г., не е изтекла, към момента на започване на ревизията. Относно задълженията за лихви за периода 2008 г. - 2011 г. правилно съдът е приел, че вземането за лихви е публично вземане (чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК) и предвид акцесорния му характер, същото следва режима на главното вземане, в това число и по отношение режима на давността, т. е. същите съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК се погасяват с 5-годишна давност. Неоснователни са твърденията на касатора, че в РД без никаква аргументация са посочени за установени приходи за 2009 г. от селскостопански услуги, наеми и стоки и ДМА в общ размер на 3,5 % от всички приходи, поради което неправилно е наложен допълнителен данък в размер на 399,84 лв. и лихви в размер на 446,86 лв., а за 2010 г. приходи от селскостопански услуги, наеми и стоки и ДМА в общ размер на 6 % от всички приходи, вследствие на което неправилно е наложен данък в размер на 105,70 лв. и лихви - 877,50 лева. Правилно органа по приходите и съда са установили, че съгласно справка за определяне на неразпределяемите разходи на база нетни приходи от продажба на ЗКПУ "Извор 93" - л. 64 - л. 67 от административната преписка освен приходи от непреработена продукция, кооперацията е декларирала приходи от услуги, наеми, стоки и ДМА за периода 2008 - 2011 г. Кооперацията има право да преотстъпи 60% от годишния корпоративен данък само за дейностите по производство на непреработена растителна продукция, поради което правилно ревизиращите са коригирали размера на преотстъпения данък. Решението в тази част е правилно и настоящата съдебна инстанция го оставя в сила. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП: Касаторът оспорва решението на административния съд в частта, отменяща РА. Счита за необосновани изводите на съда за наличие на предпоставките по чл. 167 ЗКПО за 2008 г. и 2011 г. и съответно право на преотстъпване на 60% от годишния корпоративен данък за дейностите по производство на непреработена растителна продукция. Възраженията са неоснователни. Настоящият касационен състав счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключението на ССчЕ. Съгласно законовата дефиниция преотстъпването на корпоративния данък е правото на ДЗЛ да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. В чл. 167, ал. 1 ЗКПО е регламентирано, че по реда на глава двадесет и втора се преотстъпва или намалява корпоративния данък, съответно се намалява счетоводния финансов резултат при определянето на данъчния финансов резултат, при условие че към 31.12. на съответната година ДЗЛ няма: т. 1 подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и т. 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и т. 3 лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. В случая от данните по делото и заключението на в. л. Борисова се установява, че задълженията на ЗКПУ "Извор 93" към 31.12.2008 г. са с произход лихва върху ДДС в размер на 20,61 лева по СД за м. 8.2008 г., и задължение за ДОО в размер на 50 лева по Деклр. Обр. 6 за м. 9.2008 г. и лихва от 3,27 лева, които са били прихванати чрез АПВ № 900279/30.01.2009 г., съответно задълженията към 31.12.2011 г. са ЗО в размер на 50 лева по деклар. обр. 6 за м. 6.2011 г. и лихва в размер на 2,32 лева, които задължения са прихванати с АПВ № 1233945/10.07.2012 г. Обосновано съдът е приел, че не е налице тъждественост между понятието "задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл" и "задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ДОПК, ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. В обсъждания казус покана за доброволно изпълнение с предмет конкретно установени задължения по основание и размер, не е връчвана на ДЗЛ. Съгласно чл. 209, ал. 1 ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В ал. 2 на същата норма са изрично изброени в т. 1 - 7 изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде предприето принудителното изпълнение на публични вземания, между които: т. 1. Ревизионен акт, независимо дали е обжалван; т. 2. Декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; т. 3. - актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани. С оглед на изложеното, приемайки, че са изпълнени изискванията на чл. 167 ЗКПО и съответно е налице основание за преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. и 2011 г., административния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази част. Разноски: С оглед на резултата по спора касационната инстанция не присъжда разноски на страните за това производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,